Решение № 11490 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2010 г.

Решение № 11490 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, против решение № 2114 от 9.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2339/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменена негова заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на Виница, гр. Варна, в частта по отношение имоти № 880 и 883 и преписката е върната на органа за ново произнасяне в тази част, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в оспорената му част поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде отхвърлена жалбата против заповедта на областния управител. Против същото решение на Административен съд - Варна е подадена и касационна жалба от Иван Дуков Стефанов от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Узунова, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против цитираната заповед на областния управител за одобряване на ПНИ, в частта относно имоти № 880 и 4638 по ПНИ. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като, за да се осигури нов имот за Желязка Николова, съответно да се осигури достъп до имот № 883 се отнема част от и без това намаления по площ имот на касатора. Неправомерно се намалява и лицето на имота, в разрез и изискванията на ЗУТ. При предложения от вещото лице втори вариант за отреждане имот на Желязка Николова не се отчита съществуваща в имот № 4638 масивна ограда и денивелацията на терена. Иска се отмяна на решението, в частта относно образуването на нов имот от разликите от имоти № 880 и 883 по ПНИ. В писмен отговор Иван Дуков Стефанов изразява становище за основателност на касационната жалба на областния управител. Ответницата - Желязка Демирова Николова, чрез пълномощника си адв. Патаринска, в писмено възражение оспорва и двете касационни жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, по посочените във възражението доводи. Заинтересованите страни - Игор Николаев Керсек, Стефка Вълчева Иванова, Георги Савов Иванов и Стефан Савов Иванов не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационните жалби. По касационната жалба на областния управител сочи, че няма спор, че съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и § 4б следва да се определи имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като местоположението му се съобрази със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения, както и че местоположението на отредените с оспорения ПНИ имоти с № № 880 и 883 е съобразено със съществуващите в тях сгради и съоръжения. Съгласно § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и изречение второ на цитираната по-горе разпоредба обаче, имотите могат да запазят границите и размерите си само когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. По делото е установено по несъмнен начин, че площта на двата процесни имота не съответства нито на нормативно определената, нито на нотариалните актове, по силата на които те са придобити, като превишава допустимия размер от 600 кв. м съответно със 119 кв. м за имот № 880 и 210 кв. м за имот № 883. Съгласно заключението на СТЕ, са възможни два варианта за осигуряване на достъп до път за имот № 883 - чрез 97.55 кв. м, който предвид неговата форма, осигуряват излаз на път и към настоящия момент. Посочените от вещото лице варианти засягат имоти с № № 4638 и 882, собствениците на които са били конституирани като страни и са участвали в съдебноадминистративното производство като са имали възможност да защитят правата си. С оглед на това не е имало процесуална пречка за кредитиране на представеното от експерта заключение. Ето защо и тъй като целта на законодателя при уреждане на териториите по § 4 е да се осигури баланс на правата и интересите както на правоимащите по § 4а, ал. 1 и § 4б, ал. 1, така и на бившите собственици, правилно административният съд е приел, че в частта на двата спорни имота ПНИ е незаконосъобразен. Относно касационната жалба на Иван Дуков Стефанов, прокурорът сочи, че в съдебното решение е обсъдено заключението на СТЕ, съгласно което съществуват два варианта за осигуряване на достъп до имот № 883, в случай че неговата площ бъде приведена в съответствие с нормативно предвидената. С решението обаче не са дадени задължителни указания на административния орган той да приложи някой от тях. Нещо повече, изрично е отбелязано, че са възможни и други варианти за път и че при решаването на този въпрос следва да бъде съобразено и решението, постановено по адм. дело № 2675/2009 г. на същия съд. Ето защо, независимо че едната от предложените от експерта опции засяга имота на този касационен жалбоподател, подадената от него жалба е неоснователна на предявеното касационно основание. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни, относно частта на решението, с което е отменена заповедта на областния управител за имоти № 880 и 883, като е постановено връщане на преписката за ново произнасяне и отреждане на нов имот за Желязка Николова от разликите над 600 кв. м от посочените имоти. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, в това число и неоспореното заключение на назначената техническа експертиза и точно е установил фактите по спора. Безспорно е, че имот № 880 по ПНИ е записан в регистъра на заинтересованата страна Игор Керсек с площ от 811 кв. м, като лицето се легитимира като собственик на 600 кв. м от имота по нот. акт № 37/2004 г. и нот. акт № 106/2004 г. Имот № 883 е записан на Стефка Иванова с площ от 719 кв. м, на основание нот. акт № 60/1994 г. за 600 кв. м. Основната част от този имот от 621 кв. м, попадат върху имот № 3440 по КП от 1956 г. и по ПКП, правото на собственост върху който е признато на наследниците на Теодора Димитрова по силата на решение на ОСЗ. Частта от имота, която осигурява достъпа до него с площ от 97.55 кв. м, попада върху имот № 3449 по КП от 1956 г. правото на собственост върху които е признато на наследниците на Демир Калчев Димитров, между които е жалбоподателката Желязка Демирова Николова. На наследниците на Теодора Димитрова, между които и жалбоподателя Иван Дуков Стефанов, на основание решението на ОСЗ, с което е признато право на собственост върху имот от 4.190 дка, представляващ имот № 3440 в ПНИ е записан имот № 4638 с площ от площ от 829 кв. м. Според заключението на вещото лице е възможно да се обособи нов имот за жалбоподателката, от части от имоти № 883 и 880, като за да се осигури достъп до имот 883 са предложени два варианта - чрез прокарване на път през имот № 4638 или чрез прокарване на път през североизточния край на имот № 882. Относно имот № 881 по КП от 1956 г. (№ 4638 по ПНИ), записан тогава с площ от 865 кв. м, вещото лице е установило, че претендираната от жалбоподателя разлика от 36 кв. м (по ПНИ имотът е с площ от 829 кв. м) не попада в имот № 880 към когото е насочена жалбата. Частта, която е била стар път и понастоящем попада в пътя, а не е част от имот № 3440, сега частично идентичен в тази част с имот № 880 по ПНИ. При тези данни съдът е отхвърлил жалбата на Иван Дуков Стефанов по отношение спорните 36 кв. м, тъй като намалението на площта на имота му е станало за сметка на общинския път, а не за сметка на имот № 880 по ПНИ. В тази част постановеното решение е правилно. Не се установява неправомерно намаление на отредения на бившия собственик имот. Отредения с ПНИ имот напълно съответства на имотните граници на имота, който е реституиран. Разликата попада в път, който обслужва имота. Впрочем оплакванията в касационната жалба на Иван Стефанов не касаят решението в тази му част, а са насочени против изводите на съда, че за Желязка Николова следва да бъде отреден нов имот. Посоченото ще бъде коментирано по-долу в изложението. В частта, с която жалбата на Иван Стефанов е отхвърлена постановеното решение следва да бъде оставено в сила. По отношение жалбата на Желязка Демирова Николова, съдът е приел, че същата е основателна като е възможно да се обособи нов имот за наследниците на Демир Калчев, между които и жалбоподателката, от части от имоти № 880 и № 883, тъй като същите са отредени за ползуватели с размери над максимално предвидените в § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и над действително придобитата от бившите ползуватели площ. Имот № 880 е записан с площ от 811 кв. м, т. е. с 211 кв. м повече, а имот № 883 е с площ от 719 кв. в, т. е. с 119 кв. м повече. Съдът е приел, че не може да бъде основание за отказ да се отреди имот на собствениците по реституция невъзможността да се осигури достъп до имот № 883 по ПНИ. Възможни са различни технически варианти, като вещото лице е предложило два. При отреждането на имота следва да се има предвид и обстоятелството, че с решение по адм. дело № 2675/2009 г. процесната заповед на областния управител е отменена в частта относно имоти № 882 и № 891 по ПНИ, като преписката е върната в тази част за ново произнасяне. По тези съображения съдът е отменил заповедта в частта относно имоти № 880 и № 883, като е върнал преписката, с указания за административния орган за обособяване на нов имот за наследниците на Демир Калчев Димитров. Така постановеното решение е неправилно, в частта, с която е отменена заповедта на областния управител по отношение имоти № 880 и № 883 и е постановено от части от същите да се образува нов имот за наследниците на Демир Калчев Димитров. Вярно е посоченото от съда, че съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. Съдът е приел, че в случая е достатъчно това, че от разликите от посочените имоти може да се образува нов имот не по-малък от 250 кв. м. Този извод не може да бъде споделен. Нов имот може да се образува, но само ако при образуването му се съобразят и самият той отговаря и на всички останали изисквания на чл. 28, ал. 4-9 от ППЗСПЗЗ. В случая, за да се образува самостоятелен имот и необходимо да се осигури достъп до имот № 883. Съгласно заключението на вещото лице това е възможно при посочените два варианта на заключението. Съгласно втория вариант на заключението достъпът се осигурява изцяло за сметка на имот № 4638 по ПНИ. Посоченият вариант е в разрез с изискванията на закона, тъй като имот № 4638 не е ползувателски, а е отреден за реституиран бивш собственик на когото са признати права върху имот от 4.190 дка. Няма никакво законово основание от имота на бившия собственик да се отнеме площ около 140 кв. м, за да се прокара тупик до имот № 883. При така предложеното техническо решение конкуренцията между правата на жалбоподателката като бивш собственик и правата на ползувателите, с трансформирано прано на ползване в право на собственост, на които са отредени имоти № 880 и № 882 се решава, чрез засягане на правата на друг реституиран собственик, което е недопустимо. Освен това имот № 4638 остава с лице под изискуемия минимум, а именно с лице от 15 м, а и не се отчита съществуващата на терена денивелация (вж. обяснения на вещото лице в с. з. на 23.06.2009 г.). Освен това посочената преценка е изцяло по целесъобразност на органа, като видно от заключението на вещото лице, така както са отредени спорните имоти по ПНИ, всички те отговарят на всички изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Не може да се възприеме и варианта, при които, за да се образува нов имот за жалбоподателката, се осигурява достъп до имот № 883, чрез прокарване на тупик през североизточната част на имот № 882 (вариант № 1 на заключението). Съдът е посочил, че конкретното техническо решение следва да бъде съобразено от административния орган на когото е върнал преписката. По принцип това е така, но в случая при преценката за законосъобразност на акта, съдът е следвало сам да съобрази, дали изобщо са налице технически варианти, в рамките на които органът да упражни правото си на оперативна самостоятелност. На първо място, съдът не е съобразил доказателствата, че с решение № 1135/26.06.2009 г. по адм. дело № 2675/2008 г., заповедта на областния управител, предмет и на настоящото производство е отменена по отношение имоти № 882 и № 891, като е прието, че в областта на общата им граница може да се образува нов имот за наследниците на Демир Димитров, между които и жалбоподателката в настоящото производство. Съдът обаче изрично е посочил, че в тази част на имот № 882 е налице застрояване, което следва на основание чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ да бъде съобразено при проектирането и образуването на новия имот. Видно от служебната справка, цитираното решение на Административен съд - Варна е потвърдено в решение № 4383 от 06.04.2010 г., постановено по адм. дело № 11970/2009 г. по описа на ВАС, и е влязло в сила. Следователно по отношение границата между имоти № 882 и 891, която тепърва ще бъде предмет на спорове, не може да се преценява разположението на тупик за обслужване на имот № 883. Както се посочи в този край на имота има и допълващо застрояване с масивна сграда, което не е отразено на скиците към заключението на вещото лице, което съответно да се съобрази при преценката за възможността за прокарване на задънена улица. В обясненията си в с. з. на 23.06.2009 г. вещото лице е заявило, че на скицата си за вариант 1, в частта на имоти № 882 и 891, е ползвало картна основа на експерта, назначен по цитираното дело на Административен съд - Варна, като с червени линии приблизително е посочена площта на бъдещия нов имот, както и площта му от 488 кв. м. Подобно бъдещо предвиждане не може да послужи, за да се прецени възможността за прокарване на улица за обслужване на имот № 883 по ПНИ. Следователно не може да се приеме за законосъобразно и това техническо разрешение. Освен всичко изложено, следва да се има предвид, че съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ всеки нов имот може да се образува от съседни разлики, които са възстановени на един и същи собственик. В настоящия случай, жалбата на Желязка Николова е насочена против отрежданията на имоти № 880 и № 883, като се иска от същите да се образува нов имот. Имот № 880 е образуван в рамките на стария имот № 3439 върху който е признато право на собственост на Демир Димитров, чиято наследница е жалбоподателката. Имот № 883 е проектиран върху част от стар имот № 3440, който е признат за възстановяване на друг собственик - Теодора Димитрова, а не на Демир Димитров. Следователно в случая имотите не са реституирани на един собственик, същите впрочем не са и съседни. Само малка част от имот № 883, която допълнително му е придадена, за да се осигури достъпът до него, попада върху имота реституиран и на жалбоподателката. Това техническо разрешение обаче е изцяло по целесъобразност. Основно изискване пред административния орган е да се осигури правилно устройство на територията, която цел е постигната с придаване към имот № 883 на тази част от 97.55 кв. м. По този начин най-икономично е разрешено технически осигуряването на достъп до имота. Нов имот за жалбоподателката в процесната част може да се обособи само и единствено при участието на тази част от 97.55 кв. м. Посоченото не може да се осъществи, както се посочи по-горе без да бъдат засегнати в нарушение на изискванията на чл. 28, от ППЗСПЗЗ, отрежданията на други имоти в обхвата на разработката. Най-сетне ако посочената част от имот № 883 от 97.55 кв. м се използва за обособяване на нов имот, то границата на новия имот с имот № 882 ще премине непосредствено до основното застрояване в имот № 882, което също не отговаря на изискванията на закона за свободно застрояване. Следователно не е налице възможност за жалбоподателката да се образува нов имот, при спазване на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за неговото и на съседните имоти проектиране. Налице е хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. трето от ППЗСПЗЗ и разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да останат в имотите на ползувателите. Приемайки обратното съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на съдебното решение, настоящият състав следва да се произнесе по същество, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, като по изложените съображения следва да се отхвърли първоначалната жалба на Желязка Демирова Николова против оспорения акт, тъй като е неоснователна. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение