Решение № 9542 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 19/2017 г.

Решение № 9542 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 19/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Б. М., от гр. Х., чрез пълномощника й - адв. Х. М., против решение № 1746 от 05 октомври 2016 г. постановено по адм. дело № 1801/2016 г. по описа на Административен съд П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - началника на РДНСК - ЮЦР, гр. П., чрез пълномощника му - юрисконсулт Д. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по делото - А. Х. М., чрез пълномощника му - адв. Й. С., също оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответниците по делото - О. Х. П. и Б. Б. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. О. О. П. е постъпило становище, с което моли за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение, като правилно. Ответникът по делото - главен архитект на община Х., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, поправено с решение № 1866 от 18 октомври 2016 г. постановени по адм. д. № 1801/2016 г., Административен съд П. е отхвърлил жалбата на Х. Б. М., против заповед № ДК-10-ЮЦР-33 от 17 юни 2016 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, като неоснователна и я е осъдил да заплати разноски на РДНСК-ЮЦР и на А. Х. М., в размер на по 600 лева за всеки. Заповедта е издадена на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ, по жалба на А. Х. М., и с нея е разпоредено отмяна на разрешение за строеж /РС/ № 20 от 20 май 2013 г. на главния архитект на община Х., за строеж: "Ажурна ограда", находящ се в УПИ I-976, кв. 106 по плана на гр. Х., като незаконосъобразно. Според органа оспореното РС е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 4 и чл. 183, ал. 1 ЗУТ, тъй като е издадено спрямо един от съсобствениците на имота - Х. Б. М., без писмен договор в нотариална форма с останалите съсобственици на същия имот, които като нея имат качеството на възложители. Съдът, след като е анализирал доказателствата по делото, е достигнал до същите изводи, за материална незаконосъобразност на РС № 20 от 20 май 2013 г., поради издаването му в противоречие на посочените норми от ЗУТ, както и с нормата на чл. 147, ал. 2 ЗУТ, изискваща становище на инженер-конструктор, с каквото строежа не разполага. Поради това е приел, че заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е отменено това РС, е законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено, че към датата на издаване на оспореното РС № 20 от 20 май 2013 г., съгласно вписаните данни в разписния лист към действащия кадастрален план на гр. Х. за процесния имот и скица-виза от 17 април 2013 г. на община-Х. (стр. 106 от делото на Административен съд П.), собственици на ПИ пл. № 976, за който е отреден УПИ I, кв. 106 по плана на гр. Х., са били: н-ци на Б. Г. ( нот. акт № 107/1963 г.), н-ци на М. П. М. (без отразен нот. акт ) и касатора Х. Б. М. (нот. акт № 173/1997 г. и нот. акт № 14/1987 г.). От ответника А. Х. М. са представени доказателства, че той и сестра му - ответницата О. Х. П., са собственици по наследство, реституция и договор за доброволна делба от 1996 г., на втория и трети етаж от жилищната сграда в същия този имот и на правото на строеж върху него, като внуци на Методи П. Матеев. Представен е и крепостен акт на името на Методи П. Матеев, от 22 юли 1889 г. за собственост върху дворно място в с. Х.. От съвкупната преценка на тези доказателства и представените от касатора 3 бр. нот. актове ( описани по-горе), правилни са изводите на органа и на съда, че към датата на издаване на процесното РС, имота за който се отнася, не е собствен само на Х. Б. М., а и на други лица, един от които е ответника А. Х. М.. Последният, като заинтересовано лице не е участвал в производството по издаване на отмененото РС, нито е уведомяван за него. Като съсобственик и на основание чл. 183, ал. 1 ЗУТ, към който препраща чл. 148, ал. 5, изр. 2 ЗУТ ( ред. Д. В. бр. 45/2012 г.)/, е било необходимо съгласието му, изразено с договор в нотариална форма с останалите съсобственици за извършване на новия строеж от Х. Б. М.. Този договор е бил условие, предпоставка за издаване на процесното РС. В случая, както правилно е прието от съда, такъв договор в нотариална форма от страна на съсобствениците А. Х. М. и О. Х. П. не е представен и не се твърди, че съществува, поради което РС е следвало да бъде издадено на всички съсобственици, имащи качеството на възложители на строежа. Ето защо, като е приел, че РС е издадено в нарушение на тази материалноправна разпоредба, съдът е приложил правилно закона. Правилни са и другите изводи на съда, че в случая, предвид вида на разрешения строеж - ажурна ограда, за него е било необходимо изработване на становище от инженер-конструктор, предхождащо РС, на основание чл. 147, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 7 ЗУТ, каквото няма. При тези нарушения изводите на съда, че оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЦР, с която РС е отменено като незаконосъобразно, са правилни. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила, вкл. и в частта на присъдените разноски, които са в размери, съответстващи на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За настоящата инстанция разноски са поискани от ответника А. Х. М.. С оглед изхода по спора и доказателства за направата на такива - договор за правна защита и съдействие (стр. 27 от настоящото дело), на същия следва да се присъдят такива, в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение