Решение № 52 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2585/2010 г.

ВАСV отделение04.01.2011 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

Отменя Заповед № ЛС-03-1120 от 23.12.2009 г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение на Камелия Цветанова Спасова на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - поради получена най-ниска оценка при атестиране. Осъжда Министерство на правосъдието да заплати на Камелия Цветанова Спасова, с ЕГН хххххххххх, гр. Нови Искър п. к. 1281, ул. "Черковна" № 1 направените деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 52 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2585/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Камелия Цветанова Спасова от гр. Нови Искър против заповед № ЛС-03-1120 от 23.12.2009 г. на министъра на правосъдието, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получаване на възможно най-ниската оценка при атестиране. Жалбодателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като оценката е изготвена от лице, което не е било компетентно да действа в качеството съответно на оценяващ ръководител и е подписана от лице, което нямат преки впечатления от работата й, освен това в нарушение на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) на заключителната среща не били обсъдени предвидените в чл. 14, ал. 2 въпроси, а й бил предоставен за подпис формуляр. Оценяващият я ръководител имал впечатления за работата от 21.20.2009 г., при което счита, че поставените й оценки в атестационния формуляр за периода 1.12.2008 - 30.11.2009 г. не са обективни. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбодателката е назначена на длъжност "началник отдел" на отдел "Канцелария" в дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси" (АПОЧР) на 01.03.2007 г., която длъжност е заемала до 19.10.2009 г., когато със заповед № ЛС-03-936 от 16.10.2009 г. на Министъра на правосъдието е преназначена на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на длъжност "главен експерт" в дирекция "Административно обслужване и канцелария (АОК). Видно от приложената длъжностна характеристика за длъжността "началник отдел" на отдел "Канцелария" пряк ръководител на жалбодателката е Директора на дирекция АПОЧР. Видно от длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт" пряк (оценяващ)ръководител за тази длъжност е Директора на дирекция АОК. В съдебно заседание, проведено на 8.11.2010 г. пълномощникът на Министъра на правосъдието е заявил, че Красимира Стефова е назначена на длъжност "директор" на дирекция АОК на 21.10.2009 г. Видно от приложения към административната преписка формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността "началник отдел" на отдел "Канцелария" в Дирекция "АПОЧР" от Камелия Цветанова Спасова за период 1.12.2008 г. - 30.11.2009 г. Видно от приложените писмени доказателства на 27.11.2008 г. е изготвен работен план на Спасова за длъжността "началник отдел" на отдел "Канцелария" в Дирекция "АПОЧР" за периода 1.12.2008 г. - 30.11.2009 г. (неправилно посочена крайна дата 31.11.2009 г.). От формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността на Спасова за периода 1.12.2008 г. - 30.11.2009 г. се установява, че междинна среща е проведена на 7.07.2009 г. с оценяващия ръководител - Светла Вълева, като последната е направила коментар, че Спасова работи за осигуряване на най-благоприятни условия за съхраняване архива на министерството, справя се отлично с организиране на работата по въвеждане на новата деловодна система, изпълнява задълженията си добросъвестно и с високо чувство за отговорност, което допринася за постигане на целите заложени в работния план. На 27.11.2009 г. е проведена заключителна среща, като на Спасова е определена оценка 5 "неприемливо изпълнение. Същата писмено е коментирала забележката, като е изразила несъгласието си с поставената оценка. В законоустановения 7-дневен срок - на 3.12.2009 г. Спасова подала писмено възражение до контролиращия ръководител. Контролиращия ръководител на 10.12.2009 г. изложил съображения, че оценяващия ръководител в случая е Директора на дирекция "АОК" и правилно оценката е извършена за изпълнението на длъжността "началник отдел Канцелария", която Спасова е заемала по дълго в периода на оценяване Контролиращият ръководител е приел, че направената от оценяващия ръководител оценка на служителката е добре мотивирана и обоснована, като са взети под внимание степента, в която са изпълнени целите на работния план и изискванията към изпълнение на преките задължения, както и компетентността, необходима за ефективното изпълнение на заеманата през оценявания период длъжност. Въз основа на това същият направил извод, че Спасова системно изпълнява работата под нивото на изискванията за длъжността и общата крайна оценка, поставена от оценяващия ръководител е обективна, мотивирана и обоснована. След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при атестиране, министърът на правосъдието издал заповед № ЛС-03-1120 от 23.12.2009 г., с която прекратил служебното правоотношение на жалбодателката Камелия Цветанова Спасова на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на правосъдието е орган по назначаването), в предвидената в същия текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Служебното правоотношение на жалбодателката е прекратено, след като същата е получила при атестиране възможно най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) оценяващ е ръководителят, на когото съответният служител е подчинен. В случая от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че от 21.10.2009 г. непосредствен ръководите на Спасова, която към този момент е заемала длъжността "главен експерт" в Дирекция "АОК" е директора на посочената дирекция - Красимира Стефова. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НУРАСДА при преназначаване на друга длъжност в администрацията (какъвто е конкретният случай - до 19.10.2009 г. жалбодателката е заемала длъжността "началник отдел "Канцелария"), служителят се оценява за изпълнението на тази длъжност, която е заемал по-дълго в периода за оценяване. Правилно в случая е извършена оценка на изпълнението на длъжността "началник отдел "Канцелария", която Спасова е заемала по-дълго, като оценката е извършена от ръководителя, на когото те е непосредствено подчинена към момента на извършването й. В случая формално законовите изисквания са спазени, но е безспорно, по делото че оценяващият ръководител, който познава работата на оценяваната на друга длъжност за около 40 дни не познава изпълнението на извършваната от нея работа на длъжността "началник отдел Канцелария" нито познава личностните й качества, поради което не би могло да остави компетентна, честна и безпристрастна оценка на работата й. За изпълнението на тази длъжност е имало изготвен и съгласуван работен план в съответствие с разпоредбата на чл. 12 НУРАСДА. Проведената междинна среща е изпълнена в съответствие с изискванията на чл. 13 НУРАСДА. Не се спори между страните, че заключителна среща е проведена на 27.11.2009 г. като видно от приложения формуляр на същата дата е поставена оценка "неприемливо изпълнение", като в същия са били нанесени (в напечатан вид във формуляра) мотивите на оценяващия ръководител по отношение на показателите за компетентност за всеки от предвидените по чл. 19, ал. 2 НУРАСДА, како и коментара на оценяващия ръководител по общите постижения и поведение на оценявания. Ръкописно са отразени мотивите на оценяващия ръководител относно степента на реализация на целите от работния план и степента на изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика на заеманата длъжност. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НУРАСДА на заключителната среща оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат степента, в която са изпълнени целите на работния план; степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения; степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективното изпълнение на заеманата длъжност и подходящите действия за обучение и развитие на служителя през следващия период. Съдът намира, че наведените от жалбодателката доводи, че при провеждане на заключителната среща не са спазени цитираните по-горе изисквания за основателни. На първо място начинът на попълване на формуляра води до извод, че изводите на оценяващия ръководител по отношение на показателите на компетентностите и коментара на същия са били изготвени преди провеждането на същата - т. е. те са изградени без да са обсъдени с оценявания служител. Ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че е проведено обсъждане на въпросите по чл. 14, ал. 2 НУРАСДА, както и за изпълнение на изискванията на чл. 14, ал. 3 от с. н., изискващ попълването на съответните раздели от формуляра за оценката да става след приключване на заключителната среща, а не преди това. Допълнителен довод в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че след подаване на възражението от страна на Спасова оценяващият ръководител е сметнал, че отразеното във формуляра се нуждае от допълнителни пояснения, поради което е изготвил докладна записка до контролиращия ръководител, в която е изложил твърдения за неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика за длъжността "началник отдел "Канцелария", които обаче не са били отразени във формуляра. Съгласно разпоредбата на чл. 25 НУРАСДА оценяващият ръководител е длъжен да извърши преценката на изпълнението на длъжността безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от раздел III на формуляра за оценка. В случая от събраните доказателства се установява, че оценяващият ръководител е намерил, че вписаните в раздел II от формуляра мотиви не са достатъчни и е изложил такива в докладна записка. Действително съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НУРАСДА дава възможност на контролиращия ръководител да изисква от оценяващите ръководители допълнителна информация и аргументация за оценките, както и да направи коментар, но той трябва да бъде записан в съответния раздел на формуляра за оценка. В случая това не е сторено. Следва да бъде отбелязан и факта, че оценяващият ръководител има преки впечатления от работата на Спасова едва след назначаването й на длъжността "главен експерт" в дирекция "АОК" и та за съвсем кратък период от 21.10.2009 г. - (датата на назначаването му за ръководител) до 27.11.2009 г. (датата на заключителната среща) - т. е. личните впечатления са изградени за месец работа на друга длъжност. В същото време на проведената междинна среща на 7.07.2009 г. тогавашния оценяващ ръководител, който е имал преки и непосредствени впечатления от работата на Спасова за изпълняваната от нея длъжност, която е предмет на атестирането за период от 1.12.2009 г. до 7.07.2009 г. - т. е. за периода от близо осем месеца е посочил, че Спасова работи последователно за осигуряване на най-благоприятни условия за съхраняване архива на МП., справя се отлично с организиране на работата по въвеждане на новата деловодна система, изпълнява задълженията си добросъвестно и с високо чувство на отговорност, което допринася за постигане на целите, заложени в работния план. От така установеното следва, че атестирането не е проведено в съответствие с условията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 105/21.05.2002 г., в сила от 1.06.2002 г. Същото обхваща посочения в чл. 6, ал. 1 от Наредбата период и е проведено на три етапа - изготвяне на работен план, междинна среща и заключителна среща с определяне на обща оценка за изпълнение на длъжността, с което са спазени и изискванията на чл. 11 от Наредбата. Етапите са удостоверени с подписите на оценяващия ръководител и на жалбодателката. Атестирането е извършено в съответствие и с условията на чл. 12 и 13 от Наредбата, но в нарушение на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от същата. Нарушена е и разпоредбата на чл. 26 НУРАСДА. Когато нормативно уредената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка съставлява и материално правното основание за постановяване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране. Констатираните нарушения при извършване на атестирането на жалбодателката обуславят извод за допуснати съществени нарушения на НУРАСДА в процедурата. При този изход на делото Министерство на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на жалбодателката направените от нея деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 76