Решение № 173 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 356/2011 г.

Решение № 173 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 356/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 550/04.08.2010 г., постановено от Върховен касационен съд, първо отделение на гражданската колегия, по гр. д. № 314/2009 г. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е подадена от Д. П. В. и В. П. В.. Ответникът по молбата за отмяна, Д. Г. Д., оспорва основателността на молбата за отмяна с писмен отговор. В открито съдебно заседание, чрез своя пълномощник моли съда да я остави без уважение. Третото лице-помагач не взима становище по молбата. Молбата е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че са налице нови доказателства, които не са били известни към момента на решаване на спора и са от значение за неговото правилно разрешаване. Представени са писмени доказателства - удостоверение № 289/25.11.2010 г. и четири броя протоколи, за които се твърди че са нови и са от значение за правилното решаване на делото - предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. С решението на ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че през 1968 г. е извършена съдебна делба, като по силата на съдебна спогодба, процесния имот е бил възложен на А. Н., като наследник на Г. А.. Съсобствеността върху спорния имот по делбеното дело е възникнала по силата на наследственото правоприемство между страните по делбеното дело по отношение на общия им наследодател - Г. А. Н., комуто този имот е бил предоставен от Т. комисия, по замяна срещу негов земеделски имот, внесен в ТКЗС. Протокола не е представен по делото, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че архива на Т. комисията е унищожен. С последващи сделки, Д. Д. е придобил собствеността върху спорния имот. Съдът е приел, че ищецът Д. Д. не носи вина за изгубването на архива на Т. комисията и непредставянето на протокола за извършената замяна от комисията не се дължи на негово процесуално поведение, тъй като той не е бил страна по извършената замяна, а е придобил имота чрез последващи сделки и не носи доказателствена тежест от непредставянето на протокола за извършената замяна по ЗТПС. Въз основа на останалите представени по делото доказателства и свидетелските показания, съдът е достигнал до извод, че е била осъществена замяната по ЗТПС и доколкото са налице последващи разпореждания с получения по замяна имот, то това е пречка за възстановяване правото на собственост в полза на първоначалните лица, по реда на ЗСПЗЗ, като с оглед разпоредбата на чл. 18з от ЗСПЗЗ, законът дава предимство при конкуренция на основанията за собственост, на собствениците, чийто права произтичат от замяната, извършена от Т. комисията. ВКС е приел, че ищецът е собственик на спорния имот и е осъдил ответниците да му го предадат, като и на основание чл. 109 от ЗС ги е осъдил да премахнат поставения от тях фургон в имота. С представените с молбата за отмяна писмени доказателства се твърди, че се опровергава извода на съда, че архива на Т. комисията, осъществила замяната, от която ищецът черпи своето право на собственост, е унищожен и не се съхранява. С представеното удостоверение от Кметство [населено място], общ. А., Област В., кметството удостоверява, че протоколите за извършени Т. замени от 1960 г. са предадени за съхранение в Регионална дирекция "Архиви" - В. и в кметството няма данни за унищожени документи. Представеното писмено доказателство не води до извод, че протоколите за Т. замени от 1960 г. не са унищожени, а единствено, че същите са предадени за съхранение на друг орган и не са унищожени от органи на кметството. Така представеното ново доказателство не води до извод, че протоколите съществуват и към настоящия момент, доколкото не удостоверява този факт, както и не опровергава извода на ВКС в решението, чиято отмяна се иска, че протоколите не съществуват в Регионална дирекция "Архиви", в каквато насока са били и представените доказателства пред първоинстанционния съд. Представените протоколи - четири броя, касаят обединяване на стопанства, създаване на ТКЗС и приемане на нови членове на ТКЗС, предхождащи 1960 г., поради което от отразеното в тях не може да се направи извод за съществуване на протоколите за ТПЗ замени от 1960 г., поради което същите на са доказателства, които за от значение за правилното решаване на спора, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед изхода на спора, в полза на ответника в настоящото производство Д. Г. Д. следва да се присъдят направените разноски, в размер на 550 лева, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения, състава на ВКС приема, че не са налице сочените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия