Решение № 2011 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2010 г.

Решение № 2011 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Плиска ойл" ЕООД гр. Шумен, ул. "Д. Войников" № 9-13, представлявано от управителя Блага Йосифова Андреева-Иванова, чрез адв. Красен Стефанов, против Решение № 995 от 13.05.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3500 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/ № 270900258 от 28.09.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Шумен, потвърден с Решение № 723/03.12.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 03.2009 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 12 000 лв. по доставка на "Г-транс" ЕООД гр. Шумен. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на данъчно събитие, свързано с процесната фактура по която е отказано право на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Пред първоинстанционния съд не са били спорни следните факти: По една фактура от 31.03.2009 г. за доставка на слънчоглед РЛ е упражнило правото на данъчен кредит в размер на 12 000 лв. Издателят на фактурата "Г-транс" ЕООД е свързано с РЛ лице. Установено е с писмени обяснения, приемни бележки и пътно-прехвърлителни разписки предаването от доставчика на 162 430 кг. слънчоглед на РЛ в периода 09 - 11.04.2009 г./с 12 430 кг. повече от фактурираното количество/. Плащането по фактурата е извършено с банков превод на 10.04.2009 г. Предметът на фактурата е приет в складова база в гр. Шумен, кв. Мътеница, собственост на "Плиска" ООД гр. Шумен, наета от РЛ. Установено е предаване на стоката от предходен доставчик "Плиска" ООД гр. Шумен /свързано с РЛ лице/ в периода от 13 до 18.10.2008 г., за което е издадена данъчна фактура № 376/13.10.2008 г. Плащане между предходния и прекия доставчици не е извършено. В ревизионното производство е изследвана възможността за складиране на процесното количество зърно от придобиването й от прекия доставчик до предаването й на жалбоподателя. Тъй като не са представени убедителни доказателства за този факт, ревизиращите са приели, че сделките по посочената верига "Плиска" ООД гр. Шумен - "Г-транс" ЕООД и РЛ са привидни /симулативни/, поради което към датата на процесната фактура няма осъществено данъчно събитие и жалбоподателят няма, поради това, право на данъчен кредит. С жалбата против РА по административен ред са представени доказателства за продажба на стока от същия род и количество от РЛ на "Каргил България" ЕООД. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд, без да обсъжда изобщо констатацията на органите по приходите за симулативност на доставките по веригата на доставки на зърно, е приел, че липсва данъчно събитие към момента на издаване на процесната фактура. Мотивите на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Относно поставения в тях правен въпрос, следва да бъде споделено становището на Изп. директор на НАП, изразено в указание № 24-00-47/08.11.07 г. /т. 2.2. /, че ако данъчното събитие е настъпило след издаването на данъчната фактура, но преди издаването на индивидуален административен акт, с който правото на данъчен кредит е отказано, последващото настъпване на данъчното събитие валидира издадената фактура, защото с настъпването на събитието са налице кумулативно изискваните за признаване на данъчен кредит на получателя - данъчна фактура и осъществено данъчно събитие. В случая, ако е установено, реалното извършване на доставката в следващия данъчен период на този на издаване на фактурата и начисляването на ДДС от доставчика, съчетано с потвърждаване на отказа на право на данъчен кредит на получателя по доставката, би се стигнало до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет - основен за Общностната система на облагане с ДДС. Така е прието и в решението по адм. д. № 15498/2009 г. на първо отделение на ВАС. В същото време обаче първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви относно доводите за симулативност на продажбите по веригата доставки и това, както и забраната за фактически установявания едва в касационното производство, пречи на касационния състав да реши делото по същество, което налага отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да се произнесе по действителността на процесните сделки и в случай, че приеме за установено, че фактурираният през м. 03.2008 г. слънчоглед действително е доставен в следващия данъчен период, ще следва да признае правото на данъчен кредит на ревизираното лице, намалено с размера на лихвите поради преждевременното упражняване на посоченото право. Обратно, в случай на установяване на симулативност на продажбите, отказът на данъчен кредит следва да се потвърди. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение