Решение № 5262 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФ Земеделие /, подадена чрез процесуалния представител юрк. Маршавелска, срещу Решение 1173/10.06.2021 г., постановено по адм. дело 904/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/2607#6 от 17.03.2021г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Е. Балакчиев е установено публично държавно вземане в размер на 1 514,38 лева, представляващо 40% от общата изплатена сума по мярка 10 Агроекология и климат , направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство за кампании 2015, 2016 и 2017 на основание чл. 18, ал. 3 т. 1 и ал. 4, б. б от Наредба 7 от 24.02.2015 година. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че са налице както фактическите основания - влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат , така и правните такива за издаване на АУПДВ. Развива подробни съображения в тази насока. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърден АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Е. Балакчиев, оспорва основателността на касационната жалба в писмено възражение, като моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представя писмени доказателства по опис, съдържащ се във възражението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на АУПДВ 01-6500/2607#6 от 17.03.2021г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Е. Балакчиев е установено публично държавно вземане в размер на 1 514,38 лева, представляващо 40% от общата изплатена сума по мярка 10 Агроекология и климат , направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство за кампании 2015, 2016 и 2017 на основание чл. 18, ал. 3 т. 1 и ал. 4, б. б от Наредба 7 от 24.02.2015 година. От фактическа страна съдът е приел, че Балакчиев е подал в ДФЗ заявление за подпомагане УИН 16/1430715/59735, с което е поел многогодишен ангажимент през кампания 2015 по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство (АК 14) от мярка 10 Агроекология и климат . С уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г. УРН 642044 е одобрен за участие по мярката, като е заявил отглеждане на 20 бр. овце. Със същото уведомително писмо е уведомен за правата и задълженията си във връзка с подпомагането. Сред задълженията на земеделския стопанин е и това да подава заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент, като дейностите по това направление се прилагат за период от 5 последователни години. При извършени административни проверки е констатирано, че Балакчиев не е подал заявление за плащане по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство през кампания 2018 година. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата земеделски стопани, които не подадат заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал. 4. С писмо изх. 01-6500/7619 от 21.11.2018 година Балакчиев е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК от ДФ Земеделие се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Издаден е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2018 изх. 01-6500/2706 от 22.05.2019г., връчен на лицето на 05.06.2019 година. От негова страна е постъпила молба вх. 94-1293/25.06.2019г., с която е поискано прекратяване на многогодишния ангажимент поради влошаване на здравословното му състояние. В молбата е посочено, че към нея са приложени амбулаторни листове, епикризи и ЕР на ТЕЛК. Със заповед РД20 242 от 09.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите молбата е оставена без уважение. Според решаващия административен орган не се касае за форсмажорно обстоятелство, тъй като при поемане на ангажимента през кампания 2015 бенефициентът е с установена намалена работоспособност и в ЕР на ТЕЛК му е предписано да не полага тежък физически труд. В издаденото ЕР на ТЕЛК 1701 от 06.04.2017г., след извършено преосвидетелстване, е посочен един и същ процент намалена трудоспособност спрямо първоначално установеният. По делото не са представени доказателства за обжалване по съдебен ред на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2018 изх. 01-6500/2706 от 22.05.2019г., поради което е прието, че същият е влязъл в сила. С писмо изх. 01-6500/2607#4 от 14.04.2020г. Балакчиев е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото са посочени фактическите и правни основания за дължимост на сумата в размер на 1 514,38лв. и на лицето е разяснена възможността за връщане на недължимо получената сума без начислени лихви върху нея, в 7-дневен срок от получаването му. От страна на земеделския стопанин не са предприети действия за доброволно възстановяване на сумата в размер на 1 514,38лв., като е депозирано възражение вх. 01-6500/2607#5 от 29.05.2020 година. Във възражението отново са изложени доводи за недължимост на сумата, посочена в писмото, с форсмажорни обстоятелства, представляващи дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента. Посочено е, че е установена трайно намалена работоспособност от 89% с противопоказания за извършване на тежък физически труд. Според последното ЕР на ТЕЛК Балакчиев е изгубил изцяло [заличен текст]. Последвало е издаването на процесния АУПДВ 01-6500/2607#6 от 17.03.2021г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Балакчиев е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 514,38 лева. При тази фактическа обстановка административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на акта. дминистративен съд - Пловдив е преценил, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени административния акт решаващият състав е счел, че е налице изключително обстоятелство, изразяващо се в професионална нетрудоспособност на пациента за периода 2019-2021 година. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е определил коректно спорния по делото въпрос, а именно: налице ли е форсмажорно или изключително обстоятелство, което да изключи прилагането на чл. 18 от Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г./Наредбата/. Съгласно чл. 18, ал.5 от Наредбата в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент по съответното направление се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредбата като "форсмажорно или изключително обстоятелство" е посочено дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента. Съдът при решаването на спорния въпрос основателно се е позовал на многобройните писмени доказателства за влошеното здравословно състояние на Балакчиев амбулаторни листове и епикризи. Те следва да бъдат преценени ведно с представените ЕР на ТЕЛК. В първоинстанционното решение обосновано е съобразена срочността на ЕР на ТЕЛК, от една страна и данните за настъпили усложнения на здравето в този срок. През месец ноември 2019г. и месец февруари и месец март 2020г., приблизително през времевия период на провеждане на производството по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е провел прегледи при лекари специалисти, при които са констатирани [заличен текст]. Несъмнено е налице влошаване на здравословното му състояние, тъй като е издадено ЕР на ТЕЛК 1941 от 13.05.2020г. с по-висок ТНР 89% и друга водеща диагноза: [диагноза]. В същото ЕР на ТЕЛК е посочено наличие на [заличен текст]. Това несъмнено представлява изключително обстоятелство, изразяващо се в професионална нетрудоспособност на пациента за периода от 2019г., когато самият той е заявил желание за прекратяване на поетия агроангажимент, до 2020г., когато е издаден оспореният АУПДВ. Изводът за несъмнено влошаване на здравословното състояние на бенефициента, съставляващо изключително обстоятелство по см. на § 1, т. 8 от ДР на Наредбата, е свързан с изключване приложимостта на чл. 18, ал. 3 от Наредба 7/2015 г. за възстановяване на получени суми. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение