Решение № 13256 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2015 г.

Решение № 13256 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на митнически пункт "Варна запад" срещу решение № 1059 от 11.05.2015 г. по адм. д. № 3026/2014 г. на Варненски административен съд - ХХVI състав, като се иска отмяна на същото и да се отхвърли жалбата на "Кастело Прикаст" ООД. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е отменил Решение изх. 32-95569/19.08.2014 г. към ЕАД № 11BG002002H000882/07.01.2011 г., ЕАД № 11BG002002H0101830/8.12.2011 г. и ЕАД № 12BG002002H0104075/13.12.2012 г. на и. д. началник на Митнически пункт Варна Запад, с което в резултат на корекция в кл. 47 на трите ЕАД в тежест на "Кастело Прикаст" ООД - София, представлявано от управителя Александра Боянова Биязова, са установени за доплащане публични държавни вземания - мито в размер на 77 338.45 лв. и ДДС в размер на 15 556.71 лв, общо 92 895.16 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че след като нито в административното производство, нито в хода на съдебното дирене са събрани доказателства, оборващи съдържанието на официалните свидетелстващи документи - сертификати за непреференциален произход от Търговската камара на Порт Кланг, Малайзия, приложения към трите процесни ЕАД, изводът на административния орган, че действителната страна на произход на стоката по тях е КНР, е несъответен от наличните доказателства, поради това - необоснован. Възникналите съмнения по повод констатираните несъответствия в търговските документи (идентични номера на фактурите, идентично съдържание на сертификатите за изпитване и пр.), и на бенефициента на плащанията на стоките по никакъв начин не са пряко свързани с установяване на произхода й, а представляват единствено и само това - съмнения и предположения. Действително съгл. чл. 84л, ал. 3 от ЗМ фактическите констатации в доклада се смятат за истински до доказване на противното, но в конкретния случай изложеното в доклада относно възприетия действителен произход на стоките по трите ЕАД не е фактическа констатация, а извод по същество, изведен по логически път от установените факти; доколкото обаче той не е единственият възможен извод при тези факти, съдът го възприема като предположение. Така следва, че решаващият орган е обосновал утежняващото "Кастела Прикаст" ООД свое произнасяне на съмнения и предлположения за произход на стоката от КНР, но не на установени по предвидения в специалния закон и приложимите нормативни актове релевантни факти, и при наличие на неоспорен официален свидетелстващ документ за произход от Малайзия, т. е. проверявания му акт, с който е определен нов размер на държавните вземания (антидъмпингово мито и ДДС) е постановен в противоречие с материалния закон, което го квалифицира като незаконосъобразен и налага отхвърлянето му. Решението е правилно. Представените от дружеството-жалбоподател сертификати по чл. 32, ал. 1 от ЗМ за непреференциален произход на стоките по трите процесни ЕАД, издадени от Търговската камара на Порт Кланг, Малайзия, представляват официални свидетелстващи документи. От друга страна проверяващият екип не е предприел необходимите действия при възникнало съмнение относно удостоверената със сертификатите за непреференциален произход страна на произход - нито е изискал от задълженото лице конкретни доказателства съгл. чл. 84д, ал. 2 от ЗМ, установяващи декларирания произход, нито е предприел мерки за проверка истинноста на търговските фактури или достоверността на сертификатите с издатели малайзийските дружества-доставчици по линия на международното сътрудничество. При това положение фактическата констатация в доклада, че стоката е с произход КНР а не Малайзия, не е подкрепен с доказателства и не може да се смята за истински съгласно чл. 84л, ал. 3 ЗМ т. е. да е задължителен за съдилищата, като необорена презумпция. При това положение правилно първоинстанционният съд е отменил незаконосъобразното решение, поради което решението му следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение