Решение № 187 от 27.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002100556/2024 г.

Производството е по чл. 290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Д. чрез пълномощника му адвокат М. М. против решение № 179 от 10.10.2023 г., постановено по гр. д. № 139 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 53 от 13.02.2023 г. по гр. д. № 159/2022 г. на Окръжен съд - Плевен за уважаване на предявените от Ж. Г. Й. и А. Г. Й. против С. Ц. Д. искове за собственост по наследство от Р. Д. Г., починала на 11.08.2021 г., на описаните 29 недвижими имота, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени издадените в полза на ответника констативни нотариални актове въз основа на отменено саморъчно завещание от 29.12.2020 г. на Р. Д. Г.. Ж. Г. Й. и А. Г. Й. са подали чрез пълномощника си адвокат С. Л. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 5982 от 19.12.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси по приложението на чл. 38 ЗН: 1) как се тълкува първата хипотеза на чл. 38 ЗН – ново завещание; следва ли в това ново завещание да има друго лице-правоприемник, който черпи права от собственика било за част от имотите или за всички имоти и да има разпореждане за след смъртта за тези имоти, каквато е основната характеристика на завещанието; 2) може ли, щом като ЗН е определил изписването на изричната пълна или частична отмяна на предходни завещания да става с нотариален акт, а не в завещание, при липса на нотариален акт да се счита изявлението като завещание. Ако това е така защо е предвидена изобщо нотариална форма на това изявление. Единствено в нотариален акт ли може да се материализира изявлението на завещателя, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Отговорът на въпросите е относим към изхода на спора, по който касаторът не оспорва следната приета от въззивния съд фактическа обстановка: Наследодателката на ищците К. А. Т., починала на 3.02.2022 г. е единствен наследник по закон на Р. Д. Г., починала на 11.08.2021 г. Със саморъчно завещание от 29.12.2020 т. Р. Д. Г. е завещала на С. Ц. Д. цялото си недвижимо имущество. Със саморъчен акт от 20.01.2021 г. Р. Д. Г. е отменила всички завещания, направени до тази дата. Въззивният съд е приел, че актът от 20.01.2021 г. съставлява ново завещание по смисъла на чл. 38 ЗН и с него е отменено завещанието от 29.12.2020 г. в полза на ответника, поради което ищците като наследници по закон на Р. Д. Г. се легитимират като собственици на процесните имоти. По основанието за допускане на касационно обжалване: Нормата на чл. 38 ЗН, която урежда изричната отмяна на направено завещателно разпореждане чрез ново завещание или с нотариален акт, в който се съдържа изрично изявление за отмяна изцяло или отчасти на предишните разпореждания, е аналогична на нормата на чл. 176 ЗН от 1890 г. (отм.), която също предвижда, че завещанията могат да бъдат отменени изцяло или отчасти само с последващо завещание или чрез акт, извършен от нотариуса, в присъствието на четирима свидетели, и съдържащ изявление от страна на завещателя, че той променява всичките си или част от своите първи разпореждания. Следователно още от създаването на нормативната уредба на наследяването в третата българска държава законът урежда изричната отмяна на завещателно разпореждане като формален акт. Въведени са две форми за валидност на изявлението за отмяна на завещателни разпореждания – чрез ново завещание и с нотариален акт. Безспорно е в правната теория и в съдебната практика, че завещателят не е обвързан от изразената в направено завещание воля и възможността да отмени завещание е част от завещателната свобода, гарантираща, че именно последната воля ще породи правно действие. Налице е спор, намерил израз и в каузалната съдебна практика, дали при изричната отмяна с ново завещание, завещателният акт следва да отговаря само на изискванията за форма на завещанието или на изискванията за форма и съдържание на завещанието като едностранна сделка в случай на смърт. Сред поддръжниците на първата теза (изброяването не е изчерпателно) са Марсел Планиол („Елементарно ръководство по гражданско право“, част VІІІ, 1921 г.), Д. С. Тончев („Коментар върху Закона за наследството“, 1926 г.), Цанка Цанкова („Завещанието в българското наследствено право“, 1985 г., „Закон за наследството“, 2016 г.). Втората теза се застъпва от Анна Станева („Наследствено право“, 2022 г.). Настоящият касационен съдебен състав приема, че употребения в чл. 38 ЗН термин „завещание“ следва да се тълкува като волеизявление, направено във формата по чл. 24 или чл. 25, ал. 1 ГПК, в което ясно е изразена волята да се отменят предходни завещателни разпореждания. Акт, който съдържа само изявление за отмяна на предходни завещания, също съставлява завещателно разпореждане, доколкото имплицитно съдържа волята наследството да премине към наследниците по закон. Уредените в чл. 38 ЗН (и в отменения чл. 176 ЗН от 1890 г.-отм.) две форми на изявлението за изрична отмяна на завещание са факултативни и воля на завещателят е коя от тях ще използва (както и воля на завещателя е коя от уредените в действащия закон две форми за действителност на самото завещателно разпореждане – саморъчна и нотариална – да използва). По основателността на касационната жалба: Доводите в касационната жалба са насочени единствено към извода на съда, че саморъчният акт от 20.01.2021 г. на Р. Д. Г., съдържащ изявлението й, че отменя всички завещания, направени до тази дата, съставлява ново завещание по смисъла на чл. 38 ЗН и с него е отменено завещанието от 29.12.2020 г. в полза на ответника. С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване този извод е съобразен с материалния закон. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С. Ц. Д. следва да възстанови на Ж. Г. Й. и А. Г. Й. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. Л.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение