Решение № 46 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2014 г.

Решение № 46 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Интерстрой 49" ЕООД срещу Решение № 1945 от 10.09.2014 г. по адм. дело № 2252/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ИНТЕРСТРОЙ-49" ЕООД срещу Ревизионен акт № 161106238 от 2.04.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 728 от 22.06.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 96059.61 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 19025.60 лева и установените дължими лихви за 33893.75 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2004 и 2009 г., съответно в размер на 3039.95 лв. и 24 240.50 лв., ведно с прилежащи лихви съответно 2657.66 лева и 4614.40 лв .

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на РА в посочените му части. Иска да бъде отменено решението със законните последици.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред АС Пловдив е образувано по жалба на "ИНТЕРСТРОЙ-49" ЕООД срещу Ревизионен акт № 161106238 от 2.04.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 728 от 22.06.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, сега Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 96059.61 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 19025.60 лева и установените дължими лихви за 33893.75 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2004 и 2009 г., съответно в размер на 3039.95 лв. и 24 240.50 лв., ведно с прилежащи лихви съответно 2657.66 лева и 4614.40 лв.

С РА:

1. на "Интерстрой 49" ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 96 059,61 лв. по издадените му от "Еско 79" ЕООД фактури на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

2. допълнително начислен ДДС в размер на 19025,60 лв. за данъчен период м. 04.2009 г. на основание чл. 26, ал. 7 и чл. 130 от ЗДДС;

3. е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) с 15 589,49 лв. и за 2009 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с 242404,97 лв.

Съдът е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в посочените му части. Относно отказания данъчен кредит е възприел като правилни констатациите на ревизиращите орган за липса на доказателства за реалното извършване на доставките по 19 бр. фактури, издадени от "Еско 79" ЕООД. Във връзка с доначисления ДДС на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС съдът е приел за вярно определена съобразно заключението в хода на ревизията пазарната стойност на съответния имот за сумата от 200 980 лева към м. 04.2009 г., като е приспаднал начисления от РЛ ДДС с Протокол от 1.04.2009 г. косвен данък в размер на 21 170,40 лв. и е установил като дължим допълнително данък в размер на 19 025,60 лв /40 196,00 лв - 21 170,40 лв. =19 025,60 лв/. Относно увеличение на ФР за 2004 г. и за 2009 г. със съответните суми е развил съображения за материална законосъобразност на РА с оглед приложението на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО /отм./ за 2004 г. и на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2009 г.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

1. Във връзка с отказания данъчен кредит по 19 бр. фактури, издадени от "Еско 79" ЕООД правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на РА в тази му част.

Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, респ. да е установен факта на предаване на стоката от доставчика на получателя.

В процесния случай съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ. Нито в хода на ревизията, нито по време на съдебното производство са ангажирани писмени доказателства за индивидуализиране на съответното количество стоки и предаването им от доставчика на получателя, както и такива за транспортирането им. Не може да се приеме за доказан факта на предаване на стоките от прекия доставчик на ревизираното лице само въз основа на представените фактури, респ. доказателства от предходни доставчици. Липсват приемо-предавателни протоколи, складови разписки и др. документи, от които да се направи извод, че прекият доставчик е предал съответното количество строителни материали /тухли, керемиди, изолация/ на ревизираното лице на посочените във фактурите дати. В хода на производството горните обстоятелства не са доказани, като заключението на назначената ССЕ не опровергава извода за липса на реално осъществени доставки, независимо от редовно водената счетоводност, във връзка с проверените 19 бр. фактури, издадени от доставчика и заплащането на доставките. Вещото лице е установило осчетоводяване на доставките от получателя и последваща реализация на стоките, но същото не е извършвало проверка в счетоводството на прекия доставчик и не е изследвало въпроса дали същият е разполагал със съответното количество стоки към датата на доставките и дали е изписал стоки от съответния вид и количество към ревизираното лице, респ. дали получателят е заприходил стоки от същия вид и количество.

Необосновано касаторът твърди, че РА е материално незаконосъобразен, като данъчните органи не са установили данни за измама и с оглед наличието на редовно осчетоводяване на фактурите и заплащането на стойността по тях следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит. За да се признае правото на данъчен кредит по процесните фактури, следва по категоричен начин да е установен факта на предаване на стоките от доставчика на получателя, а в случая този факт не е доказан.

Следователно, правилно е решението на АС Пловдив в частта относно приетия за законосъобразен РА относно отказания данъчен кредит по 19 бр. фактури, издадени от "Еско 79" ЕООД.

2. Решението е неправилно в частта относно приетия за законосъобразен РА относно доначисления ДДС за м. 04.2009 г.

Ревизията е установила, че с нотариален акт № 61/30.03.2009 г. С. Д. А. и Х. Д. К. като съсобственици на поземлен имот с административен адрес - гр. Пловдив, ул. "Чорлу" № 63, с обща площ от 401 кв. м., съставляващ УПИ № Х1- 553, учредяват на "Интерстрой - 49" ЕООД право на строеж върху определени обекти в новострояща са жилищна сграда. В т. II. от нотариалния акт е посочено, че като насрещна престация срещу учреденото право на строеж, дружеството поема задължението със свои средства и за своя сметка да построи и предаде в собственост на учредителите-собственици съответните обекти, върху които учредителите-собственици взаимно си учредяват и си запазват право на строеж.

В рамките на ревизията е възложена оценка от лицензиран оценител да определи пазарната цена към 30.03.2009 г. на отстъпеното право на строеж на недвижими имоти, част от бъдеща жилищна сграда, находяща се в в гр. Пловдив, ул. "Чорлу" № 63 при използване на методите, определени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, във връзка с Наредба № Н-9/14.08.2006 г.

От изготвено заключение по експертиза, изготвена в съответствие с посочената по-горе наредба пазарната цена е определена на 200 980 лв.

От горното е направен извод, че на датата на първата доставка - учредяването на правото на строеж, за "Интерстрой - 49" ЕООД възниква задължение за издаване на фактура за втората доставка, като това представлява авансово плащане за строително-монтажните работи, като ревизиращите органи се позовават на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС и чл. 130 от ЗДДС. При завършване на услугата и определяне на пазарната цена към датата, на която данъкът е станал изискуем, за дружеството може да възникне основание за корекция във връзка с издадената авансова фактура и съответно може да се издаде дебитно, съответно кредитно известие по смисъла на чл. 115 от ЗДДС.

Установено е също, че относно процесната сделка "Интерстрой - 49" ЕООД е издало Протокол № 1/1.04.2009 г., с което е начислило ДДС в размер на 21 170,40 лв, изчислен върху данъчна основа от 105 852,00 лв. По чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 130 и чл. 26, ал, 7 от ЗДДС, с РА е начислен ДДС в размер на 40 196,00 лв /200 980,00 лв х 20%/. Като е взет предвид факта, че по повод доставката "Интерстрой - 49" ЕООД е начислило с Протокол от 1.04.2009 г. косвен данък в размер на 21 170,40 лв, с РА е установено задължение за ДДС за м. 04.2009 г. в размер на 19 025,60 лв /40 196,00 лв - 21 170,40 лв. = 19 025,60 лв /.

С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в посочената му част, като е приел, че е налице данъчно събитие към момента на учредяване на право на строеж, а данъчната основа на строителните услуги следва да се определи към същата дата по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДС като пазарна цена. При формиране на изводите си съдът се е позовал на заключението на в. л. в рамките на ревизията, без да обсъди възраженията на ревизираното лице срещу него, съдържащи се в първоначалната жалба.

Касаторът излага оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в тази му част. Не е съгласен с изводите на съда относно спорните и релевантни въпроси във връзка с датата на настъпване на данъчното събитие и облагаемостта на доставката по прехвърляне на право на строеж, както и с определяне на данъчната основа. Счита принципно, че неправилно данъчната основа като стойност на строителните услуги е определена по пазарни цени, а евентуално - че пазарните цени не са определени по най-приложимия и достоверен метод за това.

Така развитите доводи на касатора са основателни.

Правилен е изводът на съда, че към датата на сключване на нотариалната сделка за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство е настъпило данъчното събитие по смисъла на чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС (в приложимата редакция, а именно към ДВ, бр. 63 от 2006 г.) при бартер, данъчното събитие и за двете насрещни доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях.

С решението на СЕС от 19 декември 2012 г. по дело С-549/11 е прието, че членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство /които са идентични с настоящото производство/, когато в полза на дружеството е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение. Като съобрази направеното тълкуване на посочените разпоредби, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай учреденото право на строеж от физическите лица на ревизираното дружество е юридически факт, който има за последица освен настъпването на данъчното събитие за сделката по учредяване на суперфиция, така също и получаване на авансово плащане от доставчика на насрещната строителна услуга с произтичащата от това последица съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС (в приложимата редакция, ДВ, бр. 113 от 2007 г.), изискуемост на данъка за размера на плащането и произтичащото задължение за получилия това плащане да го начисли. Налице е пряка връзка между доставката на правото на строеж и доставката на строителната услуга, тъй като учреденото право на строеж е насрещната престация на строителната услуга и именно то (учреденото право на строеж ) прави дължима престацията на строителната услуга. Следователно, след като в конкретния случай са налице всички предпоставки за квалифициране на учреденото право на строеж като авансово натурално плащане за бъдещата доставка на услуга, ревизираният субект към момента на сключване на нотариалната сделка е получил авансово изцяло насрещната престация за дължимата от него услуга, поради което е следвало да начисли ДДС върху стойността на строителната услуга. Освен това характерът на доставката не променя датата на настъпване на данъчното събитие по нея. На основание чл. 130, ал. 2 ЗДДС следва да се приеме също, че данъчното събитие и за другата насрещна доставка - предоставяне на СМР е настъпило към датата на сключване на договора за суперфиция, независимо, че към този момент все още СМР не са извършени.

