Решение № 11062 от 20.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2012 г.

Решение № 11062 от 20.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Мустафа Хюсеин Мустафов, гр. Върбица, ул. "Ал. Стамболийски" № 66 срещу решение № 134 от 01.12.2011 г. на Административен съд, гр. Шумен, постановено по административно дело № 292/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Мустафа Хюсеин Мустафов срещу заповед № РД-14-33-1285 от 11.05.2011 г. на главен инспектор в областен отдел "Контрол на движението - Държавна автомобилна инспекция", гр. Шумен, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 от Закона за автомобилните превози му е наложена принудителна административна мярка "спиране от движение" на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че административния орган допуснал съществени нарушения на производствените правила - актът е съставен на бащата на касатора, не на него и то на 18.03.2011 г., не на 11.05.2011 г. Не отчел, че до последното съдебно заседание липсвали доказателства за надлежно оправомощаване на издателя на заповедта. Счита показанията на разпитаните свидетели за неясни и противоречиви, поради което не могат да обоснован извършването на обществен превоз. Съдът се позовал на акт № 120246 от 11.05.2011 г., без да отчете, че той страда от съществени пороци и не следва да бъде възприеман като годно доказателство. Не отчел, че оспорената заповед не е мотивирана и е издадена въз основа на противоречиви и събрани при допуснати съществени нарушения доказателства. В заповедта не било посочено, че се сваля само предната табела, не бил описан номера на отнетото свидетелство за управление на моторно превозно средство, имало пропуски при снемане на сведения от присъствалите свидетели. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Снежана Тошева, Шуменска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - главен инспектор в областен отдел "Контрол на движението - Държавна автомобилна инспекция", гр. Шумен, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено при обоснован анализ на релевантните за спора доказателства и е в съответствие с материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа стана, че:

1. Мустафа Хюсеинов Мустафов е собственик на лек автомобил "Фолксваген Шаран" с държавен контролен № Н 1040 ВА.

2. На 18.03.2011 г. Хюсеин Мустафа Мехмед, баща на Мустафов, осъществил обществен превоз на пътници срещу заплащане с лек автомобил "Фолксваген Шаран", с държавен контролен № Н 1040 ВА, без лиценз за обществен превоз. Нарушението било регистрирано в докладна записка № 3168 от 18.03.2011 г. като били снети обяснения от пътниците.

3. На 11.05.2011 г. на Хюсеин Мустафа Мехмед за констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 120246.

4. Със заповед № РД-14-33-1285 от 11.05.2011 г., издадена на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на Мустафов била наложена принудителна административна мярка "спиране от движение" за срок от шест месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационни номера и отнемане на свидетелство за регистрация на лекия автомобил.

5. Със заповед № РД-01-736 от 19.12.2009 г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" са определени длъжностните лица с право да прилагат принудителни административни мерки като в т. 8 е посочен главен инспектор в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ".

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при изложени фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за налагане на принудителната мярка - безспорно установеното извършване на обществен превоз с автомобил, който не е включен в списък към удостоверение за регистрация на извършване на таксиметров превоз на пътници. Приел, че ирелевантно за налагане на принудителната мярка е обстоятелството, че самия адресат на мярката не е извършвал превоза, тъй като той е собственик на моторното превозно средство, с което превозът е осъществен. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Тези факти не се оспорват от касатора. Спорът по делото е за обосноваността на фактическите изводи на съда и за приложението на материалния закон.

Основното възражение на касатора е свързано с преценката от съда на факта, че акта за установяване на таксиметров превоз на пътници без надлежна регистрация е издаден не на него, а на баща му. Касаторът счита, че това е достатъчно основание заповедта да се приеме за незаконосъобразна. В подробни, логически и правно аргументирани мотиви съдът посочил защо този факт е ирелевантен за законосъобразността на акта. Настоящата инстанция приема за правилни мотивите на съда и не би могла да добави нещо повече. Следва само още веднъж да се посочи, че съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП законодателят изрично е посочил, че принудителната административна мярка спиране от движение се налага на превозното средство, с което е извършван обществения превоз на пътници. Ирелевантно за налагане на мярката е обстоятелството кой е извършил превоза - собственика на превозното средство или трето лице. И това е логично, тъй като именно превозното средство е средството, с което е извършено нарушението, чието преустановяване принудителната мярка цели. Чрез спирането от движение на превозното средство се гарантира преустановяването на административното нарушение. Начинът на изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП - спиране от движение, определен в ал. 2, т. 1 на същата норма - чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, неминуемо изисква адресат на мярката да е лицето, на което е регистрираното превозното средство. Съгласно чл. 143, ал. 1 Закона за движение по пътищата, регистрацията се извършва на името на собственика. С оглед на това точно от него следва да бъдат отнети удостоверителния документ и регистрационната табела. Фактът, че касаторът лично не извършвал нерегламентиран превоз, както сочи и съда, е ирелевантен за налагане на принудителната мярка.

Неоснователно е и възражението на касатора за недоказаност на твърдяния превоз срещу заплащане поради противоречивите свидетелски показания. Видно от доказателствата по делото в своите показания свидетелите не са дали противоречиви показания, а са установявали различни факти - начина на извършване на проверката и превоза срещу заплащане. Именно от показанията на свидетелите е безспорно установено извършването на превоз срещу заплащане и този факт кореспондира с останалите доказателства по делото. Впрочем съдът изрично посочил в мотивите си, че административният орган ангажирал по делото писмени и гласни доказателства, които по безспорен начин доказали, че осъществения превоз е обществен по смисъла на § 1, т. 1 ЗАвтП.

Що се отнася до твърдението на касатора за неправилното позоваване от съда на акт № 120246 от 11.05.2011 г., тъй като той страдал от пороци, следва да се посочи, че първо, самият касатор не сочи каквито и да било пороци на акта, и второ, защото акта за установяване на административно нарушение е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва, до доказване на противното, с доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства и факти. Доказателствената тежест за тяхното оборване е на касатора, а той не е сторил това. Съдът правилно приел акта като фактическо основание за издаване на оспорената заповед и ценил същия в съвкупност с представените по делото друг писмени и гласни доказателства.

Твърдението на касатора за непредставяне от ответника на доказателства за компетентността на органа, издал оспорената заповед, до последното по делото съдебно заседание първо, не е съобразен с фазите на съдебното производство. До приключване на съдебното следствие страните могат да ангажират доказателства. И второ, не съответства на доказателствата по делото. В съдебното заседание на 12.10.2011 г. съдът приел и приобщил към доказателствата по делото доказателствата по административно дело № 195/2011 г. на Административен съд, гр. Шумен. В кориците на това дело, л. 30, се намира заповедта за определяне на компетентните да налагат принудителни мерки длъжностни лица. Съдебното следствие е приключило в следващото съдебно заседание - на 09.11.2011 г.

Доводите на касатора, свързани с твърдението му за немотивираност на оспорената заповед - не било посочено, че се сваля само предната табела и не бил описан номера на отнетото свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, са първо, неотносими към мотивирането на акта, защото касаят не неговите мотиви, а диспозитивната му част. И второ, по никакъв начин не правят диспозитива неясен, тъй като законът - в чл. 106а, ал. 2, т. 1, определя начина на изпълнение на мярката, а свидетелството за регистрация на превозното средство е индивидуализирано с номера на превозното средство, което е абсолютно достатъчно.

Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях направил правилни фактически и правни изводи, които мотивирал подробно и прецизно, като приложил вярно материалния закон. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд