Решение № 14294 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2014 г.
ВАСIII отделение01.12.2014 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 907/19.02.2014 г. по адм. дело № 4035/2013 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 22 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14294 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт Павлина Георгиева, против решение № 907/19.02.2014 г. по адм. д. № 4035/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че по делото не са представени достатъчно доказателства, които да установяват данни, различни от декларираните от Иван Стоянов. Към административната преписка е представен документ от "ИСАК-регистър Директни плащания", който установява, че при проверка на 19.09.2012 г. в стопанството на заявителя е имало 44 млечни крави, а не изискуемите млечни крави, съгласно Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Към Уведомителното писмо има представени достатъчно доказателства, от които могат да се изведат мотивите на административния орган за постановения отказ за оторизиране на исканите суми. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлена жалбата. Ответникът по жалбата - Иван Стоянов Иванов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. При постановяване на решението съдът е установил фактически обстоятелства, въз основа на които е обоснована отмяната на акта. При хипотеза на неоткрити в стопанството необходим брой животни, съдът е направил извод, че това фактическо основание е опровергано от доказателствата. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение за невъзможност да даде становище за 6 бр. животни поради липса на данни в тази насока. При обсъждане на доказателствата не е преценено приетото заключение на експертизата, което е в нарушение на принципа в АПК, че фактите се установяват със средствата, предвидени в кодекса. Съдът не е указал на страните, че не сочат доказателства за обстоятелства от значение за делото. Решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отменил, по жалба на Иван Стоянов Иванов от гр. Търговище, Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/554 от 1.03.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано подпомагане по Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството и е оторизирана субсидия 0 лева за кампания 2012 г. Върната е преписката на административния орган за ново произнасяне с оглед указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите си съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но в него не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Това нарушение не може да се преодолее чрез формалното позоваване на правни основания, като в таблицата не е направено ограничение по отношение приложимите основания за жалбоподателя. След анализ на Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията, съдът е посочил, че не е налице основание по чл. 66 от Регламента, на който се е позовал административния орган. Всички декларирани животни са били налични към 23.05.2012 г., видно от Интегрираната информационна система на БАБХ. Липсват доказателства, че установеният брой отглеждани животни са 44 на брой. Не е допустимо попълването на липсващите фактически обстоятелства да се извършва чрез експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. Иван Стоянов Иванов е подал общо заявление за подпомагане по одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за глава животно - за отглеждане на овце майки и кози-майки, обвързани с производството /НДЗЖ/ за 2012 г. с УИН 25/010612/74852/50818. При подаване на заявлението същият е декларирал, че отглежда в стопанството си 50 бр. овце-млечни. В Уведомителното писмо, с което се отказва оторизиране на исканите суми е посочен списък с ушни марки на животни, които не са открити в стопанството при извършена проверка на място или при проверка в регистрите на БАБХ към съответната референтна дата или не са били електронно идентифицирани по реда на чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 21/2004 г. от 17.12.2003 г., поради което посочените животни не са включени в оторизацията. В касационната жалба е изложен довод за нарушение от страна на заявителя на изискването по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2. При извършена проверка на заявлението на 19.09.2012 г. е отразено, че в стопанството на Иванов са били налични 44 броя овце-млечни, с което е нарушено изискването за отглеждане най-малко на 50 овце-майки или кози-майки. Такъв довод не е посочен в УП като основание за отказ от оторизиране на сумите. Съдът по искане на ответника по делото е назначил съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице се позовава на копие от представена справка от БАБХ на наличните животни във фермата на Иван Стоянов към референтната дата 19.09.2012 г. От справката е видно, че тя включва 44 броя овце-млечни. Шест от заявените първоначално животни не са били открити, след извършена проверка в регистрите или на място. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки имат земеделските стопани, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече овце майки, 50 или повече кози майки или 50 или повече овце майки и кози майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и които продължат да отглеждат най-малко 80% от заявените овце майки и/или кози майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Съгласно Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите, всяка държава-членка създава система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите. Идентификацията се изразява в поставяне на средство за идентификация на всяко животно по чл. 3, т. 1, б "а" и чл. 4 от Регламента и за животните, родени след 1.01.2008 г. - чрез идентификационния код на животното, съгласно чл. 9, т. 3 от Регламента. От посочените по-горе нормативни изисквания става ясно, че за да бъде одобрена субсидията, е необходимо не само първоначално регистрираните и заявени за отглежданите животни да са най-малко 50 на брой, но и 100 дни след заявяването им броят им да е поне 80% от първоначално заявените. В конкретния случай съпоставката на данните от Уведомителното писмо и заявеното от вещото лице в заключението му, може да доведе до извод, че основанието за отказаната субсидия е неизпъленние на това изискване за наличност на животните в стопанството на земеделския стопанин - поне 80% от тях към 19.09.2012 г. Правилни са изводите на съда, че от мотивите на обжалвания административен акт не става ясно в какво точно се изразява нарушението, извършено от земеделския производител и как то е установено от ДФ "Земеделие" - дали чрез административна проверка или чрез проверка на място. За земеделския производител не е било ясно как административният орган е направил своите фактически констатации, за да могат те да бъдат евентуално оспорени. Уведомителното писмо съдържа общи правни основания, отразяващи по-скоро съществуващата правна уредба, отколкото конкретните основания за отказ от оторизация по отношение на Иван Стоянов Иванов. По делото не е представен документът, удостоверяващ проверката от дата 19.09.2012 г., в който установеният брой на отглеждани животни в стопанството на Иван Стоянов да е 44 броя. Този документ е представен от вещото лице, което има задължение да преценява и анализира доказателствата, но не и да представя такива по делото. Именно с цел попълване на делото с доказателства, процесуалният представител на фонда е поискал издаване на удостоверение, чрез което да се изиска документ от Българската агенция по безопасност на храните какъв е бил броят на стопанисваните от Иван Стоянов животни към 19.09.2012 г. съгласно Системата за идентификация и регистрация на животни /СИРЖО/. Такъв документ не е бил представен по делото в течение на три месеца, което също е довело до неизясняване на фактите по делото по същество. Поради това неизяснен е останали факта, дали в стопанството на Иванов към 19.09.2012 г. са били налични 44 бр. животни или 46 бр., като 4 бр. съгласно заключението на вещото лице липсва вписан идентификационен номер. При констатираните пороци на обжалвания административен акт и при липсата на достатъчно доказателства по делото относно спорните факти, съдът правилно е отменил Уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В това ново производство следва точно и ясно да се формулира твърдяното нарушение съгласно Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане и доказателствата, въз основа на които ДФ "Земеделие" прави своите изводи. Подробно и обосновано съдът е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 7, ал. 1
- чл. 7, ал. 2