Решение № 2773 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6070/2019 г.

Решение № 2773 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6070/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дейзи Нова" ЕООД, гр. Димитровград против решение № 65/20.02.2019 година, постановено по административно дело № 744/2018 година по описа на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково, чрез юрисконсулт К. Грудева изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 65/20.02.2019 година, по адм. дело № 744/2018 г. Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на "Дейзи Нова" ЕООД, гр. Димитровград срещу принудителна административна мярка (ПАМ), представляваща задължително предписание обективирано в точка 1 от Протокол за извършена проверка (ПИП) изх. № ПР1823496/6.07.2018 г., издаден от Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково. Решението е правилно. По делото е установено, че атакуваната пред първоинстанционния съд принудителна административна мярка, задължително предписание, обективирано в точка 1 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР1823496/6.07.2018 г. е била издадена от служители на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково, във връзка с извършена проверка на място на 20.06.2018 г. и по документи на 26.06.2018 г. на "Дейзи Нова" ЕООД. При проверката, контролните органи констатирали, че физиологичният режим на труд и почивка, установен в Правилника за вътрешния трудов ред на търговското дружество – включва две почивки от по 15 минути, които се използват за отдих и възстановяване (от 10. 00 до 10. 15 ч. и 15. 00 до 15. 15 ч.), но същите не са включени в рамките на работния ден. Установеното органите определили като нарушение на чл. 6, ал. 2, във вр. с чл. 9 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за безопасни условия на труд. Тези обстоятелства са били потвърдени от писмени декларации на заварените към момента на проверката заети лица в мебелния цех в с. Добрич, които писмено декларирали работно време с начало 08. 00 ч. и край на работния ден 17. 15 ч. и почивка за хранене от 12. 15 ч. до 13. 00 ч. Съгласно предписанието е разпоредено, в срок до 25.07.2018 г. и на основание чл. 6, ал. 2 и чл. 9 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, дружеството да включи времето за почивка на работещите в мебелен цех, намиращ се в с. Добрич, които се използват за отдих и възстановяване в рамките на работния ден. В Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието на "Дейзи Нова" ЕООД – Мебелен цех, с. Добрич, Раздел III – Работно време, почивки и отпуски, работното време на предприятието е записано от 08. 00 ч. до 17. 15 ч. Продължителността на почивката през работния ден е определена на една почивка от 45 минути и две почивки от по 15 минути, като времевите интервали са от 12. 15 часа до 13. 00 часа, от 10. 00 часа до 10. 15 часа и от 15. 00 часа до 15. 15 часа. С чл. 7, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието "работният ден" е определен с продължителност от 8 работни часа, а с чл. 8 е прието, че "работното време в предприятието е от 8. 00 ч. до 17. 15 ч.". Понятията "работно време" и "работен ден" не съответстват на дадените легални определения в нормативните актове от по-висока степен. Следва да се има предвид, че понятието "работният ден" е различно от понятието " работно време", каквото разграничение работодателят не е направил в утвърдения правилник. В работния ден се включва освен работното време и осигурените почивки по чл. 151, ал. 1 КТ - в този смисъл дефинициите в чл. 2, пар. 1, 2, 5 и 6 от Директива 2003/88 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. Работното време по см. на § 1, т. 11 от ДР на КТ е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. От това определение е видно, че се има предвид продължителност от 8 часа на работното време, по см. на чл. 136, ал. 3 КТ, а не на работния ден. В чл. 8 от Правилника за вътрешния трудов ред, управителят на дружеството е утвърдил работното време от 08. 00 ч. - 17. 15 часа с почивка за хранене от 45 минути и две почивки от по 15 минути. При този начин на определяне на работното време, същото е с продължителност повече от 8 часа, тъй като от 08. 00 часа до 17. 15 часа продължителността е 9 часа и 15 минути. Очевидно, при това определяне на работното време се има предвид работния ден, който е 9 часа и 15 минути. Когато от него се извадят почивките, остава 8-часово работно време. Съгласно нормата на чл. 151, ал. 1 КТ работното време се прекъсва с една или няколко почивки, като почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути. Съгласно чл. 151, ал. 2 КТ почивките не се включват в работното време. Работодателят неправилно не е включил предвидените почивки в рамките на работния ден по смисъла на чл. 7 от Правилника. След изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК правилно решаващият съдебен състав на първоинстанционния съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен предвид чл. 404, ал. 1, т. 1 и др. от Кодекса на труда, чл. 6, ал. 2, чл. 9, § 1, т. 2 ДР на Наредба 15/1999 година, издадена от МЗ и МТСП, въз основа на законовата делегация съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и е отхвърлил оспорването. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение