Решение № 938 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9152/2018 г.

Решение № 938 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9152/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 239 от 07.02.2018 г., постановено по адм. д. № 1922/2017 г., Административен съд - гр. Пловдив, 28-ми състав, е отхвърлил жалбата на Л. Христев от [населено място] срещу решение № 701 от 10.10.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, с което е потвърдено решение № 1606217 от 01.07.2016 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано да му бъде възстановена сумата от 500 лв. по заявление № 94 – 00 – 4326/03.06.2016 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП – гр. Пловдив разноски по делото в размер на 500 лв. С решение № 926 от 24.04.2018 г. по същото дело е допусната поправка на явна фактическа грешка, като е прието, че разноските се дължат в полза на Д"ОДОП"-гр. Пловдив. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Л. Христев от [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. Пловдив е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго, такова по съществото на спора, с което да отмени отказа за възстановяване на сумата. От същия жалбоподател е подадена и касационна жалба срещу решението за поправка на явна фактическа грешка. Ответникът по касационната жалба, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбите. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна само относно осъдителната част за разноските, а в останалата част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата срещу първоначалното решение е частично основателна в частта за разноските, а в останалите им части жалбите са не основателни. С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Л. Христев от [населено място] срещу решение № 701 от 10.10.2016 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. Пловдив, с което е потвърдено решение № 1606217 от 01.07.2016 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано да му бъде възстановена сумата от 500 лв. по заявление № 94 – 00 – 4326/03.06.2016 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП – гр. Пловдив разноски по делото в размер на 500 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспореното решение на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, приел е, че същото съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Отбелязано е, че тези обстоятелства не са спорни между страните, като спорът по същество се свежда до правилното приложение на материалния закон и по-специално дължи ли се на жалбоподателя възстановяване на недължимо заплатена сума от 500 лв. За да отговори на спорния въпрос, съдът е дал регламентация на института на възстановяването на недължимо заплатени държавни вземания по чл. 128 и сл. ДОПК. След това, въз основа на доказателствата по делото, е приел, че по делото не е доказано твърдението на жалбоподателя, че сумата от 500 лв. е била недължимо заплатена, тъй като не е са представени доказателства, наказателното постановление, с което е наложена глобата от 500 лв., да е било отменено. На база на това е направен краен извод за законосъобразност на оспореното решение и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. Пловдив е правилно и законосъобразно по същество и частично неправилно в частта за разноските. Основното оплакване на касатора за неправилност на решението е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е изследвал въпроса за недължимост на сумата от 500 лв., като не е съобразил, че постановление на публичния изпълнител от 25.02.2015 г. за да не бъдат накърнени правата на длъжника са отменени наложените обезпечителни мерки, а въпросната сума е постъпила по сметката след това на 21.01.2016 г. и е била преведена на Община Пловдив, т. е. същата е недължимо заплатена и следва да бъде възстановена. В жалбата се правят и оплаквания за прекомерност на присъденото юрисконсулско възнаграждение. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Същите /относно възникване на задълженията на жалбоподателя, образуваното и в последствие прекратено изпълнително дело при публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, движението на сумите и прочие/, са подробно описани в решението за отказ № 1606217/01.07.2016 г. / л. 35 от първоинстанционното дело/. Въз основа на тези данни е видно, че въпросната сума от 500 лв., чието възстановяване претендира жалбоподателя, е удържана от частен съдебен изпълнител, преведена е от последния на ТД на НАП- гр. Пловдив на 20.01.2016 г., ТД на НАП от своя страна я е превело на взискателя Община Пловдив на 02.03.2016 г. Следователно, към момента на издаване на оспореното решение при ТД на НАП – гр. Пловдив не е налице сума от 500 лв. която да е недължимо събрана, и да се следва за възстановяване на жалбоподателя. Предвид писмо изх. № 26 Д-370 от 12.07.2016 г. на Община – Пловдив /л. 54 от първоинстанционното дело/сумата от 500 лв. е постъпила при Община Пловдив във връзка със задължението за глоба по Наказателно постановление № 332/25.09.2012 г. и тя не е възстановена на Л. Христев. При така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновал верен извод за законосъобразност на оспореното решение № 1606217/01.07.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив и неоснователност на жалбата. Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд – гр. Пловдив следва да бъде оставена в сила в тази му част. С оспореното решение съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП, след поправката на решението на Д "ОДОП"-гр. Пловдив, юрисконсулско възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: 1. при интерес до 1000 лв. – 300 лв. Предвид на това следва да бъде прието, че, присъждайки юрисконсулско възнаграждение в размер на 500 лв., административният съд е приложил неправилно материалния закон. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде изменено в тази му част, като дължимото юрисконсулско възнаграждение бъде намалено от 500 на 300 лв. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция юрисконсулско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,