Решение № 10794 от 25.11.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрк. Батанова като процесуален представител, срещу решение 2254 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело 12427/2021 г. по описа Върховния административен съд, шесто отделение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения акт. Ответникът - С. Загоров, чрез пълномощника си адв. Кузманов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - административният ръководител на Окръжна прокуратура Варна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение по т. 16.1 от протокол 38 от 10.11.2021 г. от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), с което на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ е потвърдено наложеното със заповед 962/23.09.2021 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура Варна дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ забележка на С. Загоров, прокурор в Окръжна прокуратура Варна за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентния орган, в рамките на предоставените му правомощия при необходимия кворум и мнозинство, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, уреждащи дисциплинарната отговорност на магистрата, като не е спазено и изискването по чл. 309 ЗСВ. Обоснован е извод, че решението на административния орган е взето без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката относно наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ, без да са обсъдени и съобразени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. възраженията на дисциплинарно наказаното лице, като приетото нарушение системно бездействие на прокурор Загоров при осъществяване на ръководството и надзора на част от посочените дела и преписки, което се е отразило на разследването по тях, необосновано е забавило тяхното приключване, не позволява да се индивидуализират твърдените нарушения. По тези съображения оспореното решение на ПК на ВСС, с което е потвърдено наложеното от административния ръководител на Окръжна прокуратура Варна наказание забележка, е отменено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения акт е направен след подробен анализ на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 314, ал. 1 ЗСВ, на основание на която е издадена заповед 962/23.09.2021 г., е предвидено, че дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Според чл. 314, ал. 3 ЗСВ дисциплинарнонаказващият орган по ал. 1 уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание, като й изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването й на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Съгласно чл. 314, ал. 4 ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание. С оспореното в първоинстанционното производство решение на ПК на ВСС е потвърдено наложеното на прокурор Загоров със заповедта на административния ръководител на Окръжна прокуратура Варна дисциплинарно наказание забележка. Правилно е заключението на съда, че оспореният акт е издаден в нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 318, ал. 3 ЗСВ, което задължава дисциплинарния състав да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, тъй като това е от значение за преценката относно наличието на дисциплинарно нарушение. В чл. 307, ал. 3 ЗСВ понятието дисциплинарно нарушение е дефинирано като виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. За ангажиране на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо доказване на виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на органите на съдебната власт. От това следва, че неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответния магистрат. В случая дисциплинарната отговорност на прокурор Загоров е ангажирана за неизпълнение на служебни задължения под формата на системно бездействие по ръководството и надзора на част от проверените дела и преписки, с което неоправдано са забавени производствата по тях и сроковете за приключване на разследването, които са квалифицирани от административния ръководител като дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ. Бездействието следва да е в кумулативна връзка с неоправданото забавяне на производството. В заповедта на административния ръководител не са изложени конкретни фактически основания, квалифициращи дисциплинарното нарушение и обобщени като бездействие на магистрата за налагане на дисциплинарното наказание, а на практика само се възпроизвеждат констатациите в доклада на проверяващите от ВКП и АП Варна за дейността му в периода от 01.01.2019 г. до 31.09.2020 г. Тези констатации се свеждат до посочване кога е образувано всяко едно от проверените 153 досъдебни производства и прокурорски преписки, какви процесуални действия са извършени по същите ритмично, при спазване на процесуалните срокове и в какви периоди от време от Загоров не са предприети действия по наблюдение и контрол без точно посочване на съответното дължимо поведение от негова страна. Липсват изведени изводи за допуснатото бездействие по конкретните дела и преписки, като е направено единствено обобщение, че такова е налице по част от проверените. Заключението за недостатъчен контрол върху част от делата като причина за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на предвидените давностни срокове за наказателно преследване, без конкретизация на изискуемите по закон действия, които е следвало да се извършат, не позволява индивидуализацията на конкретните нарушения. В решението на Комисия Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВВС са изложени мотиви, възприети в обжалваното решение на ПК на ВСС, че Загоров се произнася извън сроковете по три прокурорски преписки, липсва реален надзор върху разследването и то е продължило над разумните срокове по четири решени преписки, допуснато е бездействие, довело до неоправдано забавяне на приключването на делата по пет спрени производства. Към административната преписка не са приложени материалите, обосноваващи тези изводи, което препятства преценката по отношение поведението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. При това положение правилно е заключението на тричленния състав на съда, че в резултат на неизясняване на относимите за случая факти и обстоятелства остава недоказано виновното поведение от страна на наказания магистрат, изразяващо се в системно неспазване на предвидените в процесуалните закони срокове и бездействие, което неоправдано забавя производството. Необсъдени от административния орган също са въпросите относно пречките от обективно естество, свързани с дейността на разследващите органи по конкретни досъдебни производства и преписки, изложените обстоятелства във връзка с предприети действия от страна прокурора по други производства, по които е прието от проверяващите, че не са извършени, разширяване обхвата на проверката с включване на всички преписки от постъпването му на работа, направените от него възражения за некоректно отчетената дейност единствено по УИС и наблюдателните материали. Липсата на анализ на посочените обстоятелства от административния орган, както и неизлагането на мотиви относно съответните действия, които наказаното лице е следвало да извърши по отделните производства, препятстват преценката относно спазването на материалния закон. Действително, според разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК прокурорът има задължение да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, но дисциплинарната отговорност се понася съгласно изискването на чл. 307, ал. 2 ЗСВ при виновно поведение и то за бездействия, които следва да бъдат доказани по безспорен начин. Законосъобразен и обоснован в тази връзка е изводът на съда, че неустановяването на всички релевантни факти и обстоятелства има за последица неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, уреждащи дисциплинарната отговорност на магистрата. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат пред вид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на нарушителя. Оспореното решение на ПК на ВСС не се основава на пълна и задълбочена преценка, извършена при съблюдаване на посочените критерии, което не позволява да се отговори на въпроса дали наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение. Предвид изложеното правилно тричленният състав приема същото за незаконосъобразно. Изложените от касационния жалбоподател доводи в обратен смисъл са неоснователни. Като отменя оспорения акт, съдът постановява правилно решение. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, Висшият съдебен съвет следва да бъде осъден да заплати на С. Загоров адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 12.10.2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия