Решение № 9237 от 20.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение 7816/21.12.2021 г., постановено по адм. дело 1013/2020 г. по описа на Административен съд София-град. С него по жалба на "СТРИЙТ ТРАНСПОРТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [ЕИК], е отменен Ревизионен акт Р-22221519001143-091-001/09.09.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, изменен с Решение 2020/02.12.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се твърдения за неправилна преценка на първоинстанционния съд за наличие на реална доставка на стоки и услуги по процесните фактури. Неправилността на решението е аргументирана и с доводи, че първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила и материалноправните норми, дефиниращи понятията за доставка на стока и на услуга, е изключил от предмета на доказване както разполагаемостта на доставчика на стоки със спорните такива, така и ресурсната обезпеченост на доставчика на услуги. Според касатора анализът на събраните по ревизионната преписка доказателства налага извод за поредица фиктивни доставки, чиято цел е генериране на данъчно предимство на "Стрийт транспорт" ЕООД, което се подкрепя от липсата на доказателства, от които по безспорен начин да се удостовери, че наетите от дружеството МПС са се нуждаели именно от описаните във фактурите части и консумативи. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отхвърли оспорването против процесния ревизионен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски, в това число на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Ответникът по касация - "СТРИЙТ ТРАНСПОРТ" ЕООД, чрез юрк. Гюлемеров, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт Р-22221519001143-091-001/09.09.2019 г., издаден от Х. Марков - орган възложил ревизията и Й. Иванова - ръководител на ревизията, изменен с Решение 2020/02.12.2019 г. от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София при ЦУ на НАП. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия от 25.02.2019 г. За резултатите е съставен Ревизионен доклад (РД) Р-22221519001143-092-001/13.06.2019 г. Ревизията е приключила с РА Р-22221519001143-091-001/09.09.2019 г., с който по отношение на "СТРИЙТ ТРАНСПОРТ" ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 19 709, 64 лв. и са начислени лихви в размер на 1 193, 06 лв. произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от 9 доставчици. С Решение 2020/02.12.2019 г. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП е изменил Ревизионен акт Р-22221519001143-091-001/09.09.2019 г., както следва: установеният с РА резултат за периода м. 11. 2018 г., в размер на 5 471, 71 лв., е определен на 4 721, 07 лв.; установеният резултат за м. 12. 2018 г., в размер на 2 161, 78 лв., е определен на ДДС за внасяне в размер на 1 392, 87 лв.; установеният резултат за м. 01. 2019 г. в размер на 5 238, 08 лв., е определен на ДДС за внасяне в размер на 4 662, 09 лв.; установеният резултат за м. 02. 2019 г. в размер на 6 838, 07 лв. е определен на ДДС за внасяне в размер на 6 246, 67 лв., ведно с начислените лихви. С решението Директорът на Дирекция "ОДОП" е потвърдил РА само по отношение отказа на данъчен кредит по фактури, издадени от "Сток трейд 1" ЕООД, "Спиди експерт" ЕООД и "Неос БГ" ЕООД. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да уважи жалбата и да отмени РА, съдът е обосновал извод, че същият е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. За изготвянето му вещото лице е извършило необходимите проверки, в резултат на което е дало отговори, че спорните фактури съдържат необходимите законови реквизити, осчетоводени са редовно, плащанията по тях са извършвани в брой и са придружени от заявки, протоколи, стокови разписки и др. При съобразяване на установената фактическа обстановка от ревизията и след оценка на доказателствата по делото, административният съд е достигнал до крайно заключение, че ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производство доказателства налагат извод реално осъществяване на всички спорни доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд правилно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основният спорен въпрос се свежда до това налице ли са реално осъществени доставки по процесните фактури. В хода на ревизията е установено, че основната стопанска дейност на "СТРИЙТ ТРАНСПОРТ" ЕООД е извършване на международен превоз на товари в рамките на Европейския съюз, трети страни и България. През ревизирания период дружеството е отразило получени доставки, свързани с декларираната дейност, а именно: на ремонтни услуги по фактури, издадени от НЕОС БГ ЕООД; фактури, издадени от доставчика "Спиди Експерт" ЕООД за префактуриране ремонт на МПС, поправка на брезент и ушиване на ТИР покривало, както и фактури за авточасти, консумативи и принадлежности, издадени от доставчика "Сток Трейд 1" ЕООД. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В настоящия случай, в съответствие с материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че доставките по спорните фактури, издадени от НЕОС БГ ЕООД с предмет на доставка на авторемонтни услуги, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са реално извършени. Това се отнася и до доставките на "Спиди Експерт" ЕООД, при които факта на извършване на ремонта на транспортните средства на жалбоподателя е доказан чрез договори, счетоводни документи, ремонтни карти, доказателства да превъзлагане на част от услугите, които са достатъчни, за да установят реалното извършване на услугите. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател относно нереалност на доставките от Сток трейд 1 ЕОО. Трайната практика на СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението, в съответствие с националните правила за доказване, да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки на стоки. Този извод се подкрепя от представените по делото писмени доказателства (договори, фактури, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и др.), от които се изяснява доставката и се установява реалното предаване на родовоопределените вещи, в изпълнение на един от елементите на фактическия състав, изискуем за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО. Правилно съдът се е позовал и на заключението по ССчЕ, което е направило констатации за съответни записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите, както и извършено плащане по тях. Както бе отбелязано, изводът на решаващия съд за реални облагаеми доставки е формиран логично след съвкупна оценка на доказателствата, а не само на база отделни факти като напр. липсата на кадрова и техническа обезпеченост на предходните или счетоводни несъответствия при преките доставчици. Сами по себе си подобен род обстоятелства не представляват обективна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъка. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahageben kft & Peter David, ECLI: EU: C: 2012: 373). Според т. 61 от последното, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. В тази насока не може да бъде споделено оплакването, че покупката на специфични резервни части и консумативи от ревизираното лице е неоправдано. Това предположение на касатора е немотивирано. Не съществува формално изискване, което да задължава стопанските субекти да извършват текуща поддръжка и ремонт на превозните средства в автопарка си единствено след преглед и становище на оторизирани сервизи. В заключение, първоинстанционния съд правилно е отхвърлил твърденията на органите по приходите за фиктивно фактуриране при ревизията като се е позовал и на съдебна практика на ВАС по аналогични случаи. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд София - град не страда от заявените пороци в касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,