Решение № 302 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2011 г.

Решение № 302 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян, срещу решение № 183 от 16.06.2011 г., постановено по административно дело № 153 от 2011 г. на Административния съд - Смолян, с което е отменено решение № 9 от 30.03.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 5001206084 от 25.11.2010 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при същото РУСО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО на Костадин Атанасов Костадинов, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно, а сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Костадин Атанасов Костадинов, в писмено възражение от пълномощника си адвокат Елена Радева, оспорва доводите на касатора срещу решението на Смолянския административен съд и моли същото да бъде оставено в сила като правилно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Смолянския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, е оспореното от Костадин Атанасов Костадинов решение № 9 от 30.03.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 5001206084 от 25.11.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при същото РУСО, материализиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Костадин Атанасов Костадинов при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО - нямал 30 години учителски осигурителен стаж. По отношение общия размер на трудовия стаж на Костадинов длъжностното лице е посочило за общ осигурителен стаж 40 години, 00 месеца и 24 дни, а за учителски - 27 години, 04 месеца и 26 дни. Отказът на административния орган е мотивиран с обстоятелството, че трудовият стаж на лицето като управител на интернат в Средно спортно училище - гр. Чепеларе не бил учителски и че Костадинов не отговарял на условията по чл. 19, ал. 1 и 2 от НПОС. Отбелязал е също, че тази длъжност не била в списъка, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ. При последвалото обжалване по административен ред директорът на РУСО - гр. Смолян е отхвърлил жалбата на Костадинов срещу това разпореждане, като е приел, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно не е зачело за "учителски" трудовият му стаж, положен за времето от 1.09.1978 г. - 9.11.1983 г. на длъжността "управител на интернат" в Средно спортно училище - гр. Чепеларе с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 НПОС. Посочил е, че аналогични разпоредби относно учителския стаж се съдържали в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). В мотивите на процесното решение административният орган е изложил аргументи, че уточняването на "учителския стаж" следвало да се прави към момента на преценката на правото на пенсия. С постановеното решение по делото, Административният съд - Смолян, е отменил като незаконосъобразни оспорените административни актове и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че заеманата от жалбоподателя длъжност "управител на интернат" в Средното спортно училище - Чепеларе през периода от 1.09.1978 г. - 9.11.1983 г. следвало да бъде зачетен за "учителски" на основание чл. 1 от Наредба № 8 от 1978 г. за назначаване и освобождаване от длъжност на учителски кадри. Решаващият състав е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, и е обосновал извод, че трудовият стаж на Костадин Атанасов Костадинов на посочената длъжност в Средното спортно училище - Чепеларе неправилно не бил зачетен като учителски и незаконосъобразно пенсионният орган отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО по подаденото заявление вх. № 12081 от 1.11.2010 г. Решението на Смолянския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това следва ли стажът на Костадин Костадинов като "управител на интернат" в Средно общообразователно спортно училище "Васил Левски" - гр. Чепеларе, за периода 1.09.1978 г. - 9.11.1983 г. да се зачете като "учителски стаж" и налице ли са предпоставките за пенсиониране при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО - до 31.12.2009 г., включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените, и три години по-рано за възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 от същия кодекс. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище за преценка на правното естество на положения трудов стаж през периода 1.09.1978 г. - 9.11.1983 г. съобразно нормативните разпоредби, действащи към момента на издаване на атакуваното разпореждане. Както разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 2.08.2003 г.), така и разпоредбата на отменения чл. 41, ал. 2 от ППЗП (нова - ДВ, бр. 10 от 1998 г., в сила на 1.01.1998 г.), са неприложими по отношение на спорния трудов стаж. И двете норми са материалноправни и нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на лицето през периода 1.09.1978 г. - 9.11.1983 г. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се субсумира в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в много по-късни моменти. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО, съгласно която за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Както правилно е посочил и административният съд, към момента на полагане на спорния трудов стаж 1.09.1978 г. - 9.11.1983 г. е действала Наредба № 8 от 1978 г. за назначаване и освобождаване от длъжност на учителски кадри (обн., ДВ, бр. 45 от 1978 г. - отм., ДВ от 14.06.1991 г.). Административният съд - Смолян правилно е съобразил действащите разпоредби и нормативни актове към момента на полагане на труд от Костадинов. По първоинстанционното дело е представен Правилник за вътрешния ред при Средно общообразователно спортно училище "Васил Левски" - гр. Чепеларе, от 1979 г., видно от който интернатът не е бил самостоятелно учреждение, а е бил такова към самото училище. В раздел III, Буква Д от същия изрично е посочено, че управителят на интерната е част от училищното ръководство. Съдът се е позовал на цитирания правилник, според който управителят на интерната ръководи Възпитателския съвет като директорът на училището осигурява, съвместно със заместник-директора и управителя на интерната, своевременна подготовка на училището и интерната за новата учебна година, утвърждава по предложение на заместник-директора и управителя на интерната седмичното разписание на учебните часове, работата по спортната подготовка и часовете за самоподготовка на учениците. Същите са назначавани съгласно Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителски кадри. В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 изрично е посочено, че за директори и заместник-директори на училища и учебно-възпитателни заведения се назначават правоспособни учители и специалисти с добра идейно-политическа и научна подготовка, добри организатори и методисти, които отговарят на изискванията за образователен ценз и трудов стаж по действащата щатна таблица. В касационната жалба са развити доводи, че съдът неправилно кредитирал показанията на двамата свидетели, тъй като било недопустимо на това основание да се установявало естеството на работа. Така наведените оплаквания са неоснователни. Видно от доказателствата по делото, за процесния период от време в съответните архиви не се съхранява документация. С оглед унищожената документация първоинстанционният съд правилно се е позовал на свидетелските показания, от които се установява, че дейността на управителя на интерната изцяло обхваща дейността на възпитателите на този интернат с допълнителната функция да ръководи и организира работата на интерната, от което следва, че се покриват нормите за преподавателската и възпитателска дейност. Изложеното налага категоричния извод, че трудовият стаж на Костадинов като управител на интернат следва да се зачете и като учителски такъв. В подкрепа на изложеното е и писмо № Ю-9/04.04.1991 г. на началник управление "Финанси и икономика" при Министерството на народната просвета, с което се дава пояснение, че за учителски стаж по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Закона за пенсиите (отм.) се счита трудовият стаж, придобит на учителска длъжност, както и на възпитателите, преподавателите, инструкторите, музикалните ръководители и директорите, заместник-директорите и ръководителите на учебните и учебно-възпитателните заведения, на основание решение № 1 на Централната пенсионна комисия от 24 юни 1972 г. В този смисъл е и указание № 66-25-14 от 14.04.2003 г. на НОИ, съгласно което, на основание чл. 33а от ЗНП, извънучилищните педагогически учреждения се считат за обслужващи звена от системата на народната просвета. При това фактическо положение следва да се приеме, че атакуваните административни актове, с които трудовият стаж на Костадин Атанасов Костадинов, положен за времето от 1.09.1978 г. - 9.11.1983 г., в Средно общообразователно спортно училище "Васил Левски" - гр. Чепеларе, не е зачетен за учителски и му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отменил същите, Смолянският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора заявената своевременно в процеса претенция от ответника по касация да му бъдат присъдени направените в производството пред касационната инстанция разноски в размер на 200 лева за процесуално представителство (видно от представения договор за правна защита и съдействие, номериран като лист 11 от настоящото дело), следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,