Решение № 16948 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2011 г.

Решение № 16948 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2011 г., III о., докладчик съдията Николай Урумов Производството е образувано по подадени касационни жалби от Марийка Маринова Петрова от с. Шереметя, община В. Търново; Нелия Давидкова Минева, в качеството й на председател на УС на "Женско дружество Шереметя", със седалище с. Шереметя, община В. Търново; Ангел Иванов Илиев, в качеството си на председател на Инициативния комитет за отстояване интересите на жителите на с. Шереметя, и Димитър Иванов Генов - председател на Инициативния комитет на жителите на с. Драгижево, срещу решение № 130 от 12.04.2010 г., постановено по адм. дело № 359 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново. В жалбите се твърди за допуснато нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационна жалба - директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител адв. Иринчев, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Заинтересованата страна - Сдружение "За чисти селища", със седалище гр. Горна Оряховица, чрез процесуалния си представител адв. Митов, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите на Марийка Маринова Петрова от с. Шереметя, община В. Търново, и Нелия Давидкова Минева, в качеството й на председател на УС на "Женско дружество Шереметя", със седалище с. Шереметя, община В. Търново, са неоснователни. Касационните жалби, подадени от Ангел Иванов Илиев, в качеството му на председател на Инициативния комитет за отстояване интересите на жителите на - с. Шереметя, и Димитър Иванов Генов - председател на Инициативния комитет на жителите на с. Драгижево, са процесуално недопустими. Съгласно § 1, т. 25 от ДР на ЗООС, "засегната общественост" е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има правен интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС, или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Цитираните разпоредби изцяло се покриват с разпоредбите на чл. 2, точки 4 и 5 от Конвенцията за достъпа до информацията, участието на обществеността в процеса на вземането на решенията и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ратифицирана с ДВ, бр. 91 от 14.10.2003 г., в сила от 16.03.2004 г.). От събраните по делото доказателства се установява, че и двата инициативни комитета за отстояване интересите на жителите на с. Шереметя и с. Драгижево, нямат качеството на сдружения с нестопанска цел. Това е така, защото по първоначалното дело и с касационните жалби не са представени данни те да са били регистрирани в съответствие с изискването на националното законодателство - по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Ето защо, те не са носители на процесуални права да оспорват решението на директора на РИОСВ, предмет на първоначалното дело, защото не попадат в категорията на лицата по т. 25 във вр. с т. 24 от § 1 от ДР на ЗООС, и съответно не разполагат и с право на касационно оспорване на постановеното решение. Поради това обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта му, в която съдът се е произнесъл по жалбите на Инициативния комитет за отстояване интересите на жителите на с. Шереметя и Инициативния комитет на жителите на с. Драгижево, а производството - прекратено в тази му част. Подадените от същите касатори касационни жалби съответно следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по отношение на същите следва да бъде прекратено. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил оспорването на решение по оценка въздействието на околната среда № ВТ1-1 от 30.04.2010 г., поправено с решение № ВТ-1 от 25.05.2009 г. на РИОСВ - Велико Търново, с което на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС, чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), и във връзка с чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 39, ал. 12 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), е одобрил осъществяването на инвестиционно предложение "Регионално депо за неопасни отпадъци на Сдружение "За чисти селища" на общини Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица" на площадка № 5 - съседни терени до съществуващото депо за неопасни отпадъци на гр. Велико Търново в землището на с. Шереметя, община Велико Търново, м. "Остра могила", м. "Стублица", и в местността "Припора". Съображенията за това са били, че актът бил издаден от компетентен орган, защото инвестиционното предложение било от категорията на тези по т. 26 от приложение 1 на ЗООС, за които съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 2 ЗООС, компетентни са директорите на РИОСВ - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1, съобразно критериите за компетентност по приложение № 1, при което компетентният орган е директорът на РИОСВ - Велико Търново. Развити са съображения, че при издаване на административния акт са били спазени административнопроизводствените правила . Този извод е бил направен с оглед на обстоятелството, че процедурата по извършване на оценката на въздействието на околната среда (ОВОС) била спазена, защото тя е започнала по постъпило на 23.01.2008 г. в РИОСВ уведомление за инвестиционно намерение от страна на възложителя Сдружение "За чисти селища" на общини Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица, като от своя страна с писмо от 04.02.2008 г. РИОСВ - Велико Търново, е информирало подателя на уведомлението, че инвестиционното предложение подлежи задължително на оценка на въздействието на околната среда, както и на оценка за съвместимост. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът е направил извод, че са били спазени разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 9 и 14, ал. 2, т. 3 от НУРИОВОС, както и разпоредбата на чл. 95, ал. 2 ЗООС. Така приетото е законосъобразно и обосновано. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. С обжалваното решение ВТ1-1 от 30.04.2009 г. директорът на РИОСВ - Велико Търново е одобрил въпросното инвестиционно предложение, като в решението са били изложени подробни мотиви, обосноваващи избора на площадка № 5, като същото има предвидената в чл. 99, ал. 3 ЗООС форма и при постановяването му са спазени приложимите материалноправни разпоредби. За наличието на основание за издаването на това решение може да се посочи, че от приложените по преписката писма възложителят е предоставил на компетентния орган становището си по всички получени предложения, мнения и възражения, като от същите се установява, че не са предложени други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение. Ето защо, развитите съображения в касационната жалба за необоснованост на взетото решение, са голословни. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради необоснованост. В решението са изложени подробни и последователни мотиви, базирани на събраните по делото доказателства. След изясняване на фактите, съдът е обсъдил всички относими доказателства и е обосновал извода си за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт. Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът е игнорирал в мотивите си направените от тях възражения в хода на производството пред административния орган. В решението правилно съдът е приел, че възраженията, направени в хода на процедурата по изготвяне и одобряване на ОВОС, са съобразени от административния орган при постановяването на акта. Засегнатата общественост е била информирана от най-ранния етап - внасянето на инвестиционното предложение за разглеждане от компетентния орган, дадена е възможност на всички заинтересовани лица да се запознаят с материалите по административната преписка и да изложат своите искания, мнения и възражения, като същите са обсъдени и съответно съобразени при постановяването на административния акт. Неоснователно е и второто оплакване, че в случая не било отчетено съществуващото до момента замърсяване, тъй като при изграждането на инвестиционното предложение, като част от мерките, е предвидено изграждане на локално пречиствателно съоръжение, осигуряващо пречистване на инфилтрата, включително от съществуващото депо, рекултивация и подходящи озеленителни залесителни мероприятия. Това е така, защото съгласно т. I. 11 от решението е предвидено при проектиране на депото да се предложат целите, за които ще се използва рекултивираният терен на съществуващото и новоизграждащото се депо, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 26/1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, като при проектиране на биологичната рекултивация да се предвиди използването на местни растителни видове, адаптивни към условията в региона, невнасящи дисхармония в ландшафта, и ограничаване последиците от експлоатационната дейност. Неоснователен е и доводът, че в случая инвестиционното предложение засяга защитена територия, включена в "Натура 2000". Обосновано в обжалваното решение е прието, че в случая инвестиционното предложение засяга защитена зона, попадаща в списъка на Министерския съвет (МС) под № 38 в приложение № 2 на решение № 122 от 02.03.2007 г. на МС за приемане на списък за защитени зони за опазване на дивите птици, и списък на защитените зони за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. Правилно съдът е приел, че посоченият списък представлява междинен етап от сложен фактически състав по предлагане, изготвяне и одобряване на територии за защитени зони по проект "Натура 2000", поради което същият не придава статут на териториите, посочени в него, на защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Същата представлява защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съобразно чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗБР. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая обжалваният пред него административен акт е постановен и в съответствие с приложимото в случая европейско законодателство. Съгласно чл. 4 от Директива 2006/12 ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират отпадъците да бъдат оползотворени или обезвредени, без да застрашават здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда, и по-специално без риск за водата, въздуха или почвата, или за растенията и животните, без да причиняват вреда чрез шум или миризми, и без да засягат неблагоприятно околността или местата от особен интерес. Съгласно ал. 2 на същия текст, държавите-членки предприемат необходимите мерки и за забраната на изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното обезвреждане на отпадъци. В случая обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден в съответствие с цитираните разпоредби, които са транспонирани в българското законодателство, като в ДОВОС са обсъдени от експертите всички относими за случая факти, като наличието на защитена зона, отстояния от населени места, пътища, археологически обекти и други. В случая разпоредбата на чл. 14 от Директива 1999/31 на Съвета относно депониране на отпадъци не намира приложение, тъй като с процесното решение е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци, което ще бъде осъществено в съседство до съществуващото депо, при спазване на изискванията за опазване на околната среда, като част от предложението са мерки по рекултивацията на съществуващото до момента депо. Цитираната разпоредба касае мерки относно продължаване на използването на съществуващи депа. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, настоящият състав намира, че направеното искане за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности е неоснователно, и като такова, следва да бъде отхвърлено. По изложените дотук съображения, касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ето защо, Върховният административен съд - трето отделение,