Решение № 8252 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 96/2018 г.

Решение № 8252 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 96/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 177 от 01.11.2017 г., постановено по адм. д. № 117/2017 г. Административен съд - С. е отменил по жалба на Р. П. Н., Експертно решение № 292/30.03.2017 г. на Втори специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК, с което е отменено Експертно решение № 4840/10.11.2016 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" АД, гр. С. и е определена нова оценка на работоспособността 31 % трайно намалена работоспособност, считано от 13.09.2016 г., като незаконосъобразно в частта му, с което е определен процентът на трайно намалена неработоспособност. Върнал е преписката на Националната експертна лекарска комисия гр. С. за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с молба да бъде отменено. Счита, че съдът е постановил решението си по недопустима жалба, подадена след преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество - за неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото и намира постановеното решение за недопустимо, тъй като е разгледана по същество просрочена жалба. Р. П. Н. е адресат на Експертно решение (ЕР) № 0292/30.03.2017 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), издаден на основание чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗ). Посочената разпоредба предвижда обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) срещу решенията на ТЕЛК да се правят в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Според чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) срещу решенията на НЕЛК се правят пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С. чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В разглеждания случай ЕР на НЕЛК е връчено на Р. П. Н. чрез пощенски оператор на посочения от освидетелстваното лице адрес. В. от приложената по делото обратна разписка, на нея е посочено, че документът, който се изпраща е ЕР № 292/30.03.2017 г., като подателят е НЕЛК. Получаването на пратката е станало на 10.04.2017 г. чрез лицето М. Б.. От този момент жалбоподателката е следвало да упражни процесуалното си право да оспори неблагоприятния за нея акт в законоустановения срок. С разпореждане от 09.05.2017 г. по адм. д. № 117/2017 г., докладчикът по делото от Административен съд - С. е оставил жалбата без движение, като е указал на Нанкова в седемдневен срок от съобщаването на разпореждането да посочи телефон факс и електронен адрес, ако има такъв, да внесе по сметката на АС - С. държавна такса в размер на 10 лв., да представи препис от жалбата за връчване на другата страна и да посочи в какви взаимоотношения е с лицето М. Б., което е получило съобщението за оспорения административен акт. Съобщението за това разпореждане е получено от жалбоподателката на същия адрес, на който е изпратено ЕР на НЕЛК на 17.05.2017 г., отново чрез М. Б., като е отбелязано, че същата е снаха на Р. Н.. С молба от 23.05.2017 г. Нанкова изпълнила указанията на съда, като е предоставила копие от жалбата, документ за внесена държавна такса, и е посочила, че няма родствена връзка с М. Б.. Същата е била на гости на 10.04.2017 г. при сина й на този адрес и не живее там, поради което ЕР на НЕЛК й е предоставено няколко дни по-късно. Поискала е молбата й да бъде разгледана въпреки просрочието от един ден. В съдебно заседание, проведено на 03.07.2017 г., за което Нанкова е уведомена от съда на същия адрес и съобщението е получено от Г. Г., представил се като неин син, жалбоподателката е обяснила на съдебния състав, че М. Б. живее на този адрес на съпружески начала със сина й, живеят в апартамента, който Нанкова и съпругът й са им предоставили, поради което жилището, което те двамата със съпруга й обитават се намира на друг адрес. И. е, че не си е сменила личната карта, поради което кореспонденцията й, се доставя на адреса, на който е получено ЕР на НЕЛК. За следващото съдебно заседание, жалбоподателката отново е призована на адреса, на който е получено ЕР на НЕЛК, като този път е получено от Н. Н., отбелязан в призовката, като неин съпруг. Нанкова лично е присъствала в проведеното на 11.09.2017 г. открито съдебно заседание, на което са изслушани вещите лица, извършили назначената по делото експертиза. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е приел, че срокът за обжалване на оспорения административен акт не е започнал да тече, като се е позовал единствено на обясненията на Нанкова, дадени в съдебното заседание на 03.07.2017 г. Съдът е изложил, че не може да се направи извода, че лицето М. Б. живее в едно домакинство с оспорващата, тъй като същите живеят на различни адреси и следователно имат различни домакинства. За решението на НЕЛК, първоинстанционният съд е приел, че Нанкова не е узнала на 10.04.2017 г., а в един по-късен момент, поради което срокът за обжалване не е изтекъл на 25.04.2017 г., т. е. на датата, на която е подадена жалбата. С оглед тези изводи по отношение на допустимостта на жалбата, съдът е разгледал жалбата по същество, като е отменил акта на НЕЛК, като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Тези изводи на съда са неправилни. От всичко изложено дотук, може да се направи извод, че административният акт е връчен на Нанкова на посочения от нея адрес. О., които тя излага в молбата от 23.05.2017 г. и обясненията, дадени пред Административен съд - С. са противоречиви. В молбата си посочва, че няма роднинска връзка с М. Б., и че същата не живее на адреса, а на 03.07.2017 г. жалбоподателката е заявила, че Бончева живее на този адрес на съпружески начала със сина й. Нито жалбоподателката, нито съдът са отговорили на въпроса, на коя дата реално същата е узнала за ЕР на НЕЛК. Изложеното от съда, че за издаването на акта Нанкова е разбрала няколко дни по-късно, не дава основание да се смята, че жалбата не е просрочена или че връчването е нередовно. Не е изследван и въпросът дали твърденията, че освидетелстваната не живее на адреса, който самата тя е предоставила на административния орган, отговарят на истината или са казани, само във връзка с просрочието на жалбата, още повече, че по делото са налични данни, за връчване на призовка на съпруга на Нанкова на адреса, на който е получено ЕР на НЕЛК, въпреки твърдението й, че той също не живее на този адрес. Освен изложеното следва да се отбележи, че всички съобщения и призовки, изпратени от Административен съд - С. до Р. Н. са получавани на адреса, на който е изпратено ЕР на НЕЛК, и са връчвани, както на М. Б., така и на Г. Г. - синът на Нанкова и на Н. Н. - съпруг на оспорващата, като указанията на съда са изпълнени в срок, а и жалбоподателката се е явявала лично на проведените по делото съдебни заседания. Очевидно, че адреса, който същата е предоставила на административният орган, всички други документи са получени и връчени на Р. Н. редовно и своевременно. Обстоятелството, че Нанкова не живее на адреса, посочен в административния акт, не е и доказано в случая, а и тя е могла да заяви друг адрес за получаване на кореспонденцията си. Освен това, както бе посочено по-горе обясненията й за взаимоотношенията с Бончева са противоречиви, а и липсват, каквито и да било данни, на коя точно дата, лицето получило административния акт е съобщило на жалбоподателката, така че да възпрепятства подаването на жалбата до съда в срок. Видно от съдържанието и обема на първоинстанционната жалба, Нанкова не е употребила значително време за изготвянето. На основание чл. 149, ал. 1 от АПК, срокът за подаване на жалбата до съда е 14-дневен, и за Нанкова той е изтекъл на 24.04.2017 г. - вторник (присъствен ден). Жалбата на Р. Н. е изпратена по пощата до НЕЛК на 25.04.2017 г., т. е. след изтичане на законоустановения срок и е просрочена. След като не е взел всички обстоятелства по делото, касаещи редовното връчване на административният акт и съвкупността на доказателствата по делото в тази връзка, съдът е постановил недопустимо решение по просрочена жалба, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. С оглед изхода на спора, ответницата по касация следва да заплати на НЕЛК поисканите своевременно съдебни разноски, състоящи се в присъждане на юрискосултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП е в размер на 150 лева за всяка инстанция, или в общ размер на 300 лева. Поисканите от касационния жалбоподател разноски, извършени за изготвянето на съдебна експертиза, не следва да бъдат присъждани, тъй като няма приложени доказателства по делото, за заплатен депозит за вещите лица. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,