Решение № 1814 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6627/2010 г.

Решение № 1814 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6627/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл) . Образувано е по касационна жалба на Стилиян Дакев Карагьозов от гр. София, подадена чрез пълномощника му адв. Нейкова срещу решение № 543/19.03.2010 г. по адм. дело № 313/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 816 от 15.12.2009 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция (ИА) "Автомобилна администрация" (АА), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 294 от 8.12.2009 г. Твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли съда да го отмени, като вместо него постанови ново, с което отмени обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт. Ответникът в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в жалбата касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Карагьозов срещу посочената по-горе заповед, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в конкретния случай е налице реално съкращение на длъжностите по новоутвърденото щатно разписание на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" София, в която касаторът е заемал длъжност "младши инспектор", като щатните бройки за тази длъжност от 8 са намалени на 7. Независимо че по новото длъжностно разписание въпросната длъжност продължава да съществува под същото наименование и функциите й са запазени, бройката на служителите, които я изпълняват, е редуцирана от 5 щатни бройки на 4 щатни бройки, при което наведеният довод, че длъжността, заемана от Карагьозов не е реално съкратена е неоснователен. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че заповедта е издадена преди да е влязло в сила нормативното основание, на което е издадена. Заповедта е издадена на 15.12.2009 г., но същата поражда действие от 19.12.2009 г., като ПМС № 294/2009 г. е влязло в сила на 18.12.2009, като в сила от датата на прекратяване на служебното правоотношение с касатора е било и новото щатно разписание. В случая релевантния факт е от кога е прекратено служебното правоотношение на жалбодателя. Доколкото същото е прекратено от момент, в който са били налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт, това води до извод за неговата законосъобразност. Преценката кои служители да бъдат съкратени е в рамките на предоставената на органа оперативна самостоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 146, т. 4 АПК като основание за проверка за законосъобразност, която е компетентен да извърши съда на обжалван пред него административен акт е дали същият противоречи на материално правна разпоредба. В случая оспорената заповед не противоречи на материално правна разпоредба, а преценката на кой от служителите заемащи длъжност, чийто щатно бройки са намалени е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. При извършената служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,