Решение № 4020 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2017 г.

Решение № 4020 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Я. П., с адрес за призоваване град С. Загора чрез процесуален представител, против решение № 166/07.06.2017 г. по адм. д. № 114/2017 г. по описа на Административен съд-С. З.. Навежда доводи за неправилност поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Излага подробни съображения, че първоинстанционния съд неправилно е приел за надлежно проведен процедура по налагане на дисциплинарно наказание и счита, че е налице неправилно тълкуване на закона. Излага доводи за липса основания за налагане на наказание, тъй като извършеното от Петкова деяние не съставлява нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Ответната страна Началник сектор "Охранителна полиция" при Първо Районно управление/РУ/ -С. З. към Областна дирекция МВР-С. З. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14- дневния срок по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 166/07.06.2017 г. по адм. д. № 114/2017 г. по описа на Административен съд -С. З. е отхвърлена жалбата на младши инспектор Я. П., на длъжност старши полицай в група "ООР", сектор "Охранителна полиция" при Първо РУ-С. З. против заповед №-1959 з-55 от 14.02.2017. на Началник сектор "Охранителна полиция" при Първо Районно управление -С. З. към Областна дирекция МВР-С. З., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че фактите са установени с допустими доказателствени средства. Приема за доказано виновно поведение от страна на служителя, изразяващо се в това, че на 10.11.2016 г., около 02. 00 часа, по време на командироването и преподчиняването на служители от ОД на МВР-С. З. за участие в СПО в зоната на отговорност на ГПУ М. Т. при РДГП-Е., командированата Петкова в помещение за почивка/трапезария/, находящо се в къща за гости "Старата фурна"- се е държала агресивно към инспектор С. Н. - полицейски инспектор в РУ-Казанлък, заплашвайки го с думите: "Звезделине сега ще хвърчат звезди, като се прибера в С. З. и отида при комисаря ще бъдеш уволнен". Това се е случило в присъствието на други служители от ОДМВР-С. З.. Съдът приема, че е извършено нарушение на т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, основание за дисциплинарна отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ("неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР") и чл. 200, ал. 1, т. 12 ("нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР") ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Решението е правилно. Неоснователно жалбоподателят твърди в касационната жалба, че при преценката на компетентността на издателя на акта съдът се е позовал на чл. 204, т. 4 ЗМВР и чл. 22 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, и неправилно е игнорирал разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от Закона за държавния служител. В тази връзка излага съображения, че към момента на извършване на вмененото дисциплинарно нарушение той е бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в района на ГПУ М. Т. и следователно началникът на сектор "Охранителна полиция" при 01 Районно управление гр. С. Загора към Областна дирекция на МВР – С. З. не е компетентен да издаде заповедта за дисциплинарно наказание. В чл. 204, т. 4 ЗМВР е уредена компетентността на служителите на висши ръководни и ръководни длъжност, в която категория е и издателят на акта, да налагат дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 ЗМВР. В чл. 22 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. е уредено, че при командироване на държавен служител решението за дисциплинарната му отговорност се взема в командироващата служба. Ето защо, именно административният ръководител по чл. 204, т. 4 ЗМВР е компетентен да издаде обжалваната заповед. Правилото на чл. 92, ал. 1 ЗДСл предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. В чл. 6, ал. 2 ЗДСл е уредена хипотезата на делегиране на правомощия от органа по назначаването на изброените субекти в текста, а с ал. 3 на чл. 6 ЗДСл е предвидено, че правомощия по ал. 2, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81 б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, а за МВР – и на ръководителите на структури по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Прочитът на чл. 6, ал. 2 и 3 ЗДСл обуславя извод, че предвидените в тях хипотези са не относими към обсъждания казус. Н. намира подкрепа в данните по делото възражението на касатора, че заповедта е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, което обстоятелство не било отчетено от съда. Дисциплинарното нарушение е извършено на 10.11.2016 г. Дисциплинарната проверка е приключила със справка рег. № 349 р-1379 от 19.01.2017 година. От тази дата дисциплинарното нарушение е установено по см. на чл. 196, ал. 2 ЗМВР и е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в който дисциплинарно наказващият орган следва да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. Оспорената заповед е издадена на 14.02.2017 г., т. е. при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Правилен и обоснован е изводът на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Съдът е приел, че няма спор по фактите, а за правната интерпретация на деянието. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за погрешно и едностранчиво интерпретиране на доказателствения материал от съда и съответно - за необоснованост на изградените изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Анализът на данните по дисциплинарната преписка е коректен, присъствалите на конфликта служители очертават безпротиворечиво фактическите обстоятелства и съдът обективно е оценил същите. Безспорно е установено, че жалбоподателката се е държала агресивно и е отправила заплахи спрямо колега. Правилно съдът е приел, че помещението, в което са се намирали отговаря на характеристиката за служебно помещение по смисъла на чл. 56 от Етичния кодекс, т. к. полицейските служители са настанени и обитавали същото при и по повод изпълнение на служебните им функции. Предвид функционалното предназначение на помещението, то носи белезите и на обществено място, т. е. няма вътрешно противоречие в квалификацията на мястото на извършване на дисциплинарното нарушение, както се поддържа в касационната жалба. Като отхвърлил жалбата съдът е постановил правилно съдебно решение. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,