Решение № 1694 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4842/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Недкова - Р. Недева със седалище и адрес на управление гр. Исперих, чрез адв. Д. Димитров, против Решение 46/24.03.2023 г. по адм. дело 10/2023 г. на Административен съд Разград. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, както и задължителните предписания. Ответникът ръководителят на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Разград не изразява становище. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Разград е отхвърлил жалбата на ЕТ Недкова - Р. Недева против Решение 1012-16-290/1 от 20.12.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-16-0123 4342 от 09.11.2022 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Разград. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че е била извършена проверка на касационния жалбоподател, която е установила, че основната дейност на осигурителя е счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации с код НКИД 6920. От започване на дейността до момента на проверката са били подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за 35 лица, които са назначени по трудов договор. Повечето от служителите са били наети на длъжност отчетник-счетоводство", деловодител, счетоводител, чистач/хигиенист, специалист труд и работна заплата, един главен счетоводител и един общ работник. Във фирмата са назначавани лица, които са осигурявани за кратък период /до един месец/, на лицата са изплащани парични обезщетения за бременност и раждане, отглеждане на дете до 2 г. възраст, като трудовото им правоотношение е прекратено след изтичане срока на отпуска, след което им е изплатено и парично обезщетение за безработица. Отнася се за лицата: Г. Георгиева - в трудово правоотношение за периода от 08.02.2018 г. до 03.03.2020 г. Лицето е осигурено за 3 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 г. възраст от 13.02.2018 г. до 03.03.2020 г.; Д. Цанкова - в трудово правоотношение за периода от 07.06.2016 г. до 13.08.2018 г. Лицето е осигурено за 13 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 г. възраст за периода от 26.06.2016 г. до 13.08.2018 г.; П. Йотковска - в трудово правоотношение за периода 07.01.2019 г. до 07.05.2021 г. Лицето е осигурено за 4 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 г. възраст от 14.01.2019 г. до 30.04.2021 г.; А. Руфад - в трудово правоотношение за периода 25.06.2014 г. до 07.09.2016 г. Лицето е осигурено за 13 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 г. възраст от 12.07.2014 г. до 07.09.2016 г. Изплатено е и парично обезщетение за безработица от ТП Силистра.; Б. Ибрям - в трудово правоотношение за периода 10.09.2018 г. до 13.01.2021 г. Лицето е осигурено за 4 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 г. възраст от 17.09.2018 г. до 13.01.2021г. На лицето е изплатено и парично обезщетение за безработица от ТП Разград.; М. Асенова - в трудово правоотношение от 20.08.2021 г. Лицето е осигурено за 3 дни, изплатени са парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 г. възраст от 02.09.2021 г. до настоящия момент. Изплатените парични обезщетения за фонд общо заболяване и майчинство за периода м.06.2014 г. м.03.2022 г. е в размер на 76 378 лв. Изплатените парични обезщетения за фонд безработица за периода м.06.2014 г. м.03.2022 г. са за общо 19 лица. Въз основа на извършената проверка и на описаните фактически обстоятелства е издаден Констативен протокол КП-5-16-01117471/19.04.2022 г. Окръжна прокуратура Разград е възложила на ОДМВР Разград извършване на предварителна проверка. При извършване на проверката са били снети обяснения. Р. Недева е потвърдила, че е назначила тези лица формално, направила им услуга и на практика те не са работили във фирмата. В същата посока са и обясненията на Руфад, Ибрям, Георгиева и Асенова. При така установеното и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ и чл. 37 от Инструкция 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ са били издадени Задължителни предписания ЗД-1-16-01234342 от 09.11.2022 г., с които е било указано на дружеството да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на посочените по-горе лица. Недоволен от постановения акт, осигурителят е обжалвал предписанията пред ръководителя на ТП на НОИ Разград. Контролният орган е потвърдил Задължителните предписания с Решение 1012-16-290/1 от 20.12.2022 г. Основният спорен въпрос пред Административен съд - Плевен се е свеждал до това осъществявана ли е трудова дейност или не от лицата, включени в задължителните предписания. От данните по делото се установява, че лицата са били назначени с трудов договор на различни длъжности в дружеството. Съгласно §1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Цитираните правни норми правилно са тълкувани и приложени от административния орган и от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав споделя извода, че въпреки сключените трудови договори не се установява извършването на действия по изпълнението им от лицата. Поради това не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице. В случая не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е упражняването на трудова дейност, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Видно е, че непосредствено след сключване на трудовите договори, лицата са осигурявани за кратък период /до един месец/, след което на същите са изплащани парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст. След прекратяването на трудовото правоотношение е изплащано и парично обезщетение за безработица. Липсва упражняване на трудова дейност, лицето не е изпълнявало трудови функции и няма качеството на осигурено лице по §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Касационният състав намира за неоснователни доводите за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, тъй като същият е издаден при липса на процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Законосъобразно съдът не е съобразил приложението на разпоредбата чл.74, ал.3 от КТ, възлагаща задължение на контролния орган да сезира гражданския съд за установяване недействителност на трудов договор. Подобни съображения не са изложени в оспорения административен акт и не са констатирани при проверката на контролните органи на НОИ. Съществуването на валидно сключени трудови договори не е предмет на спор между страните, а само изпълнението на реалните трудови функции по тези договори от страна на лицата, чиито осигурителни права са били предмет на оспорените задължителни предписания. Твърдяната необоснованост на съдебното решение не е налице. На основание чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК съдът е длъжен да извърши преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. В случая грешки от такова естество не са били допуснати. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. 1, пр.1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,