Решение № 15735 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 110/2018 г.

Решение № 15735 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 110/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Заре, [гражданство], срещу Решение № 6423 от 8.11.2017 г., постановено по адм. дело № 4827/2017 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. Димов в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Заре, [гражданство], срещу Решение № 8522 от 10.04.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в решението подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната обществено политическа обстановка в Ислямска република Иран. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. В проведените интервюта той изрично посочва, че не е получавал заплахи и не му било оказвано насилие, не членувал в политически партии или организации в държавата си на произход. Причините за напускането на Иран са свързани с опасения за застрашаване на свободата му от страна на иранските официални власти, заради това че е приел християнството, като е уточнил, че тъй като той не само e приел християнството, но и го разпространявал, в Родината му го очаква по-тежко наказание - присъда лишаване от свобода или смърт. Като основен довод, търсещия закрила е изложил, че в Иран не може свободно да си избира религията. В същото време, година и половина след като е приел християнството, М. Заре е напуснал легално и безпроблемно Иран през международното летище в гр. Техеран, което е доказателство, че срещу него не е налице преследване по религиозни причини. В тази връзка видно от представената в настоящото производство справка вх. № 620 от 7.09.2018 г. на дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, относно положението на християните в Иран и по специално на тези, които преди това са изповядвали друга религия (ислям) става ясно, че човек който се е обърнал към християнството в чужбина и се е завърнал в Иран, би бил изложен на риск само ако преди това властите са проявявали интерес към неговата дейност в Иран или ако обърнатият в християнството се занимава с евангелистки или прозелитски дейности. Лица, които сe връщат в Иран след като са сменили религията си в чужбина и не се стремят активно да прозелитират, както и тези, които считат религията си за личен въпрос и не търсят публично изразяване на вярата си, могат да продължа да практикуват християнството си дискретно. Относно тези, които се завръщат в Иран след като са били покръстени в чужбина, то те могат да се завърнат тихо в Иран и да не срещнат никакви проблеми. На следващо място, твърденията му, че неговия интернет блог е бил следен от властите в страната на произход и в последствие е бил спрял, не са подкрепени с никакви доказателства. В производството пред първостепенния съд, чужденецът не е заявил името и видът на разпространяваната информация в интернет. Във връзка с изложеното, твърдението, че административния орган и първостепенния съд не са събрали информация, какво е отношението на властите в Иран спрямо лицата изповядващи християнство и тези които преди това са били мюсюлмани е неоснователно. На следващо място от твърденията на жалбоподателя не се съдържа информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход М. Заре да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Иран поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Правилен е също изводът на първостепенния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателя е бил принуден да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на лични причини. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът от първата инстанция е изследвал и цялостната обстановка в Иран, с оглед на представената справка вх. № МД-5 от 4.01.2017 г. и справка вх. № МД-755 от 22.06.2017 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е установил, че в Иран няма нито вътрешен, нито международен въоръжен конфликт, и обосновано е приел, че не е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/Е0 (отм.); , тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства спрямо него, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. Видно е от доказателствата по делото, търсещия закрила не е имал никакви проблеми с официалните власти, както и, че спрямо него не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Иран той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. По делото е видно, че не са и представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на търсещия закрила. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По изложените съображения решението на Административен съд София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,