Решение № 13397 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2019 г.

Решение № 13397 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2019 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Нонков против решение № 3823 от 5.06.2019 г. по адм. дело № 13666/2018 г. на Административен съд София– град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на виза за проектиране № 6/26.11.2018 г., постановен от главния архитект на район "Витоша", Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като не са налице основания за издадения отказ. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът за издаване на виза за проектиране да бъде отменен. Претендира присъждане и на направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът – главният архитект на район "Витоша", Столична община, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ответникът "С. А. Г. груп" ЕООД, гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на постановения от главния архитект на район "Витоша", Столична община, отказ за издаване на виза за проектиране по мотивирано предложение за застрояване на в УПИ XI-37, кв. 219, м. "Павлово – Бъкстон", р-н "Витоша", гр. София. По делото е установено, че с подробен ПУП-ИПЗ и РУП, одобрен със заповед № РД-09-50-71/21.01.2009 г. на главния архитект на Столична община, се изменя действащия план от 1996 г. за УПИ XII- 20, УПИ XI -37 и УПИ X-36, кв. 219, м. "Павлово- Бъкстон". Изменението предвижда свързано застрояване за трите имота при плътност на застрояване 50%, кинт. 2. 3 и 35 % озеленяване. Във всеки имот е предвидена пететажна сграда с кота корниз 15 м., с магазини в партерните етажи и отстъп на четвърти и пети етаж, за да се спази разстоянието до съседните сгради. Подземни гаражи и подземни нива на сградите не са предвидени. Съгласно одобрения ПУП- ИПЗ и РУП външната линия на застрояване за трите имота е определена на 1. 5 м. от уличната регулационна линия. С РУП е определена дълбочината на калканните стени, разположени на границата между УПИ XII- 20 и УПИ XI -37. За УПИ XI -37 е предвидено покриване на калкана, а към границата с УПИ X-36 е указана максимално допустима дълбочина на застрояване от 16 м. Със заявление от м. август 2018 г. и уточнение към него от м. октомври 2018 г. жалбоподателят и "С. А. Г груп" ЕООД, правят на основание § 27 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗИДЗУЗСО) искане за издаване на виза за проектиране за УПИ XI -37, кв. 219 по плана на гр. София за жилищна сграда с подземни гаражи. Представеното мотивирано предложение предвижда надземната част на сградата да е с конфигурацията и височината, предвидени с действащия ПУП и РУП от 2009 г., но не отразява максималната дълбочина на застрояването и разстоянието до съществуващата сграда в съседния УПИ ХV-за жилищно строителство. Не са посочени и показателите за плътност и интензивност на застрояване съгласно действащия ПУП- ПЗ, а само височината на сградата – 15 м., съответстваща на установеното с действащия план. С проекта е предвидено подземно строителство, заемащо целия имот, предназначено за подземни гаражи, като линията за застрояване е нанесена по регулационните граници, включително до уличната регулационна линия. При тези факти, установени от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, административният съд правилно приема, че отказът на главния архитект на район "Витоша", Столична община, да издаде виза за проектиране по представеното от жалбоподателя мотивирано предложение, е в съответствие с нормативната уредба. Законосъобразно и в обосновано от доказателствата е преценено, че административният акт е постановен от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на решаващия съд за съответствие на административен акт с материалния закон също се обосновава от събраните доказателства и се споделя от настоящата инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебното решение. Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия ПУП съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план (ПЗ) в хипотезите на чл. 140, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ. В случая изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ не са изпълнени. За имота на жалбоподателя е налице действащ ПУП- ПЗ и РУП, одобрени със заповед № РД-09-50-71/21.01.2009 г. на главния архитект на район "Витоша", с които е предвидено свързано застрояване с жилищна сграда на пет етажа (М+4), без подземни нива, при устройствени показатели, както следва: застр. пл. 50 %, кинт 2. 3, минимално озеленена площ 35 % и височина на сградата на основното застрояване до 15 м. С работния устройствен план съгласно чл. 113, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ са определени разположението на сградата и задължителните линии на застрояване, като външната линия на застрояване е определена на 1, 5 м. от уличната регулационна линия. В случая представеният проект за виза, чието одобрение е отказано, не представлява извадка от действащия ПУП- ПЗ и РУП, тъй като предвижда строителство, различно от одобреното с плана за застрояване, устройствени показатели не са посочени, а линиите на застрояване не са съобразени с одобрения РУП. При това противоречие на представения проект с действащия ПУП – ПЗ и РУП отказът на административния орган е законосъобразен, а жалбата против последния акт, както административният съд правилно приема, - неоснователна. Правилно е заключението, че предпоставките за издаване на виза в хипотезите на чл. 140, ал. 3 ЗУТ също не са осъществени. Мотивираното предложение предвижда ново подземно строителство, предназначено за подземни гаражи, което не може да бъде разрешено с виза за проектиране и по реда на чл. 140, ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Според цитираните разпоредби виза за проектиране се издава, когато при прилагане на подробните устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. и при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, но не и начинът и характерът на застрояването, както и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. В случая с представения проект за виза се предвижда подземно строителство в рамките на целия имот, което противоречи на устройствените параметри за плътност и интензивност на застрояване и за озеленяване, както и на линиите на застрояване, установени с РУП. Поради това административният съд правилно приема, че предложеният проект не попада в хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ и отказът на административния орган за издаване на виза за проектиране е законосъобразен. Условията за издаване на виза съгласно чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 2 ЗУТ също не са изпълнени. Разпоредбите регламентират предпоставките за издаване на виза за постройки от допълващото застрояване, когато такова не е предвидено по действащия ПУП. В настоящата хипотеза предвиденото с проекта за виза подземно строителство, независимо от предназначението си, става част от основното застрояване, тъй като се инкорпорира неделимо под жилищната сграда. Следователно предложеното с проекта за виза подземно строителство не съответства на критериите за допълващо застрояване съгласно чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ и предвиждането му с виза за проектиране е недопустимо. По тези съображения доводът на касатора, че надземната част на сградата следва да се разглежда отделно от предвиденото с проекта за виза подземно ниво, е неоснователен. Възражението на касатора, че устройствените показатели за плътност и интензивност на застрояване и за озеленяване не следва да бъдат ограничени, тъй като са налице условията на § 27 от ПЗР на ЗИДЗУЗСО, също е неоснователно. В противоречие с извода на административния съд настоящата инстанция приема, че цитираната разпоредба е неприложима. Нормата регламентира, че подробни устройствени планове, одобрени до влизане в сила на ЗИДЗУЗСО (ДВ бр. 10/2018 г.), които предвиждат свързано застрояване в два или повече урегулирани поземлени имота и които са приложени по отношение на застрояването на един от имотите, запазват действието си за неприложената част, независимо че надвишават устройствените показатели, определени с приложението към чл. 3, ал. 2 от закона, когато се налага покриване на калканни стени. Следователно при посочените в текста условия, разпоредбата допуска надвишаване на установените със ЗУЗСО устройствени параметри, ако по- високи устройствени показатели са предвидени с влезлия в сила преди закона ПУП. В случая влезлият в сила ПУП- ПЗ и РУП за имота на жалбоподателя не предвиждат по– високи показатели за плътност и интензивност на застрояването и за озеленяване от тези, установени с приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Според ОУП на СО територията, в която попада УПИ XI-37, кв. 219, м. "Павлово – Бъкстон", р-н "Витоша", гр. София се отнася за устройствена зона "Жс" (жилищна зона с преобладаващо средно етажно застрояване) с устройствени показатели: застр. пл. 50 %, кинт 2, 5, минимална озеленена площ – 35% и височина на сградите до 15 м. При това положение по отношение на имота следва да приложат устройствените показатели, предвидени с действащите ПУП – ПЗ и РУП, § 27 от ПЗР на ЗИДЗУЗСО е неприложим, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. В обсъжданата хипотеза по – високи устройствени показатели за интензивност на застрояване биха могли да бъдат постигнати с изменение на ПУП- ПЗ за имота, но не и виза за проектиране. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът главен архитект на район "Витоша", Столична община се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка са чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община сумата 100. 00 лв. възнаграждение за осъщественото пред касационната инстанция от юрисконсулт процесуално представителство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,