Неправилно обаче съдът е приел, че данъчната основа на доставката следва да бъде определена по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, т.е. пазарната цена на предоставяната стока или услуга, а в случая пазарната цена на строителната услуга, за изпълнението на която се е задължил строителят. Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в приложимата редакция, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги /плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги/, данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.

С решението по дело С-549/11 СЕС е приел, че при обстоятелства като тези в главното производство, при които доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на чл. 80 от Директива 2006/112 - нещо което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция - членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. В конкретния случай, в хода на ревизията и в хода на административното обжалване на ревизионния акт, приходният орган не е поддържал твърдението, че сделката е между свързани лица.

Въз основа на направеното тълкуване от Съда на Европейския съюз настоящият съдебен състав на Върховния административен съд установи несъответствието на чл. 26, ал. 7 (в приложимата редакция, а именно ДВ, бр. 113/07 г.) от ЗДДС с разпоредбите на чл. 73 и чл. 80 от Директивата за ДДС, поради което не следва да се прилага чл. 26, ал. 7 (в приложимата редакция) при определяне на данъчната основа на доставката на строителната услуга.

За определяне на данъчната основа на въпросната доставка съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 73 от Директива 2006/112, за която разпоредба се прие от СЕС, че има непосредствено действие и която разпоредба е транспонирана в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в приложимата редакция, а именно към ДВ, бр. 113 от 2007 г. Следователно, данъчната основа на доставката на строителната услуга е получената авансово насрещна престация, т. е. паричната стойност на прехвърленото правото на строеж.

Съобразно критериите, посочени в т. 44 и т. 45 от решението по дело С-549/11, действително получената насрещна престация за доставката на строителната услуга е измерима със стойността на разходите, които доставчикът на строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителите на правото на строеж, във вида, в който те са договорени в нотариалния акт. Тоест субективната стойност на правото на строеж е фактическата себестойност на обектите, които ще се изградят и предоставят от строителя на учредителите на ограниченото вещно право.

Тази фактическа себестойност на строителната услуга, макар и да не е окончателно определена при подписването на нотариалната сделка, е определяема към този момент. Себестойността на строителната услуга за изграждането на обектите за обезщетяване на учредителите на суперфицията към момента на сключване на бартерната сделка може да се определи по данни от проектосметната документация за строежа, при наличие на такива по данни от сключения договор за строителство и на последно място, ако не са налице документи от вида на посочените, съобразно данните в списания за строителния пазар за средни цени на строително-монтажните работи, актуални към момента на сключване на нотариалната сделка. В случаите, при които при завършване на строежа фактическата себестойност на предоставените в обезщетение обекти се различава от определената към момента на сключване на нотариалната сделка, доставчикът на строителната услуга съобразно чл. 115 от ЗДДС следва да издаде известие към фактурата.

В конкретния случай, от данните по делото не може да се определи себестойността на строителната услуга. Приетата в хода на ревизията експертиза е използвала метода на сравнимите неконтролирани цени от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., като вещото лице е посочило, че пазарните цена съставляват средни цени за кв. м. бруто площ съобразено с населеното място и района на обекта по оферирани цени и правото на строеж е определено като 25 % от пазарната стойност на обекта. Така определената стойност не означава, че е определена себестойността на строителната услуга.

Стойността на строителната услуга следва да се определи след проверка на счетоводната документация на касатора и строителната документация на обектите, като вземе предвид и уговореното между страните степента на завършеност на обектите, които ще бъдат предоставени на учредителите. В първоначалната си жалба до съда ревизираното лице е развило подробни доводи срещу заключението по оценителната експертиза, приета по време на ревизията, но видно от данните по делото съдът не е указал на оспорващия възможността да иска изслушване на съдебно-оценителна експертиза за процесните обекти за определяне на себестойността на услугата към 30.03.2009 г. Този въпрос е останал неизяснен, като с оглед задължението на съда да разгледа спора по същество съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК касационната инстанция не може да определи себестойността на строителната услуга. Това налага отмяната на решението в тази му част и връщане на делото на друг състав на АС Пловдив, като бъде допусната съдебно-оценителна експертиза със задачи, формулирани от оспорващия, насочени към установяване себестойността на строителната услуга към съответната дата /30.03.2009 г./.

3. Решението е правилно в останалата му част относно приетия за законосъобразен РА досежно извършените увеличения на ФР за 2004 г. и 2009 г.

3.1. Във връзка с извършена от "Интерстрой - 49" ЕООД сделка по продажба на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Пловдив на ФЛ е преобразуван финансовият резултат на жалбоподателя за 2004 г. В хода на ревизията са представени Нотариален акт № 61/23.09.2003 г.; Нотариален акт № 36/21.05.2004 г.; Договор от 4.09.2003 г.; 6 броя фактури; квитанции от приходен касов ордер - 7 броя. Установено е, че през 2004 г. строителството на изследваната сграда предмет на ревизията продължава и приключва с констативен акт за установяване годността за приемане на обекта обр. 15 от 27.10.2004 г. и удостоверение № 185/26.11.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж. За доизграждането на обекта, с цел предаването му на клиента във вид и със степен на завършеност, договорени в анекса, през 2004 г. лицето е следвало да заплати по договор общо 24 400 лв. с ДДС (в действителност са платени 24170,00 лв.), но от страна на "Интерстрой - 49" ЕООД са издадени фактури на стойност 5865,76 лв. с ДДС. След приспадане на дължимия ДДС е изчислен размерът на неотчетени приходи от страна на "Интерстрой - 49" ЕООД през 2004 г. за продажбата в размер на 15 589,49 лв. Установено е, че за сумата от 15589,49 лв. не са издадени първични счетоводни документи - фактура или касова бележка от фискално устройство.

Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), в редакцията му в сила за 2004 г., предвижда, че финансовият резултат /счетоводната печалба /загуба/ за данъчни цели се увеличава с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. Законът за счетоводство /ЗСч./ и НСС 18 "Приходи" (отм.) регламентират отчитането на приходите в конкретния случай.

Разпоредбата на т. 5.1 от НСС 18 "Приходи" (отм.) предвижда, че приход се признава, когато: а/ е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; б/ сумата на прихода може да бъде надлежно изчислена; в/ направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат да бъдат надлежно измерени; г/ приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за тях разходи /принцип на съпоставимост между приходите и разходите/.

От установената фактическа обстановка и съпоставката й с приложимата нормативна уредба законосъобразно с РА е преобразуван счетоводният финансов резултат на РЛ с размера на неотчетените приходи, като са съобразени счетоводните документи и справки за строителството на обекта, от които е установено, че във връзка с отчетените приходи от СМР за 2004 г. са изписани разходи "под формата на себестойност на продадения обект", които са участвали при формирането на финансов резултат за 2004 г., т. е. ревизията не е установила неотчетени разходи, съответстващи на неотчетените приходи.

Т.е. макар че посочените по-горе приходи не са отчетени от РЛ, съответстващите им разходи са отразени в отчет за приходи и разходи /ОПР/ на дружеството, поради което за да има съпоставимост между приходите и разходите, с неотчетените приходи от 15589,49 лв., следва да се увеличи финансовия резултат на "Интерстрой - 49" ЕООД за 2004 г.

В касационната жалба не се излагат конкретни доводи за неправилност на решението в тази му част, като настоящият състав споделя извода на АС Пловдив за материална законосъобразност на РА в посочената част.

3.2. Правилно е решението и в частта за законосъобразност на РА относно преобразуването на ФР аз 2009 г. със сумата от 242404,97 лева, представляваща отчетени от "Интерстрой - 49" ЕООД разходи за материали въз основа на фактури, издадени му от "ЕСКО 79" ЕООД.

След като в частта относно отказания данъчен кредит не се установява действително осъществяване на процесните доставки на строителни материали / тухли, керемиди и изолация/ по фактурите, издадени от "Еско 79" ЕООД, то обосновано ревизиращите органи са извършили увеличение на ФР със стойността по фактурите на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Разходите по процесните фактури не са документално обосновани предвид факта, че не отразяват вярно конкретни стопански операции, поради което тези разходи не се признават за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Съобразно изложеното касационната жалба се явява основателна срещу решението в частта относно приетия за законосъобразен РА относно допълнително начисления ДДС за м. 04.2009 г. на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС и чл. 130 от ЗДДС, като съдебният акт следва да се отмени и делото в тази част се върне за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив при спазване на указанията, дадени с мотивите на настоящото решение. В останалата част решението е правилно.

С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта, в която "Интерстрой 49" ЕООД е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение за горницата над 4175,05 лева до пълния присъден размер от 4365,31 лева. За останалата част от спора новият съдебен състав на АС Пловдив следва да се произнесе относно разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение