Решение № 15050 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3261/2012 г.

Решение № 15050 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3261/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1025 от 30.12.2011 г. по адм. дело № 615/2011 г. на Административния съд - София-област. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Вяра Петрова Бързанова, от град Самоков, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административният съд е установил, че Бързанова е подала до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 23/170609/27645, с което заявила за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ 74,89 хектара земеделска земя. Въз основа на наличната информация в Интегрираната система за администриране и контрол на заявителя били оторизирани сума в размер на 11 546,37 лв. по СЕПП и 12 531,35 лв. по НР - 1 Планински райони. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни проверки на коректността на данните в заявленията от 2009 г. Съобразно получената нова информация оторизираната субсидия по СЕПП и НР - 1 Планински райони се оказала платена за частично недопустими за подпомагане площи. Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-6500/24730 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 18 839,43 лева по отношение на Бързанова във връзка с подаденото от нея общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 23/170609/27645, включващо сумата от 7293,06 лв. по мярка НР 1 - Планински райони и сумата от 11 546,37 по СЕПП. От правна страна, административният съд приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при съществени процесуални нарушения и при несъответствие с целта на закона. Актът не съдържал фактически и правни основания за издаването му. Общата формулировка за получените окончателни данни относно площите, допустими за подпомагане не удовлетворявало изискването на закона за излагане на мотиви на административния акт. Административният орган допуснал и нарушения на чл. 26, 27 и 34 от Административнопроцесуалния кодекс, като и не предприел необходимите действия за изясняване на обстоятелствата по случая, не уведомил засегнатото лице, не му предоставил възможност да направи възражения и да представи доказателства. В противоречие с целта за финансово подпомагане на земеделските производители, административният акт негативно засягал имуществената сфера на жалбоподателя без да е налице неговото недобросъвестно поведение, поради което, съобразно чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, не се дължало възстановяване на отпуснатата субсидия с оглед извършеното през м. 12.2009 г. плащане към Бързанова. Поради това съдът отменил издадения административен акт като незаконосъобразен. Решението е ПРАВИЛНО. Констатираните от административния съд нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и обуславят незаконосъобразността на издадения административен акт. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Административният съд законосъобразно приложил това изключение, като се позовал на данните за грешки на администрацията при прилагане на схемите за директно подпомагане, както и на липсата на доказателства за умишлено неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,