Решение № 15963 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2009 г.

Решение № 15963 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища" (АЕБТРИ) със седалище в гр. София против решение на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 3086/03 г. на 29.12.08 г., с което е отхвърлена жалбата на АЕБТРИ срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 24/22.01.03 г. на началника на Митница Калотина и потвърждаващото го решение № А-46/11.07.2003 г. на директора на РМД-София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като от обстоятелствената и част следва, че твърдяното касационно отменително основание е неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Основното възражение на касатора е, че митническите органи не са потърсили вземането си първо от пряко дължащите го субекти, а след това от гарантиращата организация, каквото е задължението им съгласно чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР. Иска се отмяна на решението и отмяна на ППСПДВ. Претендират се разноски. Ответниците по касация - директорът на РМД София и началникът на Митница Калотина не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Съображенията на участващия прокурор са, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства въз основа на което е направил обосновани изводи. Според прокурора основното възражение на касатора е, че е налице приключен без възражения ТИР карнет, правилно е възприето от СГС като неоснователно. Също така, становището на прокурора е за обоснованост на извода на съда, че в конкретния случай е спазен редът за търсене на дължимите суми от отговорните за тях субекти. Според прокурора правилно, СГС е преценил и периода на дължимата се лихва за забава. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността и приема следното: Предмет на контрол пред СГС е било ППСПДВ № 24/22.01.03 г. на началника на Митница Калотина, потвърдено с решение № А-46/11.07.2003 г. на директора на РМД - София. С постановлението е постановено заплащане от АЕБТРИ на мито в размер на 10 681 лв., ДДС в размер на 16 160 лв. и акциз в размер на 35 514 лв. както и дължимите за просрочие лихви, считано от 16.04.02 г. във връзка с внесена на 16.04.02 г. стока - нес кафе под прикритието на ТИР карнет № УХ 35 402 623. Мотивите на постановлението са, че за внесената стока не са заплатени в законоустановения срок дължимите митни сборове, а на отправената покана за плащане до "Транспед" ЕООД, плащане не е получено. Постановлението е издадено на осн. чл. 211, ал. 1 от ЗМ. Постановлението е обжалвано пред Директора на РМД - София, който го е потвърдил с Решение № А-46/11.07.03 г. с подробни мотиви. Именно от мотивите в решението става ясно, че на 16.04.02 г. на входящо митническо учреждение - Митница Калотина е задействан ТИР карнет № УХ 35402623 с направление митническо бюро - Суходол под прикритието на който е допусната за превоз необмитена стока - нес кафе. В резултат на разменена кореспонденция между Митница Калотина и началника на Митница Аерогара София се установява, че посоченият ТИР карнет не е приключен. По повод неприключения режим са изпратени покани за доброволно плащане до превозвача - "Трансспед" ЕООД, гр. Кулата, каквото не е извършено. За да отхвърли жалбата, СГС е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на гарантиращата организация. СГС преценява като неоснователно възражението на АЕБТРИ, че е налице приключен без резерви ТИР карнет. За да обоснове извода си, СГС е приел, че приключването на режим ТИР се предхожда от дължими действия и процедури, които следва да се извършат в приемащото митническо бюро - процедура по представяне, манифестиране и деклариране на вносните стоки. Съдът е приел, че не може да има никакво приключване на карнет ТИР, след като вносната стока не е била представена и манифестирана пред получаващата митница. СГС е преценил, че използването на подпис и митнически печат върху карнет ТИР и представената служебна бележка № 731 не доказват редовното приключване на процесния карнет ТИР, тъй като е установено, че бележка под този номер се отнася за друг превозвач и за друг ТИР карнет. СГС е преценил като неоснователно и възражението на жалбоподателя за неспазване на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР относно поредността на предявяване на вземанията. Съдът е цитирал разпоредбата, според която сумите, предвидени в ал. 1 и 2 станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното да изискат плащането им от лицата, които пряко ги дължат преди да предявят рекламации пред гарантиращата организация. СГС е приел, че изразът "в рамките на възможното" няма легална дефиниция, поради което тази предпоставка следва да се преценява по същество във всеки отделен случай. В конкретния случай, СГС е приел, че митническите органи са предприели действия в рамките на възможното за издирване и уведомяване на превозвача "Транспед" ЕООД. Установено е, че на адреса на превозвача не е било възможно връчването на нито един митнически акт, вкл. и със съдействието на РПУ - Петрич, тъй като на адреса не се намира такава фирма. Съдът е приел, че получателят на стоката - "Ем джи плюс" ООД не е известен на митническите органи, тъй като липсвал негов подпис в съответната клетка от товарителницата. По тези съображения, СГС е приел, че митническите органи са направили всичко в рамките на възможното да съберат публичните вземания от пряко дължащите ги лица. Жалбоподателят е възразявал и срещу първоначалния момент на дължимостта на лихвата за забава, като същият не бил съобразен с разпоредбата на чл. 11, т. 3 от КТИР. За да отхвърли това възражение, съдът е тълкувал съвместно чл. 11, т. 3 от КТИР, обяснителните бележки към този член и чл. 8, ал. 1 от КТИР въз основа на което тълкуване е направил извод, че когато гарантиращата организация не извърши плащане в рамките на предвидения по КТИР тримесечен срок, компетентните органи могат да изискат плащане на въпросните суми въз основа на националното си законодателство. Съгласно националното ни законодателство, моментът от който се дължи лихва за забава е 16.04.02 г. СГС се е позовал и на съдебна практика на ВАС по този въпрос. Решението на СГС е обосновано и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил верни изводи. Материалният закон е приложен правилно, като при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. На спорните три момента, а именно - относно редовността по приключването на карнет ТИР, отговорността на жалбоподателя и началният момента на дължимост на лихвата за забава, съдът е отговорил правилно и обосновано. Фактическата обстановка по делото съответства на изводите, направени от съда. Както правилно е приел СГС въз основа на събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че процесния ТИР карнет е приключен редовно. Налице е отклонение на стоката от митнически контрол при което възникват митни сборове за заплащане. Обосновано и правилно СГС е приел, че в конкретния случай, митническите органи са направили всичко в рамките на възможното да съберат митническите сборове от пряко дължащите ги лица, но тези усилия са останали безрезултатни. При тази хипотеза на ред идва отговорността на гарантиращта митническа организация. Неоснователен е и доводът на касатора за неправилно определен начален момент, от който се дължат лихви. Изложените в решението на СГС мотиви във връзка с този довод се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Решението на СГС като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия съдебен състав, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК