Решение № 8188 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2018 г.

Решение № 8188 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. Х. от гр. Р., срещу решение № 264 от 09.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10647/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез юрк. Р. и юрк. Д. като процесуални представители, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ЛС- 04-1260/25.07.2016 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на основание чл. 655, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) е изключил Д. В. Х. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със заповед № ЛС-04-72/21.02.2006 г., като е разпоредил след влизането й в сила да се обнародва в Държавен вестник. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Изложил е съображения по констатираните нарушения, извършени от жалбоподателя в качеството му на синдик в производства по несъстоятелност по 13 бр. търговски дела на Окръжен съд - Р., които в обобщен вид е обособил в пет групи. Достигнал е до извод за надлежно упражнено правомощие на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 ТЗ в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, което е реализирано законосъобразно при отчитане на релевантните факти, вида на допуснатите нарушения, обстоятелствата, при които са извършени и отношението на лицето към тях. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият състав приема, че решението не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка на законосъобразността на оспорения административен акт въз основа на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните му изводи. В мотивите на съдебното решение следва да се даде отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени след анализ и преценка на събраните по делото доказателства. Въз основа на направените фактически констатации съдът следва да изведе съответните правни изводи. Обжалваното решение не отговаря на посочените изисквания за съдържание. В него накратко са описани становищата на страните и част от събраните по делото доказателства, относими към процедурата по издаване на акта. В решението липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема за установени на база приетите по делото доказателства за обосноваване на извода за извършени нарушения във връзка с дейността на синдика, което рефлектира върху изложените правни съображения относно приложението на закона. В оспорената заповед административният орган е констатирал допуснати от жалбоподателя пропуски и нарушения в качеството му на временен и постоянен синдик по 13 бр. търговски дела по описа на Окръжен съд - Р. Нарушенията са подробно описани по отношение на всяко от производствата по несъстоятелност. Тричленният състав е обсъждал само тези от тях, определени в заповедта като системни поради неизпълнение на законово вменените задължения на синдика, които е обособил в пет групи. Не е изложил съображения по отношение действията, респ. бездействията на жалбоподателя извън групираните нарушения, а именно допуснатите такива съгласно чл. 656, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - липса на декларация и съгласие като постоянен синдик; чл. 660, ал. 1, чл. 668 (в относимата редакция), чл. 688, чл. 717а - 717з, свързани с неспазване от негова страна на регламентирани в ТЗ срокове; чл. 686 ТЗ - за допуснати грешки, непосочване на основание, неправилна квалификация при изготвяне на списъците на приетите, неприетите и служебно приетите вземания по отделните търговски дела. По първата група нарушения - липса на актове за встъпване в длъжност на временен и постоянен синдик, съдът е посочил осем търговски дела, вкл. т. дело № 29/2013 г. В оспорената заповед за последното няма такава констатация. За това производство е установено, че датата на акта за встъпване в длъжност на жалбоподателя като постоянен синдик не кореспондира с постановеното в определението на съда по несъстоятелността. Възражението за допусната техническа грешка в акта за встъпване не е обсъдено. По отношение на втората група нарушения, свързани с несвоевременно представяне на списъци по чл. 685 ТЗ с приети, неприети и служебно приети вземания по изброените търговски дела, тричленният състав се е ограничил до констатацията, че фактите съответстват на доказателствата по административната преписка. Липсват мотиви по тази група нарушения и от кои доказателства се подкрепят. По отношение на нарушенията в останалите три групи, изразяващи се в липсата на ежемесечни отчети по чл. 659, ал. 2 ТЗ, неизпълнение на задълженията за съставяне на годишен финансов отчет на дружествата по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ и липсата на застраховки по чл. 663а ТЗ, съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя по конкретните производства. При твърдени от органа нарушения в дейността на синдика, основани на отрицателни факти, доказателствената тежест за изпълнение на задълженията безспорно е на жалбоподателя. Представените от него доказателства не са обсъдени в обжалваното решение. Съдът се е произнесъл само по част от наведените доводи. Неизлагането на мотиви дали са извършени всички или някои от констатираните нарушения в дейността на синдика по проверените търговски дела не позволява да се извърши преценка на правилността на извода за спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и пропорционалността на мярката, установена с оспорената заповед. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от настоящия състав би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията в настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав