Решение № 6420 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2748/2018 г.

Решение № 6420 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2748/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. Б." ЕАД със седалище и адрес на управление: град С., ж. к. Младост 4, Б. П. С., сграда 6, представлявано от О. Б. Ш., подадена чрез процесуалния му представител адв. Х. Н., срещу решение № 14778 от 04 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 13696/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 503 от 30 септември 2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията, не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение е образувано по жалба на "Т. Б." ЕАД срещу решение № 503 от 30 септември 2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С решението си КРС, на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), е изискала от дружеството в 14-дневен срок от получаване на решението да преустанови неизпълнението на чл. 41, ал. 2 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения (ОИ) и да приведе дейността си в съответствие с цитираната разпоредба като представя публикувани на хартиен носител приетите от него общи условия по чл. 226, ал. 1 от ЗЕС на видно място в търговските обекти на своите търговски представители и дистрибутори, упълномощени да сключват индивидуални договори по глава четиринадесета от ЗЕС. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че подадената пред него жалба е допустима за разглеждане, а решението на КРС е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и е съобразено с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за липса на отменително основание спрямо оспореното решение на КРС е законосъобразен. Правилен е и изводът на съдебния състав, че при сключването на индивидуални договори между дружеството и потребители, са установени нарушения по чл. 41, ал. 2 от Общите изисквания, удостоверени с надлежно съставени при проверките протоколи, изразяващи се в липсата на поставени на видно за потребителите място на общи условия за предоставяните от "Т. Б." ЕАД услуги. Въз основа на тези безспорни констатации и в изпълнение на задължението си по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЕС, КРС е уведомила касационния жалбоподател за констатираното нарушение и след като е обсъдила и приела за неоснователни направените от него възраженията, изложени в писменото му становище, е издала решение, с което е изискала в определен срок да преустанови нарушението и приведе дейността си в съответствие с нормата на чл. 41, ал. 2 от Общите изисквания. Правилен е изводът на съда, че твърденията на дружеството относно отстраняването на констатираните несъответствия не са подкрепени от доказателствата по делото, като в тази връзка от дружеството единствено е представено писмо до КРС, с което се съобщава, че дейността в търговските обекти на търговските представители и дистрибутори е съобразно с изискванията на чл. 41, ал. 1 от Общите изисквания, което не съответства на констатираното от комисията нарушение. Няма други данни, нарушението по чл. 41, ал. 2 от ОИ да е било отстранено в предоставения от КРС срок. Това оплакване е наведено и в касационната жалба пред настоящата съдебна инстанция, но поради непредставяне на оборващи го доказателства, същото остава необосновано. Обективираното в обжалваното решение волеизявление представлява по правната си същност прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), която се налага в обществен интерес и в защита правата на потребителите с цел отстраняване на констатирани нарушения при осъществяване на дейността и съобразяването й със задължителните изисквания. Видно от съдържанието и последиците на разпоредената мярка, същата има освен преустановителна и превантивна функция, като цели да наложи на адресата й поведение, с което той да се въздържа от подобна практика по отношение на всеки един клиент. Условие за законосъобразното прилагане на процесната ПАМ е наличието, към момента на издаване на акта, на визираните в хипотезата на цитираната разпоредба предпоставки - липса на поставени на видно за потребителите място на общи условия за предоставяните от "Т. Б." ЕАД услуги, каквото в случая безспорно е налице. Обратно на твърдяното в касационната жалба, в административния акт ясно, точно и безпротиворечиво е посочено в какво се изразява допуснатото нарушение и какви действия следва да извърши дружеството за отстраняването му. В настоящия случай в хода на административното производство не е отпаднало основанието за прилагане на принудителна административна мярка от вида на процесната, тъй като не са представени доказателства дружеството да е преустановило неизпълнението на визираните по-горе разпоредби. Към момента на упражнените от КРС правомощия е налице противоправно поведение на дружеството, чието преодоляване е наложило разпореждането с административната мярка. В този смисъл обективираната в акта регулаторна намеса не противоречи на релевантната правна уредба и изцяло кореспондира на целта на специалния закон. Издаването на решение по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЕС не е обвързано от броя на установените нарушения, като обстоятелството, дали се касае за трайно установена практика или за единичен случай е ирелевантно. За да е налице основание за провеждане на процедурата по чл. 78, ал. 1 от ЗЕС, е достатъчно КРС да установи неизпълнение на задълженията, произтичащи от Общите изисквания, каквото в случая безспорно е налице. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Общите изисквания е конкретна и ясна, предвид което за преустановяване на нарушението не се изискват изрични указания, които да са елемент от съдържанието на административния акт. Изпълнението на наложената с него мярка следва от текста на нарушената разпоредба и се изразява в действия, насочени към спазване предвиденото в хипотезиса на нормата, т. е. предоставяне на видно за потребителите място на общите условия за услугите на дружеството. При упражняване специфичната дейност по ЗЕС, предприятията са длъжни с организационни средства да създадат условия за спазване на общите изисквания и да осигуряват система за съответен контрол. В този смисъл наведеното в касационната жалба оплакване за непосочване в решението на КРС на конкретни действия, които дружеството е следвало да извърши относно отстраняване на констатираното нарушение се явява неоснователен. Достатъчно основание за налагане на посочената мярка е констатацията на неизпълнение на задължения, произтичащи от Общите изисквания, като от значение в случая е липсата на общи условия в търговския обект при сключване на договор с клиент. Наведеното в касационната жалба възражение, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в уведомяване за нарушението след 7-дневния срок по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЕС, е неоснователно. Следва да се посочи, че визираният в разпоредбата срок е с инструктивен характер и неспазването му не преклудира правомощията на КРС, не засяга правната сфера на дружеството и не рефлектира на законосъобразността на решението. Макар и след този срок, на касационния жалбоподател е предоставена възможност за становище, каквото той е представил, т. е. упражнил е гарантираното му от закона право на участие в производството по издаване на административното решение. Основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен е нарушението на такова административнопроизводствено правило, недопускането на което би обусловило неиздаването на административния акт или издаването на такъв с различно съдържание, какъвто настоящият случай не е. Ето защо като е отхвърлил жалбата на "Т. Б." ЕАД срещу решение № 503 от 30 септември 2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и е приел същото за законосъобразно, Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, е приложил правилно материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,