Решение № 9606 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2015 г.

Решение № 9606 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. София, пл. "П. Р. Славейков" № 4а срещу Решение № 6196 от 19.10.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 11380/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед № 675 от 14.10.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите на "Ивентим. БГ" ООД е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно ценил събраните по делото доказателства, тъй като не съобразил естеството, законовата цел и съдържанието на оспорената заповед. С нея приоритетно се цели не само преустановяване на използваната нелоялна търговска практика от търговеца, но и осуетяването на бъдещото й спрямо добросъвестни потребители приложение. Сочи, че законът ясно дефинира и предпоставя спазването на изискването Комисията за защита на потребителите да се съобразява и с волята на законодателя при осъществяване на действията, с които следва да защити потребителския интерес. Сочи, че ефективната защита е не само към момента на прилагане на констатираната търговска практика, но и към момента на нейното запретяване, а на по-силно основание - и изцяло занапред във времето.

Излага подробно целите на дейността на Комисията и фактите по делото и сочи, че съдът неправилно и некореспондиращо с доказателствата по делото мотивирал акта си. Прави подробен анализ на поведението на "Ивентим. БГ" ООД и счита, че доказателствата по делото безспорно установяват осъществената от търговеца заблуждаваща търговска практика. Счита, че мотивите на оспорената заповед ясно доказват защо процесната практика е заблуждаваща по смисъла на чл. 68д от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съдът неправилно формулирал и изразил вътрешното си убеждение, незачитайки всички обстоятелства по случая и несъобразявайки се с индивидуалните законови цели на Заповед № 675 за наложената на "Ивентим. БГ" ООД забрана за използване и за преустановяване на прилагането занапред на констатираната и доказана нелоялна търговска практика на основание чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отхвърли жалбата на "Ивентим. БГ" ООД, алтернативно - да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ерджан Ахмед.

Ответникът по касационната жалба - "Ивентим. БГ" ООД, счита същата за неоснователна. Сочи, че касаторът изложил подробно теоретичните се разбирания за пороците на обжалваното решение, но не посочил конкретни нарушения на съдопроизводствените правила. Казаното по отношение на събирането и оценката на доказателствата е относимо за самата оспорена заповед. В заповедта не е посочено защо органът смята за нелоялна и коя точно търговска практика, прилагана от търговеца е нелоялна и заблуждаваща. Излага фактите досежно твърдяната практика.

Счита решението за правилно и обосновано, съдът изяснил делото както от фактическа, така и от правна страна, като обсъдил всички факти и доказателства и правилно приложил материалния закон.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Счита възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Мая Цветковска и адв. Лилия Николова, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Органът не конкретизирал в посоченото правно основание коя от двете хипотези има предвид. Правното основание не може да се изведе както от мотивите, така и от диспозитива на акта. С оглед на това органът не установил релевантните по спора факти, не ги преценил съобразно действащите правни норми и като резултат постановил акт, без да изясни предмета на спора, относимите факти и обстоятелства от значение за случая.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. В Комисията за защита на потребителите постъпили жалби от потребители, които закупили от "Ивентим. БГ" ООД билети за концерта на рапъра DMX и които изпълнили указаното на електронната страница на "Ивентим. БГ" ООД - www. iventim. bg и на електронната страница на организаторите "Ен Джи Пръдъкшън" ЕООД - www. 359hiphop. com, но не получили възстановяване на платените суми за билите за несъстоялия се концерт.

1. На 12.08.2014 г. на "Ивентим. БГ" ООД били връчени жалбите, изискани документи и дадена възможност за становище - констативен протокол № 0163051.

1. На 18.08.2014 г. "Ивентим. БГ" ООД представил обяснения и доказателства: договор с "Ен Джи Пръдъкшън" ЕООД - организатор на концерта, кореспонденция с организатора, доказателства за възстановена сума за закупен билет, информация за начина на възстановяване на платените суми за билети за несъстоялия се концерт.

1. На 21.08.2014 г. служители в Комисията за защита на потребителите извършили проверка на "Ивентим. БГ" ООД и установили, че:

а) към 05.08.2014 г. на електронната страница на "Ивентим. БГ" ООД е налична информация за постигната между "Ивентим. БГ" ООД и "Ен Джи Пръдъкшън" ЕООД договорка възстановяването на сумите за закупени билети да се извършва от организатора, като подробно са посочени начина на възстановяване, адрес за комуникация и друга необходима информация; изрично е посочено, че "Ивентим. БГ няма да възстановява суми за този концерт";

б) към 21.08.2014 г. налична е и информация за новата дата на концерта, за възможността и условията, при които могат да се ползват закупените от "Ивентим. БГ" ООД билети, както и подробна информация за начина на връщане на сумите за закупени билети от организаторите на концерта - "Ен Джи Пръдъкшън" ЕООД;

в) представен е билет с логото на "Ивентим. БГ" ООД, на който изрично е посочено, че сумата, отпечатана на билета се възстановява "по начин и срокове определени от Организатора и предварително обявени на www. iventim. bg. Eventim. BG е само посредник при продажбата на билета и не носи отговорност за възстановяване на входната такса. Организаторите определят къде и как ще се проведе дадено събитие, какви са цените на билетите и при какви условия ще се възстановяват суми от закупени билети. "

1. На 18.09.2014 г. Комисията за защита на потребителите провела заседание, на което с решение по т. 7, Протокол № 32, приела, че "Ивентим. БГ" ООД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика като всички негови действия противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител. Видно от чл. 10, ал. 3 от договора на "Ивентим. БГ" ООД с организаторите именно той е длъжен да възстанови сумите за закупените билети. Закъснение повече от седем месеца за връщане на сумите е израз на недобросъвестност и нежелание за изпълнение на задължението. Комисията приела, че поведението на търговеца противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност.

1. На 14.10.2014 г., със Заповед № 675, председателят на Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП забранил прилагането от "Ивентим. БГ" ООД на "нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: извършване на действия от страна на търговеца, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП".

1. В хода на съдебното производство "Ивентим. БГ" ООД представил доказателства за възстановени суми на трима потребители, приемо-предавателни протоколи от 10.12.2013 г. и 07.01.2014 г. за преведени на организатора суми и доказателства за извършени транзакции. По делото съдът разпитал свидетелят Д. Й., служител на "Ивентим. БГ" ООД относно договора с организаторите.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът приел, че от изложеното в оспорената заповед не може да се установи в какво точно се изразява нелоялната заблуждаваща практика. Органът преписал съдържанието на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП в диспозитива на акта си. Доказателствата по делото - чл. 10, ал. 1 и 3 от договора между "Ивентим. БГ" ООД и "Ен Джи Пръдъкшън" ЕООД, установяват, че отговорността за връщането на сумите за закупените билети е само на организатора, не и на "Ивентим. БГ" ООД. Същото е изрично посочено и в чл. 12, ал. 5 от договора. Общите условия, вписани в билета, също изрично сочат организатора като задължено за връщането на сумите лице. Последното значи, че потребителят е бил надлежно информиран още към момента на закупуване на билета, че "Ивентим. БГ" ООД не е отговорно за връщането на сумите за закупени билети при промяна или отмяна на концерта. Водената от потребителите кореспонденция също е с организатора на събитието, не с "Ивентим. БГ" ООД. Независимо от това "Ивентим. БГ" ООД е възстановил суми на потребители.

С оглед на горното съдът приел, че нито от диспозитива, нито в мотивите на оспорената заповед са изложени фактически и правни основания за твърдяната заблуждаваща практика, което възпрепятства извършването на съдебен контрол. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на Заповед № 675 и я отменил.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, пороци. Довода, който излага в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила е фактически досежно оценката на доказателствата от съда като не се сочат нарушени процесуални норми свързани с оценката на доказателствата, а се изразява несъгласие със самата оценка. Но оценката на доказателствата, тогава, когато не нарушава изрично установени правила за доказателствената сила на определени доказателствени средства не обосновава порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а би могло да има отношение към правилността и обосноваността на съдебното решение. С оглед на това и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Доводите на касатора досежно твърдяните пороци противоречие с материалния закон и необоснованост са всъщност свързани с преценката на съда на доказателствата по делото. С оглед на това доводите на касатора ще бъдат разгледани съвместно.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение и от доводите на касатора спорът по делото е първо, досежно диспозитива - забранява ли той нелоялна заблуждаваща търговска практика и коя, и второ, от мотивите на заповедта може ли да се изведе съдържанието на тази практика.

Както обосновано приел в мотивите си съдът, в диспозитива на обжалваната заповед органът преписал разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Но преписването на разпоредбата на закона в индивидуален административен акт не прави законовата забрана повече забрана, нито гарантира в по-голяма степен нейното спазване. Всеки индивидуален административен акт трябва ясно да формулира забраната, която налага, за да може първо, да се гарантира изпълнението му, и второ, да се даде възможност на адресата на акта да осъществи ефикасно защитата си.

Касаторът сочи в жалбата си, че предприеманите от председателя на Комисията за защита на потребителите принудителни мерки имат не само преустановителна, но и превантивна цел. Безспорно е, че всяка преустановителна мярка съдържа в себе си и елемент на превенция. Но въпросът е процесната мярка от какво точно предпазва потребителите. Това, което е формулирано като неин диспозитив е разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Следователно, ако в бъдеще търговецът осъществи каквато и да било търговска практика, която съответства на визираното в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП той би действал в нарушение на оспорената мярка. Но, първо, това негово действие е в нарушение на закона. И второ, тази обща забрана не е мотивирана - тя е обоснована с едно конкретно поведение. Установеното конкретно нелоялно търговско поведение не обосновава извод за a priori прилагана от търговеца нелоялна заблуждаваща търговска практика, която да налага изрично да бъде забранена.

Наред с това следва да се посочи, че предвидените в Закона за защита на потребителите принудителни мерки са в изпълнение на чл. 11 (2) Директива 2005/29 на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕИО, 98/27/ЕО и 2002/65/ИО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29). Разпоредбата предвижда, че държавите членки предоставят на административните органи или на съдилищата правомощието, когато те счетат за необходимо и като се ръководят от интересите на всички страни и по-специално от този на обществото: а) да разпоредят прекратяване или да започнат съдопроизводство за прекратяване на нелоялната практика; или б) ако нелоялната практика все още не е осъществена, но е предстояща, да разпоредят забраната й или да започнат съдопроизводство за постановяване на забраната й. Съгласно чл. 13 Директива 2005/29 държавите членки определя санкции за нарушителя на разпоредбите. .

Видно от съдържанието на разпоредбите е, че европейският законодател изисква първо, прекратяване на нелоялната практика, второ, ако тя не е започнала - нейното недопускане, и трето, налагането на съразмерна санкция.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилна оценка от съда на целта на оспорената заповед са неоснователни. За постигне на визираната в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗЗП цел заповедта трябва да установява ясно и точно какво се забранява.

Правилни са мотивите на съда и досежно невъзможността от мотивите на оспорената заповед да се изведат фактическите основания, които водят до осъществяване на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. От доказателствата по делото - договора с организатора и постигнатото между организатора и "Ивентим. БГ" ООД споразумение, е видно, че възстановяването на сумата за закупените билети е отговорност на организатора. Вярно е, че в чл. 10, ал. 3 на договора е посочено, че при отмяна на събитието "Ивентим. БГ" ООД възстановява сумите на потребителите директно или чрез съответната билетна каса, но второто изречение на същата алинея изрично установява, че възстановяването на сумите става въз основа на график, представен от организаторите, а съгласно алинея 4 - само след като организаторът възстанови на "Ивентим. БГ" ООД стойността на билетите.

Касаторът счита, че установеното в чл. 12, ал. 5 от договора задължение на "Ивентим. БГ" ООД да преведе до 30 % от прихода от продадените билети на организатора обосновава задължението на "Ивентим. БГ" ООД да върне сумите на потребителите, тъй като при него оставала по-голямата част от приходите. Следва обаче да се прави разлика между останала у "Ивентим. БГ" ООД част от приходите и правото му да лиши организатора от тези приходи без негово съгласие. Именно защото връщането на сумите от приходите от билети без съгласието на организатора пряко води до лишаването му от приходи чл. 10, ал. 3 и 4 от договора разрешават на "Ивентим. БГ" ООД да извърши връщане на суми само след изрично съгласие на организатора.

Наред с това, като обосновано сочи в мотивите си съдът, от доказателствата по делото е видно, че потребителите са се обърнали основно към организатора за връщане на сумите, което значи, че предоставената им информация е била ясна и не ги е въвела в заблуждение с оглед на постигнатата договорка между "Ивентим. БГ" ООД и организатора.

С оглед на тези доказателства, установени от органа, както и установените от него доказателства относно информирането на потребителите за условията и възможността да възстановят сумите от закупените билети правилен и обоснован е изводът на съда, че не са налице мотиви, които да обосноват твърдяната нелоялна заблуждаваща търговска практика на ответника.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил към така установените факти относимите материални разпоредби и въз основа на това направил правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Комисията за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на "Ивентим. БГ" ООД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 900, 00 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 339325 от 06.06.2016 г. Касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на възнаграждението. Настоящото дело разкрива определена фактическа и правна сложност, което е видно както от мотивите на съда, така и от обема и доводите на самия касатор, изложени в касационната жалба. Съдебната практика по този вид дела не е толкова многобройна, а и разкрива определени нюанси, което значи правна сложност на делото. Поради това съдът счита, че направените разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд