Решение № 1322 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2019 г.

Решение № 1322 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Димитров и И. Димитров, чрез проц. им представител адв. А. Георгиев и по касационна жалба на кмета на Община Сливница, чрез проц. представител юрисконсулт Р. Ялъмов, против решение № 1155/23 ноември 2018 г., постановено по адм. д. № 11/2018 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от З. Мартинова, лично и като пълномощник на синовете си Й. Асенов и С. Асенов, и от П. Асенова, А. Асенова, Я. Асенова и А. Асенов против заповед № 66-00-510/24.06.2015 г. на кмета на община Сливница, с която, на сн. чл. 25, ал. 2 вр. чл. 21 и чл. 22 ЗОС и чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено да бъдат отчуждени улица тупик с о. т. 22-23-24 в кв. 4 по плана на с. Гълъбовци и се изплати дължимото обезщетение на собствениците на имоти, конкретизирани в заповедта. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо. За да постанови акта си решаващият съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи по съществото на спора, с изключение на крайния резултат. Решаващият съд е изложил обосновани и подробни мотиви относно обстоятелството, че за административния орган е била преклудирана възможността да пристъпи към реализиране на предвижданията за отчуждаване на плана от 1983 г., които този съд изцяло споделя и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Налице е била липса на времева компетентност, която прави постановената заповед нищожна, но поради това, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и няма жалба от другата страна, както и съобразно общите принципи на съдебния процес, визирани в чл. 271, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, процесното решение следва да се остави в сила. Освен това целеният резултат - заличаването на заповед № 66-00-510/24.06.2015 г. от правния мир е постигната. Прието е от решаващия съд, че заповедта е незаконосъобразна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от адв. Вълчев, проц. представител на ответниците З. Мартинова, лично и като пълномощник на синовете си Й. Асенов и С. Асенов - следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лв, доказани по своя рамер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав