Решение № 12502 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 1 и ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция Социално подпомагане Красно село гр.София чрез юрисконсулт Лакева срещу решение 2848/26.04.2024 год. по адм. дело 3992/2024 год. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена за нищожна заповед 3Д/Д-С-КС-037/16.04.2024 год. на директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село и преписката е изпратена на компетентния директор на дирекция Социално подпомагане Ловеч за произнасяне по задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че процесната заповед не е нищожна, тъй като малолетната Ж. живее и учи на територията на гр.София и директорът на ДСП Красно село е компетентен да издаде заповед по чл.27, ал.1 от ЗЗД. От друга страна счита оспорената заповед за законосъобразна като настаняването на детето при Д. Я. е извършено при спазване на най-добрия интерес на детето. Моли да се отмени решението на съда и вместо него да се постанови решение, с което да се потвърди заповедта на директора на дирекция Социално подпомагане Красно село. Ответникът по касация А. Д. М. чрез адв. Рашков в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. В съдебно заседание поддържа отговора на касационната жалба и претендира разноски. По-късно представя подробна писмена защита. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна заповед 3Д/Д-С-КС-037/16.04.2024 год. на директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село издадена на основание чл. 27, ал. 1, чл.26, ал.1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, с която е наредено временно настаняване на малолетното дете Ж. М. до произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет или до промяна на обстоятелствата в семейството на роднина г-н Д. И. Я.. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Позовал се е на нормата на чл.27, ал.1 от ЗЗДет, съгласно която настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. От доказателствата по делото съдът е приел, че регистрираният настоящ адрес на детето е в гр.Ловеч, поради което компетентен да издаде заповед по чл.27, ал.1 от ЗЗДет е директорът на ДСП Ловеч, а не директорът на ДСП Красно село, в чийто район фактически живее детето. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е приел и че процесната заповед е издадена в нарушение на процесуалния закон. Бащата на детето не е уведомен за началото на административното производство по издаване на процесната заповед, не е участвал в него и не е могъл да направи възражения и предложения относно подходящия роднина при когото да се настани детето. Съдът е квалифицирал тези нарушения като такива по чл.26, чл.34-36 от АПК. Според първоинстанционният съд оспорената заповед е издадена и в нарушение на приложимите материалноправни норми. По преписката липсвали данни административният орган да е търсил съгласието на най-близките роднини на Ж., а именно баща и, както и на нейните баби и дядовци за полагане на грижи за детето. Бащата твърди, че такова съгласие има, но същото не е част от административната преписка. Органът преди издаване на заповедта не е изяснил този въпрос. Съдът акцентира върху факта, че бащата не е с отнети родителски права по отношение на детето, както и че не е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет спрямо бащата. Напротив съдът е установил, че насилието е осъществено от страна на майката. АССГ намира процесната заповед и за немотивирана по отношение на избора на Я. /братовчед на майката/ за роднина, при който да се настани детето. Следвало е първо да се проверят възможностите за настаняване на детето при бащата, бабите и дядовците и едва след това да търсят роднини от по-широк роднински кръг. На последно място съдът е приел и че заповедта противоречи на закона доколкото волята на законодателя е децата да се настаняват при възможно най-близките за тях роднини. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият състав на ВАС намира, че заповед 3Д/Д-С-КС-037/16.04.2024 год. на директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗДет настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Съгласно §1, т.15 от ЗЗДет "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава. Легално определение на настоящ адрес е дадено и с нормата на §1, т.1 от ППЗЗДет, съгласно която "Настоящ адрес на лицето" е адресът, на който лицето пребивава. Видно от доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 16.04.2024 год. детето живее при своя майка К. Т. М. на регистрирания постоянен адрес гр.София, [улица], [адрес]. Настоящият адрес на майката е гр.Ловеч, [улица], но тя и децата /Ж. и сестра и А./ не живеят в гр.Ловеч. Съгласно писмо изх. Е52/23.04.2024 год. на директора на [наименование] гр.София децата ползват услугата транспорт от и до дома и адресът, от който се вземат сутрин и се оставят вечер е гр.София, [улица]. При така установеното настоящият състав на съда намира за доказано, че децата фактически живеят в гр.София. С оглед на така установеното фактическо местопребиваване на детето компетентен да издаде заповедта по чл.27, ал.1 от ЗЗДет е директорът на ДСП Красно село. С процесното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви и относно незаконосъобразността на процесната заповед. Настоящият касационен състав изцяло споделя така установената фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи, които се основават на цялостен и задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата. Те се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Правното основание за издаване на процесната заповед е чл.25, ал.1 т.4 от ЗЗДет, съгласно който може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. С оглед на установените данни от преписката за случилия се конфликт на 10.04.2024 год. в присъствието на детето Ж. и сестра и А. съдът намира, че насилието между родителите им създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, поради което следва да се приеме, че са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки за настаняване на дете извън семейството. От друга страна обаче неправилно административният орган е настанил детето при роднина, който е първи братовчед на майката. По преписката въобще не е изследван въпросът дали детето може да се настани при бащата или при бабите и дядовците и дали същите са изразили съгласие за това. Законът за закрила на детето отдава приоритет детето да бъде отгледано в неговата семейна среда като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия закон. Семейството по правило осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето, поради което следва да се търсят възможности детето да бъде настанено при най-близките му роднини, което в случая не е направено. Прави впечатление, че предложението на майката детето да се настани при братовчед и е от 16.04.2024 год., декларацията подадена от Д. Я., с която изразява съгласие детето да бъде настанено при него е от 16.04.2024 год., посещението на адреса му също е от тази дата, социалният доклад по случая е от 16.04.2024 год. и на тази дата е издадена обжалваната пред първоинстанционният съд заповед. Тези прибързани действия от страна на административния орган по никакъв начин не са обосновани от събраните по преписката доказателства. В същата липсват данни органът да е търсил за съдействие бащата или бабите и дядовците на детето, както и да е проучен въпроса дали същите желаят и имат възможност децата да бъдат настанени при тях. В случая съдът намира, че интересите на децата не са спазени като по този начин не е спазена и целта на закона, която е децата да се настаняват при възможно най-близките роднини. Във връзка с гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да се отмени, а доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което процесната заповед ЗД/Д-С-КС-037/16.04.2024 год. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село бъде отменена. С оглед изхода на спора съдът намира заявената претенция за присъждане на разноски от страна на ответника А. Д. М. за основателна. Следва да се осъди Дирекция Социално подпомагане Красно село да заплати на А. Д. М. разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева представляващи адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,