Решение № 6590 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3112/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Х., гражданин на Сирия, представляван от процесуалния представител адвокат Байрактаров срещу решение 4347 от 10.02.2025година, постановено по адм. дело 11540 по описа за 2024 година на Административен съд София град, с което се отхвърля жалба на лицето срещу заповед 5364з-4695 от 30.10.2024 година на директор на дирекция Миграция МВР относно административна мярка връщане в страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта като се поддържа отново твърдението за трудна политическа ситуация в Сирия. Директорът на дирекция Миграция МВР, чрез процесуалния си представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от АПК, приема за установено следното: Предмет на контрол пред първата инстанция и била заповед 5364з-4695 от 30.10.2024 година на директор на дирекция Миграция МВР относно административна мярка връщане в страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна на Д. М. Х., гражданин на Сирия. Съдът е разгледал всички оплаквания и наведени доводи в жалбата пред първата инстанция, съобразил е представените писмени доказателства и е обсъдил материалноправните и процесуални предпоставки за издаване на административния акт. Приел е, че заповедта е издадена от надлежен орган, в кръга на определените му законови компетентности. Спазени са правилата на нейното издаване. Приел е, че са спазени и разпоредбите на Закона за чужденците в Република България относно наложената принудителна административна мярка и оспорена в първоинстанционното производство. Правилно е приел, че с влязло в сила решение 9529 от 12.9.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС хуманитарният статут на лицето е прекратен, за което не е имало спор пред него. Съобразил е предпоставките по Закона за чужденците н република България и е приел, че правилно, в съответствие с материалния закон е издадена процесната заповед чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Твърденията в касационната жалба касаят общото несъгласие на касатора с приетото от първата инстанция и изместват акцента на спора в посока - преценки съответно за бежански или хуманитарен статут, които са предмет на разглеждане в друго производство. Съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. Не са налице и нарушения на материалния закон. Според изричните разпоредби и при спазване на всички правила е приложена принудителната административна мярка с правно основание чл.44 ал.1 и чл.41 т.4 и чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ. Прекратеният хуманитарен статут на лицето е основание спрямо него да се приложи спорната мярка. Тъй като първата инстанция е изложила подробни и аналитични мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, следва да се приложи разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 240 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение