Решение № 6289 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез служебен защитник адв. Н. Анастасова, против решение 692 от 31.01.2025 г., постановено от Административен съд - Хасково, I състав, по адм. д. 1497/2024 г. В касационната жалба и в писмено становище от 14.05.2025г. се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Развиват се доводи за неправилно приложение на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 ЗУС, както и се оспорват изводите на ответния административен орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут в полза на жалбоподателя. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на атакувания административен акт с изпращане преписката на ответника за ново произнасяне по молбата на Р. А. М.. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/) при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване решението на Административен съд - Хасково като валидно, правилно и законосъобразно, тъй като съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Позовава се на нова Справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и като такова предлага да бъде оставено в сила, в какъвто смисъл представя подробно писмено заключение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Р. А. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - предявена от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 692 от 31.01.2025 г. е отхвърлена жалбата на Р. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 12397 от 29.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Хасково е приел, че атакуваният адм. акт е издаден от компетентен орган председател на ДАБ, който има правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ и същият съответства на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 АПК, тъй като в него се съдържат фактически и правни основания за постановяването му. Първостепенният съд е установил, че при издаване на процесното решение са изпълнени задължителните административнопроизводствени правила, вкл. и изискванията относно непридружен непълнолетен чужденец по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ, като на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето е била уведомена Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, под Рег. 43886/01.08.2024 г. в ДАБ е регистриран изготвения от АСП Харманли Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. СИГ/Д-Х-Х/03.07.2024 г., попълнен е Формуляр за бърза оценка на най-добрия интерес на детето и е издадена Заповед на АСП, с която социален работник в отдел "Закрила на детето" при ДСП Харманли е определен да присъства при провеждане на интервюто с детето. С решение 1140/08.07.2024 г. на председателя на НБПП на кандидата е назначен представител на основание чл. 25, ал. 2 ЗПП, във връзка с чл. 23, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 ЗУБ. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в текста на чл. 8, ал. 1 ЗУБ са регламентирани предпоставките, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България - да се намира извън държавата си по произход, да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Акцентирано е, че наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. Като е извършил подробен фактически и правен анализ на изложената от жалбоподателя бежанска история в проведеното с него интервю, първостепенният съд е счел, че в конкретната хипотеза не са осъществени условията, предвидени в законовата норма на чл. 8 ЗУБ за получаване от кандидата на статут на бежанец. Относно претендирания от касатора хуманитарен статут, съдебният състав на АС - Хасково е констатирал, че в случая от страна на жалбоподателя не са изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Установено е, че от кандидата не се сочат конкретни данни за нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В тази връзка първостепенният съд е счел, че издателят на оспорения адм. акт е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съобразно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, понеже в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Решаващият съдебен състав е обсъдил приложението на Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/2007 и е извел заключение, че в случая не са налице условията за получаване от кандидата на такъв вид статут. Първостепенният съд се е позовал на приетите като доказателства Справка вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, съдържаща информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република и Справка вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, в която се съдържат данни относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус и какви въоръжени групировки действат в тези райони. Съобразена е и представена в хода на съдебното производство нова Справка вх. МД-02-20/14.01.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, в която е отразено, че след 08.12.2024 г., когато бунтовниците, водени от "Хаят Тахрир ал Шам" /HTS/, навлизат в Дамаск, президентът Б. Асад е напуснал страната и представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Разгледани са и други относими обстоятелства, свързани с възможността за предоставяне на претендирания хуманитарен статут и от тях е формирано заключение, че процесният адм. акт е постановен при различна от установената от съда фактическа обстановка, но по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, предвид изложеното в последната актуална справка за обществено- политическата обстановка в Сирия, както и съобразно личната бежанска история на кандидата, първостепенният съд е преценил, че законосъобразно е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на хуманитарен статут, поради липса на законовите условия, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на АС - Хасково точно е констатирал, че проведеното с кандидата интервю е обективирано в Протокол с рег. УП-43886/24.07.2024 г., от който е видно, че жалбоподателят е напуснал Сирия нелегално на 13.06.2024 г. за Турция, където останал 12 дни, на 25.06.2024 г. влязъл нелегално в Република България с още 8 човека и те след два дни са били задържани от полицията. Относно причините, поради които е напуснал държавата по произход, кандидатът е отговорил, че е заради войната и военните действия, имало е сражение между свободната армия и кюрдската армия, икономическото положение е било много лошо, едва се изхранвали и като млад човек в Сирия няма бъдеще, което го е принудило да тръгне за Европа, за да търси по-добро бъдеще. Решаващият съдебен състав правилно е съобразил обстоятелството, че кандидатът е заявил, че не е арестуван или осъждан в Сирия или в друга държава; не е имал конфликти поради принадлежността си към етническа група; не е имал проблеми заради изповядваната от него религия [заличен текст]; не знае какво е политическа партия; не е имал проблеми с официалните власти в страната си, от началото на военните действия до напускането му на Сирия не е бил подложен на преследване от някоя групировка; към него лично не е имало отправени заплахи; не му е било оказвано насилие; не е било заплашвано и семейството му. При тези безспорно установени данни, първостепенният съд е извел обоснован извод, че срещу жалбоподателя не е извършено предвиденото в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, относимо към предоставянето на бежански статут на това основание. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е отразено, че от страна на кандидата не са заявени конкретни обстоятелства, от които да може да се извлече правно заключение за реално опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група, доколкото кандидатът ясно е заявил в интервюто, че е напуснал държавата си по произход поради войната и лошото икономическо положение в Сирия. Неоснователно е възражението на касатора, че решаващият състав неправилно е коментирал нормата на на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Първостепенният съд вярно е посочил, че "преследването" се изразява в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а в чл. 8, ал. 5 ЗУБ е регламентирано, че действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. В конкретната хипотеза в изявленията касатора не се съдържа информация за извършено срещу него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - ал. 5 ЗУБ, поради което издателят на процесния адм. акт и АС - Хасково са формирали обосновано заключение за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане в случая на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец. Относно оплакванията, развити в касационната жалба, за неправилно и незаконосъобразно прилагане на нормата на чл. 9 ЗУБ, тричленният съдебен състав на ВАС намира, че също са неоснователни. Следва да се сподели тезата на първостепенния съд, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт, е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Наличието на законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са изследвали задълбочено от решаващия състав в контекста на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/2007 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, в което е прието, че: член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно е обсъдена т. 39 от съображенията в горепосоченото решение, според които, колкото по-способен е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Съобразена е т. 40 от същото решение, в която е предвидено, че при оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата, по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско. Решаващият съдебен състав вярно е установил, че с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21.12.2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15, буква "в" от нея е възпроизведен в текста на чл. 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕС, с оглед на което тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение. Първоинстанционният съд е обсъдил детайлно приетите като писмени доказателства справки - Справка вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и Справка вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г., издадени от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, в които се съдържат данни относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус и какви въоръжени групировки действат в тези райони. Както ответникът, така и първоинстанционният съд са извършили подробен фактически и правен анализ на съдържащата се в тези справки информация, от която е изведено вярно заключение, че в случая не са налице изискванията, посочени в цитираното решение от 17.02.2009 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, защото в процесната хипотеза не може да се формира обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия, доколкото има множество данни, че конфликтът в държавата по произход се намира в състояние на застой; фронтовите линии остават относително стабилни и никоя от враждуващите страни не започва нова продължителна офанзива за превземане на територия, като е отчетено и влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Първостепенният съд е отчел съставения от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" Харманли Социален доклад, според който основните права на непридружения непълнолетен чужденец не са нарушени, а и не съществуват преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие. От съществено значение е и съобразената от съда нова Справка вх. МД-02-20/14.01.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, в която е отразено, че на 27.11.2024 г. ислямистката група "Хаят Тахрир ал Шам"/HTS/ чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите Алепо(Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна Сирия, след което на 08.12.2024 г. силите на HTS, навлизат в Дамаск и в същия ден президентът Б. Асад напуска страната. Съдът е съобразил обстоятелството, че представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната, военен персонал на бившия режим и лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто HTS обявява обща амнистия. Отчетен е фактът, че към 29.12.2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от ВКБООН обществени центрове в Сирия са възобновили дейността си и в бюлетин на Комисариата от 02.01.2025 г. е посочено, че от 08.12.2024 г. 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия, а според турския министър на вътрешните работи, шест активни гранични пункта вече работят денонощно, като в официално изявление Турция съобщава, че от цитираната дата 35 114 сирийци са се завърнали доброволно от тази държава. При това положение първостепенният съд правилно е преценил, че не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. Асад да променя положението в Сирия в негативен аспект. От съществено значение е и обстоятелството, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, като наличните данни за въоръжени сблъсъци не очертават нивото на насилие като безогледно - то не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната кандидатът би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице. Настоящият съдебен състав възприема становището на решаващия съдебен състав на АС - Хасково, че ответникът е формирал изводите си въз основа на различна от установената фактическа обстановка, но въпреки това с оглед изложеното в приетите по делото справки и съобразно личната бежанска история на кандидата, законосъобразно е счетено, че искането на жалбоподателя за получаване на хуманитарен статут е отхвърлено, поради липса на законовите изисквания, регламентирани в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Тези правилни фактически и правни установявания се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство Справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025г., в която също не се съдържат данни, налагащи предоставяне жалбоподателя на претендирания хуманитарен статут. По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, с оглед на което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,