Решение № 10405 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6083/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на М. Г. Д., [ЕГН], от гр. Пазарджик чрез адв. А. Павлов против Решение №1597/03.04.2026 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. д. №1310/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №Р-16001324005748-091-001/24.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив.

С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК- нарушение на материалния закон – жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Павлов.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Г. К. – Димитрова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Пловдив и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото. Счита, че същото е недължимо, тъй като не е доказано заплащането му.

Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспорения пред Административен съд – Пазарджик РА №Р-16001324005748-091-001/24.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП – Пловдив с Решение №280/25.08.2025 г., е ангажирана отговорността на М. Г. Д. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за дължими и невнесени задължения на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД с ЕИК 205332909 в общ размер 64 485.67 лв. (главници и лихви).

Първостепенният съд правилно приема, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. Обосновава изводи за неговата материална законосъобразност, според които приходните органи са доказали материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо ДОПК.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение за валидно и допустимо, но частично неправилно поради следните съображения:

Фактическия състав на чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо ДОПК в приложимите редакции след 21.11.2017 г. за ангажиране отговорността на ревизираното лице за неплатените данъци от „М и М ЕКСПРЕС 2018 “ ЕООД включва кумулативно следните елементи, които според приходните органи и съда са доказани:

1. субект на отговорността - управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК (носители на задълженията за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и задължените да удържат и внасят такива);

2. наличие на неизплатени данъци и/или задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2;

3. извършване на определено действие: плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

4. действието да е извършено недобросъвестно;

5. пряка причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения;

6. отговорност се реализира само субсидиарно — когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице;

7. граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

М. Г. Д. е управител и едноличен собственик на капитала на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД от 17.01.2020 г. до 13.12.2023 г., обстоятелство, което е безспорно за страните, установено от вписаните данни в Търговския регистър.

„М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД има следните невнесени задължения, за които е ангажирана отговорността на управителя:

1. ДДС за данъчните периоди (д. п.) от м. август 2022 г. до м. май 2023 г. и за корпоративен данък за 2021 г. и 2022 г.

2. данък върху дивидентите за периодите от м. 10.2022 г. до м. 12.2022 г. и от м.04.2023 г. до м. 06.2023 г.

3. данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г.

4. ЗОВ за здравно осигуряване и ДОО за осигурители за периода 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г.

Задължението за ДДС за д. п. от 01.08.2022 г. до 22.11.2022 г. е установено с влязъл в сила РА № Р-16001322007767-091-001/22.06.2023 г. (л. 234), а останалите задължения са декларирани с подадени декларации. За принудителното събиране на задълженията на дружеството, вкл. такива, които са извън обхвата на настоящата ревизия, е образувано изпълнително дело №211065974/2021. Същото е прекратено с разпореждане на публичния изпълнител от 30.09.2024 г. Дългът е категоризиран като несъбираем.

Приходните органи и съдът установяват следните действия, извършени от управителя:

Дружеството е разпределило дивидент в полза на управителя през 2022 г. и през 2023 г. в общ размер 135 850 лв. (66 500 лв. през 2022 г. и 69 350 лв. през 2023 г.) Подало е данъчни декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО, с които е декларирало размер на окончателен данък за доходи от дивиденти по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ от източници в страната, съответно за четвърто тримесечие на 2022 г. в размер на 3 500 лв. и за второ тримесечие на 2023 г. в размер на 3 650 лв.

В хода на ревизията е установено, че към 31.12.2021 г. то е имало налични пари в касата в размер на 93 хил. лв., а към 31.12.2022 г. – 132 хил. лв. Действията на управителя според приходните органи и според съда са довели до намаляване на наличните пари в касата на дружеството, с което е възпрепятствано събирането на задълженията на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД. Те са извършени неправомерно, тъй като управителят е знаел за съществуващите задължения на дружеството, но умишлено не ги е заплатил, а е решил да си изплати дивидент. Съдът посочва, че знанието се установява от обстоятелството, че по-голямата част от задълженията са по подадените от управителя декларации.

Чрез пълномощника си управителят заявява в писмените си обяснения, че всички документи са подавани от него по електронен път и че няма друго лице, което е извършвало счетоводното обслужване на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД. Не представя документи за изплатените суми на управителя, нито счетоводни документи на дружеството. В хода на ревизията е установено, че за 2022 г. като съставител на ГФО на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД е посочено „Маринели консулт 59“ ЕООД. Според предоставените от „Маринели консулт 59“ ЕООД сведения всички счетоводни документи на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД са върнати.

Доводите в касационната жалба за неправилност на оспореното първоинстанционно решение са за това, че не е доказано от приходните органи плащането на дивидентите от имуществото на задълженото лице, в случая – от наличните пари в касата, както и че не е доказана пряката причинна връзка между намаляването на имуществото на дружеството в резултат на изплащането на дивидентите и невъзможността да бъдат събрани неговите задължения.

Настоящият съдебен състав намира за основателен доводът на жалбоподателя, че съставомерно за ангажиране отговорността на управителя по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо ДОПК е именно плащането на пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент, а не решението на едноличният собственик на капитала (чл. 137, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 136, ал. 1 ТЗ) за разпределяне на печалбата и изплащане на дивидент.

Според чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходи по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент, а декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ се подава в срока за внасяне на дължимия данък (чл. 56, ал. 1 ЗДДФЛ).

Счетоводните операции за начисляване на дивидента и на данък дивидент са следните:

Въз основа на решението на Общото събрание:

Дебит сметка 122 „Неразпределена печалба за минали години“ – кредит сметка 425 „Задължение за дивиденти“; Дебит сметка 425 „Задължения за дивиденти“ - Кредит сметка 454 „Разчети за данъци върху доходите“ (аналитична сметка към НАП).

При изплащане на сумата на получателя на дивидента на каса с РКО (до 10 000 лв. според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой) след приспадане на данъка: Дебит сметка 425 „Задължения за дивиденти“ - Кредит сметка 501 „Каса в лева“.

Според констатациите в Ревизионния доклад към РА № Р-16001322007767-091-001/22.06.2023 г. на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД (стр. 3) през 2022 г. дружеството прилага НСС и води текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и НСС по утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан. За 2022 г. (от 01.01.2022 г. до 21.11.2022 г.) реализира приходи от продажби на услуги – 76 545.69 лв., отчетени по сметка 703, по сметка 411 Клиенти и постъпили като плащания на каса (сметка 501). Посочените данни се установяват и от приложената по делото главна книга за периода 01.01.2022 г. до 21.11.2022 г. (л. 347 от п. 2).

Според същата сметка 501 „Каса в лева“ е с начално салдо към 01.01.2022 г. - 92 564.70 лв., постъпленията за периода от клиенти са 76 545.69 лв. (общо 169 110.39 лв.). Плащанията към доставчиците са в размер на 1 608.89 лв. (сметка 401) и 24 700 лв. – задължения за съучастие (сметка 425). Салдото на сметка 501 в края на периода (21.11.2022 г.) е 142 801.50 лв.

От тези счетоводни данни се установява, че за четвъртото тримесечие на 2022 г. на управителя е изплатен дивидент в размер на 24 700 лв. и са взети съответните счетоводни операции - Дебит сметка 425 „Задължения за дивиденти“ - Кредит сметка 501 „Каса в лева“. Начислен е данък в размер на 3 500 лв. (Дебит сметка 425 „Задължения за дивиденти“ - Кредит сметка 4541 „Разчети за данъци върху доходите на физически лица“), но същият не е изплатен. Действително, данък в размер на 3 500 лв. съответства на разпределен дивидент в по-голям размер. Във връзка с решението за разпределяне на дивидент са взети съответните счетоводни операции (Дебит сметка 122 „Неразпределена печалба за минали години“ – кредит сметка 425 „Задължение за дивиденти“), но е осчетоводено плащане на каса в размер само на 24 700 лв. към 21.11.2022 г.

При безспорно установена редовност на воденото счетоводство на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД в периода 01.01.2022 г. - 21.11.2022 г. следва да се приеме, че е доказано от приходните органи изплащането на дивидент през четвърто тримесечие на 2022 г. (до 21.11.2022 г.) в размер на 24 700 лв. от касата на дружеството, а не в размер на 66 500 лв.

По делото липсват обаче счетоводни документи за движението на средствата по сметка 501 „Каса в лева“ за периода 21.11.2022 г. – 31.12.2022 г. Дори и да се приеме, че разликата от 24 700 лв. до 66 500 лв. е изплатена от наличните в касата пари в периода от 21.11.2022 г. до 31.12.2022 г., то настоящият съдебен състав намира, че отговорността на управителя по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо ДОПК може да бъде ангажирана само за непогасените задължения на дружеството, които е следвало да бъдат платени към 31.12.2022 г. Те са в общ размер 5 743.20 лв. и са следните:

• корпоративен данък за 2021 г., който съгласно чл. 93, ал. 1 ЗКПО е следвало да бъде внесен до 30.06.2022 г., в размер на 4 211.84 лв. и лихва – 1 499.29 лв.;

• данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за м. април 2022 г. – 4.85 лв. и лихва – 1.77 лв.;

• ДОО за осигурители за м. април 2022 г. – 14.16 лв. и лихва – 5.19 лв.;

• ЗО за осигурители за м. април 2022 г. – 4.46 лв. и лихва – 1.64 лв.

Вярно е, че според данните от публикувания ГФО за 2022 г. и по-конкретно от баланса към него (л. 49 от п. 2) се установява, че към 31.12.2022 г. наличните пари в брой в касата на дружеството са 133 000 лв. При тези данни по принцип е възможно неплатените задължения да бъдат събрани от публичния изпълнител от наличните пари в касата. В случая обаче данните по делото сочат, че това не е било възможно. Извършени са посещения на декларирания адрес на управление на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД, който е и адрес за кореспонденция, на 01.03.2023 г., на 07.04.2023 г., и на 18.09.2024 г. (протокол на л. 68 и протокол на л. 41). При тези посещения не е установено дружеството да извършва дейност и не е открит представляващия същото или друго лице, което да осигури достъп до касата му.

С оглед невъзможността да се провери касата на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД, за да се установи дали действително в нея има налични пари, с които да се погасят задълженията му, следва да се приеме, че между изплащането на дивидента на управителя през четвъртото тримесечие на 2022 г. и невъзможността да бъдат погасени изискуемите към 31.12.2022 г. задължения съществува пряка причинно – следствена връзка.

Тъй като изплащането на дивидента е извършено след декларирането на дължимите данъци и до една година от декларирането, то същото се смята за недобросъвестно според чл. 19, ал. 10 ДОПК. При наличието на образувано изпълнително дело на 17.08.2021 г. за принудително събиране на задължения на дружеството, за което управителят е уведомен чрез връчената покана за доброволно изпълнение и с оглед наложения запор върху банковата сметка на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД, при положение, че са внесени само 200 лв. по изпълнителното дело на 16.12.2021 г., изплащането на дивидент през четвъртото тримесечие на 2022 г. е извършено недобросъвестно.

Във връзка с изплащането на дивидент през второто тримесечие на 2023 г. в размер на 69 350 лв. по делото е безспорно установен фактът на подадената декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО с вх. №1300И0355079/14.07.2023 г., с която е деклариран данък в размер на 3 650 лв. Жалбоподателят не представя счетоводни документи, чрез които да докаже, че данъкът е деклариран въз основа на решението на управителя за изплащане на дивидент, но дивидент в посочения размер не му е бил изплатен. Приходните органи са потърсили счетоводните документи на дружеството и от съставителя на ГФО за 2022 г., но последният е заявил, че ги е върнал. Непредставянето на РКО от страна на ревизираното лице, доказващи изплащането на дивидента, не следва да бъде преценявано като факт, подкрепящ неговата теза. Поради това правилно приходните органи и съдът приемат, че е доказано извършването на съставомерно действие от страна на управителя – изплащане на дивидент. По изложените по-горе съображения относно невъзможността да се съберат дължимите и неплатени към 30.06.2023 г. задължения на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД от наличните в касата на дружеството пари, настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на съда, че е налице пряка причинна връзка между посоченото по-горе действие и намаляването на имуществото на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД от една страна и невъзможността да бъдат погасени задълженията му от друга. Презумпцията по чл. 19, ал. 10 ДОПК относно недобросъвестността не е опровергана. Доказани са предпоставките за ангажиране отговорността на управителя за дължимите и неплатени задължения на „М и М ЕКСПРЕС 2018“ ЕООД в общ размер 54 230.54 лв., които са следните:

• корпоративен данък за 2022 г., който съгласно чл. 93, ал. 1 ЗКПО е следвало да бъде внесен до 30.06.2023 г., в размер на 10 163.90 лв. и лихва – 2 514.98 лв.;

• данък върху дивидентите за четвърто тримесечие на 2022 г., дължим до 31.01.2023 г., в размер на 3 500 лв. и лихва – 1 032.58 лв.

• ДДС по РА № Р-16001322007767-091-001/22.06.2023 г. в размер на 9 791.43 лв. и ДДС по СД за д. п. до м. май 2023 г. в общ размер 28 662.45 лв. и лихва – 8 356.63 лв.

Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първостепенния съд за наличието на пряка причинно – следствена връзка между изплащането на дивидента за второто тримесечие на 2023 г. и невъзможността да бъде погасен дължимият за този дивидент данък, след като той е дължим след изплащането на дивидента, а именно след подаването на декларацията на 14.07.2023 г. до 31.07.2023 г., и не би бил дължим, ако дивидент не беше изплатен.

По изложените съображения решението на Административен съд – Пазарджик следва да се отмени в частта му, потвърждаваща РА, за разликата над 59 973.74 лв. до 64 485.67 лв., и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. В останалата част същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация са дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ (от 130 лв. до 450 лв. за инстанция). С решението си административният съд е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро (200 лв.). За касационната инстанция на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро (130 лв.) с оглед обема на предоставената от юрисконсулта защита, изразяваща се в изготвянето на писмен отговор на касационната жалба.

На жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като той не е доказал заплащането им. Представените по делото договори за правна защита и съдействие не удостоверяват заплащането на разноските за адвокатско възнаграждение, а само, че са договорени като дължими до приключване на производството. Когато възнаграждението е заплатено в брой, за да се присъдят разноските, е необходимо този факт да бъде отразен в договора за правна помощ. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение (виж т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тъл. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Съответните на уважената част от жалбата разноски за държавна такса са в размер на 18.81 евро.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение,