Решение № 11711 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2018 г.

Решение № 11711 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А., от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Оцетаров, против решение № 873 от 13.12.2017 г. по адм. дело № 508/2017 г. на Административен съд - Хасково, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община Хасково, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Д. А., против Заповед № 243/28.02.2017 г. на кмета на община Хасково като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Реконструкция на сграда /постройка за инвентар/" в ПИ 77195.518.237 по КККР на [населено място] извършен от собственика му - Д. А., без строителни книжа. Прието е от съда, че извършеното строителство представлява реконструкция на сграда, по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ, която реконструкция е вид строеж, за който се изискват строителни книжа, с каквито строежа не разполага. Обсъдени са възраженията на оспорващата, че извършеното е текущ ремонт на сграда, като съобразно данните по делото и заключението на СТЕ, е изведен извод, че не е налице текущ ремонт, поради установената замяна на основни части и конструктивни елементи с нови такива, които увеличават носимоспособността на сградата. Предвид времето на извършване на строежа - 2016 г., е прието, че за строежа са неприложими разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ, респ. § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Решението е правилно. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за наличие на незаконен строеж, извършен без строителни книжа, е правилен. Предмет на оспорената заповед е строеж: "Реконструкция на сграда /постройка за инвентар", изпълнен от касационния жалбоподател в ПИ с идентификатор 77195.518.237 по КК на [населено място]. Установено е въз основа на неоспорено заключение на СТЕ, че подмяната на покривната конструкция на сградата с нова, изграждането на нов тухлен зид с дебелина 25см. от тухли четворки на мястото на съществуващ стар зид от юг на постройката и 4 бр. бетонови колони и пояси, са носещи елементи - част от конструкцията на сградата, които увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността й. Този вид строителни дейности според вещото лице представлява реконструкция на сграда, тъй като се засяга част от конструкцията й - покрив и носещ зид. При тези данни и липсата на доказателства, с които да се оборват, изводите на съда, че оспорената заповед е законосъобразна, са правилни. Описанието на строежа в съставения КА № 2/20.01.2017 г. съответства на това по заповедта и на установеното от вещото лице по СТЕ. Споделят се изводите на съда, че извършените строителни дейности по сградата, не са текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, а представляват реконструкция, по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ, защото засягат конструкцията й. При положение, че реконструкцията е вид строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за извършването й са били необходими строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито извършителя не разполага. При липсата на такива строителни книжа процесния строеж се явява незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и законосъобразно е разпоредено премахването му. Правилни са и другите изводи на съда, че строежът е нетърпим, предвид годината на извършване - 2016 г., поради неприложимост на разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Предвид изложеното оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение