Решение № 355 от 12.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Пейчева, с адрес в [населено място], общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, чрез процесуален представител срещу решение 95/11.03.2022 по адм.дело 30/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против раздел II от уведомително писмо 619/19.2/28.04.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от уведомителното писмо, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с обжалваната част от уведомителното писмо са извършени корекции в проектобюджета на кандидата - земеделски производител К. Пейчева по процедура чрез подбор BG06RDNP001 -19.138 - S1 по подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" на Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. на основание чл.65, ал.1, т.2 от Наредба 22/14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" на Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и във връзка с чл.37, ал.2 от ПМС 161/04.04.2016 г., като са приети за недопустими следните разходи: за ремарке самонатоварващо за лавандула в целия заявен размер от 90 000 лева и 4525, 53 лева от общо заявените за финансиране разходи от 13 945 лв. за бизнесплан. Административният орган е изложил мотиви, че видно от техническите параметри на трите оферти за закупеното самонатоварващо се ремарке и другите две оферти за прикачени комбайни същите са несъпоставими и с различно предназначение и липсата на три съпоставими оферти е нарушение по раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите по Условията за кандидатстване. Недопустимата част от разходите за бизнес плана е следствие от недопустимостта на разходите за ремаркето поради изискването разходите за бизнес план да не надхвърлят 5 на сто от стойността на допустимите разходи на основание чл.21, ал.1, т.4 от Наредба 22/14.12.2015 г. АС е приел, че оспореното частично уведомително писмо е издадено от компетентен орган и при спазване на административно - процесуалните правила, както заключението му за липса на три съпоставими оферти се потвърждава и от заключението на вещото лице. В съответствие с материалното право е изводът, че прикачения комбайн и самонатоварващото ремарке са различни активи със значителна разлика в цените. Решението е неправилно. Изводите за липса на три съпоставими оферти за спорния актив, изискуеми от условията за кандидатстване и съответно представляващи основание за обявяване за недопустим на разхода за закупуване на самонатоварващото се ремарке, не кореспондира с цитираното от АС заключение на приетата по делото съдебно - техническа експертиза. Съдът е възпроизвел единствено част от техническите параметри на трите машини, но не е взел предвид направените от вещото лице изводи, изискващи специални познания. Видно от тях и трите машини се прикачват към трактор, със сходна работна ширина са, имат подбирачи, сходна вместимост, сходна максимална мощност на трактора, за който се прикачват. Посочените разлики във височината на косене - на ремаркето - от 7 см до 60 см, на другите две машини съответно от 8 до 55 см и от 15 до 40 см. не биха могли да обосноват извод за различни функции. Вещото лице изрично е посочило, в отговора на първа задача, че оферираната техника е съпоставима, като производствени възможности и технически характеристики относно функциите, които следва да бъдат изпълнявани според обосновката на земеделския производител за особеностите на собственото стопанство, които видно от л.15 от заключението са да косят, товарят и транспортират суровината. В отговора на задача 2 е посочено, че и трите оферирани техники могат да изпълняват предназначението си пробиране на етерични култури и билки. Предвид изложеното необоснован е изводът на АС за липса на три съпоставими оферти, тъй като разликата в наименованието, външния вид и цената не са от значение за преценка дали административният орган е доказал различното предназначение на трите съпоставими оферти, на което се е позовал в мотивите на акта си. Видно от протокола за съдебно заседание на 04.02.2022 г., процесуалният представител на изпълнителния директор на ДФЗ е оспорил заключението, но не е направил други доказателствени искания в подкрепа на оспорването си, поради което и с оглед разпределението на тежестта на доказване по чл.170, ал.1 АПК обоснованият извод е, че не е доказал фактическите и правни основания за обявяването на разходите за ремарке за недопустими. Отделно от това, от факта на закупуване на техниката с най - ниска цена не могат да се правят изводи във вреда на жалбоподателя. Доколкото частичното обявяване на разходите за бизнесплан е следствие от корекцията на допустимите разходи с разходите за ремаркето, то и това фактическо и правно основание не е доказано от издателя на акта. АС неправилно е приел, че обжалваната част на уведомителното писмо е в съответствие с приложимото материално право - при липса на описаните в мотивите фактически основания, не са налице и цитираните в мотивите на административния акт правни основания за обявяване на спорните разходи за недопустими. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя административния акт в обжалваната му част поради наличието на основанието по чл.146, т.4 АПК - противоречие с материалноправни разпоредби и преписката да бъде върната за ново произнасяне от изпълнителния директор на ДФЗ по допустимостта на спорните разходи със задължителни указания, съдържащи се в предходния абзац. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК на касаторката следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции в общ размер на 10172 лева 40 стотинки , както следва: за касационната - държавна такса 756, 20 лв., 4080 лева - заплатен адвокатски хонорар с ДДС; за първата инстанция - държавна такса 756, 20 лв., 4080 лева адвокатски хонорар, 500 лева за съдебно - техническа експертиза, като заплатените адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.8, ал.1 от Наредба 1/09.07.2004 г. С оглед изложеното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение