Решение № 7329 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2629/2011 г.

Решение № 7329 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2629/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационна жалба на кмета на Община Ружинци, област Видин против решение от 10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 82/2010 г. на Административен съд град Видин в частта, в която община Ружинци е осъдена да заплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител на Ваня Георгиева Кирилова. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Ваня Георгиева Кирилова от с. Ружинци, чрез пълномощника си адв. Длъгнекова оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АС Видин е образувано по искова молба на Ваня Георгиева Кирилова за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата от 5789,06 лева, представляваща брутната й заплата за 10 месеца, когато не е била на държавна служба поради незаконното й уволнение, както и лихва за забава в размер на 2056,23 лв. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 39/2008 г. на АС Видин, оставено в сила с решение по адм. дело № 8486/2008 г. на Върховния административен съд е отменена заповед № 123/14.02.2007 г. на кмета на община Ружинци, с която е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Кирилова за длъжността "главен секретар" на общината. Решението на ВАС е влязло в сила на 28.11.2008 г. По делото е била назначена и приета съдебна експертиза, според заключението на която месечното възнаграждение на Кирилова за длъжността "секретар на община" е било 577,00 лева, а заедно с допълнителните възнаграждения и възнаграждението за прослужено време към датата на възстановяване на касационната ответница на заеманата от нея длъжност, брутното й трудово възнаграждение е следвало да възлезе на 721, 25 лева. Касационната ответница е направила искане до кмета на община Ружинци на 1.12.2008 г. да й бъде изплатено обезщетение за период от 9 месеца, като от тази дата е начислена лихва за забава в размер на 2481,13 лева. От размера на дължимото обезщетение е приспаднато е възнаграждението, което е получено от Кирилова на друга работа с по-нисък размер. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на възстановяване на Пеева на държавна служба за период от 10 месеца. С оглед на това на Кирилова е определено обезщетение за период от 10 месеца в размер на 7212,50 лева, от която сума е приспаднато полученото от нея за същия период трудово възнаграждение на друга длъжност, с оглед на което размерът на обезщетението е определен на 5789.06 лева. Прието е също така, че на Кирилова следва да бъде заплатена и лихва за забава в размер на 2056,23 лева. Касационната инстанция намира така постановеното решение в оспорената част за правилно. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Атакуваното съдебно решение е обосновано, законосъобразно и правилно, тъй като също е издадено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и изцяло кореспондира с доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищцата да получи обезщетение за понесените от нея вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. В този смисъл твърденията на касатора за липса на надлежни доказателства за заемана друга работа от ответницата по настоящото дело през процесния период, респективно получаване на такова възнаграждение от нея се явяват изцяло несъстоятелни. Такива са и релевираните доводи за недължима лихва по обезщетение за понесените от нея вреди. По аргумент от разпоредбата на 86 от ЗЗД следва да бъде определена и законната лихва върху присъденото обезщетение в полза на ответницата по настоящото дело в размер на 2056.23 лева или общия размер на дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл възлиза на сумата 7845,29 лева. По отношение на дължимите се лихви, при произнасянето по претенцията за присъждане на законна лихва върху паричното обезщетение, АС е съобразил разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и правилно е тълкувал нормата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.