Решение № 126 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2008 г.

Решение № 126 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131-132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от ЕТ "Паскал - Георги Хаджиев" - гр. Петрич, представляван от Георги Иванов Хаджиев касационна жалба срещу Решение от 15.02.2008 г. на СГС, АО, III ДЕ" състав, постановено по адм. д. № 4367/2003 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 216/10.05.2001 г. на ръководител на екип в ДП гр. Петрич, потвърден с Решение № 775/13.07.2001 г. на Директор на РДД гр. София с правоприемник Директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, с който на търговеца не е признато право на данъчен кредит в размер на 39378.80 лв. за данъчен период 4.03.1998 г. - 30.11.2000 г., по фактури на преките доставчици "йобил" ООД, ЕТ "ваньо Перков", "дим комерс 55" ЕООД, ЕТ "стефани 97 Асен Илиев", ЕТ "илиана -Сашко Славчев", ДАвала" ООД и ЕТ "рид 93" и е начислен за внасяне допълнително ДДС в размер на 41972.51 лв. и лихви. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно Съдът е потвърдил ДРА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като фактурите отговаряли за изискванията на ЗСч., данъкът бил начислен в бюджета. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо ДА" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Това производство е повторно по жалбата на ЕТ, тъй като е било образувано първоначално адм. д. № 2124/2001 г. по описа на СГС, АО, III-ДБ" състав и е постановено съдебно решение от 9.07.2002 г., с което се отменя частично ДРА № 216/2001 г., ведно с потвърдителното Решение № 775/13.07.01 г. на Директора на РДД по отношение на доставките с ДАвала" ООД и ЕТ "рид 93", гр. София и е определен нов ДДС за внасяне. С Решение № 11161 от 4.12.2003 г. на ВАС, I-во отд. по адм. д. № 10084/2002 г. се отменя изцяло решението и се връща на СГС за ново разглеждане от нов състав. Предмет на съдебен контрол пред СГД е бил ДРА № 216/10.05.01 г. на ръководител на екип в ПОСТАНОВИ: За да отхвърли жалбата на ЕТ срещу ДРА, СГС е приел, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, оборващи констатациите в ДРА. Напротив, изслушаната и приета по делото ССЕ ги потвърждава. Не се спори по фактическата обстановка, която е изяснена. Вещото лице по назначената ССЕ не е открило всички доставчици на декларирания данъчен адрес, посочен в протоколите за извършени насрещни проверки. Поради това, то не е извършило проверка в счетоводството им и не е могло да установи дали данъкът по процесните фактури е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Съдът е съобразил и обстоятелството, че на "дим комерс 55" ЕООД е била извършена данъчна ревизия за цялата 2000 г. и ревизията е приключила с издаване на ДРА № 43/2002 г. за установяване на данъчни задължения по ЗДДС, но тъй като не е представен екземпляр от този ДРА, не е могло да бъде установено дали същата фактура № 1637/11.04.2000 г. е била предмет на данъчната ревизия и дали по нея данъчните органи са приели, че се дължи внасяне на ДДС в РБ. По отношение на доставчика "йобил" ООД било установено, че има издаден ДРА № 340/21.07.2000 г. с ревизиран период 19.04.1999 г. - 31.05.2000 г., но няма данни, че същата фактура е предмет на другата данъчна проверка, както и че е начислен ДДС по сметка на РБ. По делото е бил представен ДРА № 340/2000 г., от който е видно, че в м. май 2000 г. не са правени корекции и няма констатации за ф-ра № 26 от 02.05.2000 г. - предмет на настоящата ревизия, т. е. тя не е била проверявана. Въз основа на така събраните доказателства, СГС е приел, че са правилни изводите на данъчните органи, не са изпълнени изискванията на чл. 64 от ЗДДС във връзка с чл. 55 от ЗДДС и данъчните актове са законосъобразно издадени. Не е била извършена проверка в счетоводствата на преките доставчици, поради ненамирането им на декларираните данъчни адреси, за да се установи има ли начисляване на ДДС към бюджета. Тъй като не са били оборени изводите на данъчните органи в хода на новото съдебно дирене, въпреки събраните допълнително доказателства и назначена ССЕ, Съдът е приел, че при наличието на хипотезата на чл. 108, т. 8 от ДПК (отм), жалбата е неоснователна. Настоящата инстанция намира, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Изводите, направени в него са верни и почиват на събрани по делото доказателства, съобразени са с правилното приложение на материалния закон. Поради така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и съдебното решение на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение