Решение № 37 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3825/2007 г.

Решение № 37 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3825/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба /наименована "частна жалба"/ от Й. А. Ч. ЕГН ********** от гр. А. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, трети въззивен граждански състав № III-74/23.03.2007 г., постановено по гр. д. № 137/2007 г., с което е обезсилено решение на РС А. № 322/29.12.2006 г. по гр. д. № 430/2006 г.и е прекратено производството по делото. С решението на РС А. по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на ОСЗГ-гр. А. правото на Й. А. Ч. да възстанови пред ОСЗГ-гр. А. собствеността върху процесните три ниви, находящи се в местности в землището на с. П., община А.. С жалбата се поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е в нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. За ответника по касация ОСЗГ-А. жалбата е оспорена по съображения изложени с писмено възражение от процесуален представител юрисконсулт И. К. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е посочил, че предявеният иск е с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, съгласно който текст лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по предходната алинея установяват с иск срещу съответната ОСЗГ правото да възстановят собствеността си върху земеделска земя. Пропускането на срока за заявяване е основание да се търси правото по съдебен ред. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Нито пред районния, нито пред въззивния съд от страна на ищцата са представени доказателства за незаявяване на процесната земеделска земя. След като не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска районният съд се е произнесъл по недопустим иск и е постановил процесуално недопустимо решение. Пропускането на срока за заявяване на правото на възстановяване собствеността върху земеделски земи пред поземлената комисия дава основание да се търси правото по исков ред и действително е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. При положение, че в исковата молба липсва твърдение, че е пропуснат срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за подаване на заявление до П. комисия /ОСЗГ/ за възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски земи исковата молба е нередовна и е следвало да се остави без движение на основание чл. 100, ал. 1 ГПК, като се укаже на ищцата в седмодневен срок да заяви дали процесните земи са били заявявани пред поземлената комисия по реда на чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ. Ако ищцата потвърди, че процесните земеделски земи не са заявени за възстановяване в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ съдът следва да приеме,че исковата молба е редовна. В хода на съдебното производство следва да се даде възможност на ищцата чрез събиране на доказателства по реда на ГПК да установи наличието на елементите от фактическия състав на претенцията. Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, следва да приложи процедурата по чл. 100 ГПК, за отстраняване нередовността на исковата молба. В зависимост от изпълнението на указанията от страна на ищцата съдът ще се произнесе по основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще постанови прекратяване на производството /т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК/. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията в настоящото решение, поради което Върховният касационен съд, III г.о.