Решение № 13316 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 387/2016 г.

Решение № 13316 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 387/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 606/23.11.2015 г., постановено по административно дело № 471/2015 г., Административен съд - М. е: 1) отменил решение № 2153-11-9/6.08.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - М., с което е отхвърлена жалбата, с която по административен ред е обжалвано разпореждане № 469/18.06.2015 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - М., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. А. Н. от гр. М.; 2) разпоредил изпращане на делото като преписка на пенсионния орган при ТП на НОИ - М., който да изпълни задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение; 3) осъдил Националния осигурителен институт чрез ТП на НОИ - М. да заплати на К. А. Н. направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - М.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото в Административен съд - М. за произнасяне по същество. Ответникът по касация К. А. Н. от гр. М., действащ лично и чрез пълномощника си адв. М., оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на разноските за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага последният да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане за произнасяне по същество. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Оспореното с нея решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обуславя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Производството пред Административен съд - М. е образувано по жалба на К. А. Н. срещу решение № 2153-11-9 от 6.08.2015 г., издадено от директора на ТП на НОИ - М., с което подадената по административен ред жалба от Н. против разпореждане № 469/18.06.2015 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - М., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е приета за неоснователна и разпореждането е потвърдено. За да откаже исканата от лицето пенсия, в процесното разпореждане ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - М. е приел, че К. А. Н. не отговаря на условието на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма изискващия се стаж от втора категория труд 15 години. До същият извод е стигнал и директорът на ТП на НОИ - М. в постановеното от него решение по жалбата срещу разпореждането. От ключово значение за този извод е била преценката, че положеният от К. Н. А. трудов стаж за периода 19.12.1977 г. - 1.07.1992 г. на длъжност "точилар", за времето от 1.07.1992 г. до 21.07.1997 г. на длъжност "заточвач на инструменти", за времето от 21.07.1997 г. до 1.04.1998 г. на длъжност "заточвач на инструменти - фрезист", и от 1.04.1998 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "заточвач на инструменти" в завод "М.-8" АД гр. М., е от трета, а не от втора категория. За да уважи сезиралата го жалба срещу решението на горестоящия административен орган, Монтанският административен съд е приел, че то е незаконосъобразен административен акт, по отношение на който са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 3-5 от АПК. В хода на първоинстанционното съдебно производство решаващият съдебен състав е приел за недопустимо искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно-икономическа експертиза и не е назначил такава, а е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Проверяваното съдебно решение е неправилно. Противно на приетото в мотивите му, обсъжданите административни актове са издадени при съблюдаване на изискванията по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директорът на ТП на НОИ - М. в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. В хода на пенсионното производство административният орган е събрал всички писмени доказателства, които е могъл да събере, относно изясняването на категорията на положения от К. А. Н. труд през периода 19.12.1977 г. - 31.12.1999 г., и дали този труд попада в записа на т. 66г от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), който въпрос е бил основен и за спора пред съда. От съществено значение за изясняването на този въпрос е било в хода на първоинстанционното съдебно производство да се установят правнозначимите факти - през обсъждания период какъв е бил характерът на полагания от К. Н. труд в цех "Индустриален" на завод "М." и дали работникът е извършвал дейностите по заточване на инструменти с машина или е извършвал ръчно шмиргеловане на детайли и заточване на инструменти, където работният процес е свързан с продължителна работа в запрашена и вредна за здравето на работника среда. Формулираният в тази връзка извод в мотивите на проверяваното решение в насока, че трудът на Н. е от втора категория поради наличието на хипотезата на споменатата т. 66г от ПКТП (отм.) е необоснован, защото в производството пред съда не са изяснени всички правнорелевантни факти. За тяхното изясняване вместо извършеното от решаващия съдебен състав в нарушение на императивната забрана на чл. 104, т. 10 от КСО събиране на свидетелски показания е следвало да бъде уважено доказателственото искане на първоначалния жалбоподател да бъде назначена съдебна-икономическа експертиза, която след проучване на наличните материали в бившия завод "М.", както и в Д. архив - М. и в архивохранилището на ТП на НОИ - М. и при съобразяване на писмените доказателства по делото, да даде заключение какъв е бил характера на извършваната от К. А. Н. през спорния период трудова дейност. Нещо повече, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна по отношение на тези обстоятелства (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, дори и при липса на подобно искане съдът е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2, предл. 1 от АПК да назначи служебно експертиза, за да провери преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспорения отказ да бъде отпусната на Н. претендираната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Като не е назначил експертиза, решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от изясняването на обуславящи изхода на спора въпроси. Горното представлява съществено (доколкото поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти) нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК решение. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Допуснатите от съда нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд при спазване на дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от ответника по касация искане за присъждане на сторените деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,