Решение № 3733 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Алтенпфлеге" ЕООД подадена чрез адв. Филчев срещу решение 855/08.02.2024 г., постановено по адм. дело 2196/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният иск от АлтенпфлегеЕООД да бъде осъден Върховният административен съд да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 35 781,18лв., от които 32 690,23лв. начисления по ревизионен акт /в т.ч. 27 771,37лв. начислен ДДС и отказан данъчен кредит и 4 918,86лв. начисления за лихви/ и 3 090,95лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски по касационното дело, ведно със законната лихва от предявяването на настоящата искова молба, които вреди са причинени вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ВАС с решение 10652/03.08.2020г. по адм.д.11597/2019г. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата, Върховният административен съд, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявения иск за неоснователен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Касаторът е предявил иск срещу Върховния административен съд, с която се претендира да бъде осъден Върховният административен съд да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 35 781,18лв., от които 32 690,23лв. начисления по ревизионен акт /в т.ч. 27 771,37лв. начислен ДДС и отказан данъчен кредит и 4 918,86лв. начисления за лихви/ и 3 090,95лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски по касационното дело, ведно със законната лихва от предявяването на настоящата искова молба, които вреди са причинени вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ВАС с решение 10652/03.08.2020г. по адм.д.11597/2019г., с което е отменено Решение 228/24.07.2019г. по адм.д.30/2019г. на АдмС-Перник. Твърди, че с Ревизионен акт 22002218000127-091-001/03.09.2018г, за м.10.2016 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, тъй като освен фактурите не са представени доказателства за осъществяване на доставките, общо 7198,20лв. по фактури на Ди ес инвест 2007 ЕООД и Ел-пи 06 ЕООД; начислен е данък върху добавената стойност 17 271,63лв. и е определен резултат за периода ДДС за внасяне 17 004,66лв. с 3108,32лв. лихви; за м.11.2016г. е начислен ДДС 3473,29лв. с определен резултат за периода ДДС за внасяне 2894,24лв. с 504,92лв. лихви и за м.12.2016 г. е начислен допълнително ДДС 8220,55лв., определен е резултат за периода 7872,47лв. ДДС за внасяне с 1305,62лв. лихви. Общо дължимият за внасяне ДДС е 27 771,37лв с 4918,86лв лихви. Начисленият ДДС в РА за м.10 и 11.2016г. е по фактури за доставка на услуги на германски граждани на обща стойност 102 776,09лв. на основание чл.21, ал.1 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. За м.12.2016 г. данъкът е начислен върху получените парични преводи от физически лица от Германия в общ размер 40 858,30лв. на основание чл.21, ал.1 и чл.25, ал.6 от ЗДДС. В РА органите по приходите са приели, че в издадените фактури дружеството неправилно не е начислило данък върху добавената стойност по чл.40, т.1 от ЗДДС за получените преводи от германски граждани за предоставени услуги по договорите с тях с предмет домашни грижи, с място на изпълнение на територията на Германия. С решение 10652/03.08.2020г. по адм.д.11597/2019г. на ВАС-Осмо отделение е отменено решение 228/24.07.2019 г. по адм.д. 30/2019 г. на Административен съд-Перник и вместо него е отхвърлена жалбата на Алтенпфлеге ЕООД против РА Р-22002218000127-091-001/03.09.2018 г. на ТД на НАП-София. В исковата молба се излагат твърдения, че решението на ВАС е постановено в нарушение на първичното законодателство на Съюза и практиката на СЕС във връзка с общите принципи на общностното право, нарушение на вторичното право на Съюза и принципа на неутралитета на ДДС, и в частност на чл.132, § 1, б.ж от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС; в нарушение на практиката на СЕС във връзка с непризнатия данъчен кредит; нарушение на правото на Съюза във връзка с неотправяне на преюдициално запитване. За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел за установено, че не е доказано наличието на кумулативно изискуеми елементи по чл. 2в, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Върховен административен съд за претърпени от ищеца имуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, поради което предявените искове се явяват недоказани и неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени. При произнасянето си с Решение 10652 от 03.08.2020 г. по адм.д. 11597/2019г. по описа на ВАС-Осмо отделение, националната юрисдикция не била допуснала съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС).Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Правилно съдът е приел, че Директивите са нормативни актове, които не се прилагат пряко в националното законодателство, но с Тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, СЕС е признал възможността на частноправните субекти да се позовават на права, пряко произтичащи от Директива. Действително, нормата на чл.132, § 1, б.ж от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, предвижда, че държавите-членки освобождават сделките по доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка. Правото на освобождаване по тази разпоредба зависи от две кумулативни условия: от една страна - естеството на предоставяните услуги, които трябва да са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, и от друга - доставчикът на услуги, който трябва да е публично правен субект или друга организация, призната за благотворителна от съответната държава членка. Правилен е и изводът на съда, че в производството по обжалване на РА е установено, че ищецът не е регистриран в регистъра към Агенцията за социално подпомагане като доставчик на социални услуги в България, съгласно изискванията на действащата в процесния период норма на чл. 18 ал. 2 ЗСП, т.е. е нямал право да извършва социални услуги на територията на България. В случая обаче, реалното предоставяне на процесните услуги е на територията на Германия. Следва да се сподели изводът, че съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е мястото, където доставчикът е установил своята икономическа дейност, която в случая е на територията на страната, но това разбиране е само по отношение на действащите за данъчнозадължените лица разпоредби на ЗДДС. При това положение дружеството действително е следвало да представи доказателства, че попада в обхвата на чл. 132 от Директива 2006/112, респективно че е признато от Германия за благотворително дружество, което да отговаря на едно или повече от условията, посочени в разпоредбата на чл. 133 от Директивата. Такива доказателства не са представени от ищеца. Предвид горното, правилно съдът приема, от една страна, че сочената за нарушена разпоредба на чл. 132 от Директива 2006/112 предоставя права на публично правни субекти и на признати за благотворителни организации, каквато ищецът не установява да е, а от друга - че дори да се приеме, че ВАС неправилно е приел, че по смисла на директивата освободени доставки на социални услуги, от установен в България доставчик, са само извършените към български и чужди граждани на територията на България, това му нарушение не е съществено, доколкото по делото не се установява ищецът да е благотворителна организация. По отношение на твърдените нарушения на вторичното право на Съюза и принципа на неутралитета на ДДС, както и нарушение на практиката на СЕС във връзка с непризнатия данъчен кредит по доставки, извършени към дружеството от доставчиците Ди ес инвест 2007 ЕООД и Ел-пи 06 ЕООД, ищецът се позовава на решение на СЕС от 04.06.2020г. по дело С-430/19, като не сочи конкретни нарушени разпоредби на съюзното право. Предвид това правилно съдът е приел, че не може и не се налага да се извършва преценка дали е налице съществено нарушение и дали то засяга права на ищеца. Тълкуването, което СЕС дава в решенията си по преюдициални запитвания, не е абстрактно, а е съобразено с конкретна фактическата обстановка. Съответно решенията на СЕС по преюдициални запитвания имат задължителна сила за националната юрисдикция, когато преюдициалният въпрос, по който СЕС се е произнесъл, е идентичен с въпроса, поставен за разрешаване пред националния съд. Доколкото не се сочи конкретна нарушена норма от правото на ЕС, не са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Споделя се достигнатият извод, че съответният състав на ВАС при постановяване на решението си подробно е изследвал всички обстоятелства относно спорните доставки и е изложил конкретни мотиви с които са отказали право на приспадане на данъчен кредит на ищеца на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, потвърждавайки изводите на органите по приходите. Предвид горното правилно и законосъобразно е прието, че при произнасянето си с Решение 10652 от 03.08.2020 г. по адм.д. 11597/2019г. по описа на ВАС-Осмо отделение, националната юрисдикция не е допуснала съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Обоснован е изводът на съда, че в хода на съдебното производство касаторът не е доказал реалното настъпване на твърдените имуществени вреди. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, доколкото ответникът е бил защитаван от юрисконсулт в съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение