Решение № 5919 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2919/2021 г.

Решение № 5919 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2919/2021 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Е. В., срещу решение № 7483 от 22.12.2020 г. по адм. дело № 2615/2020 г. на Административен съд – С. град. С него е отменен, като незаконосъобразен отказът му за издаване на виза вид "С" изх. № ISВ19000447 V от 09.01.2020 г. Твърди се, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна Л. И., в представен писмен отговор чрез адвокат П. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Л. И. против отказ изх. № ISВ19000447 V от 09.01.2021 г. на консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, за издаване на виза вид "С". Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващата твърди, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал, 2, т. 4 АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта на посещението е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди, че актът е издаден в нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като необосновано ограничава правото й на личен и семеен живот. По делото са представени и приети от Административен съд С.-град /АССГ/ приложените към заявлението на Л. И., покана – декларация за частно посещение на чужденец в Република България от И. С. от 05.09.2019 г., в която декларира, че може да осигури издръжка на дъщеря си за 90 дни; нотариално заверена декларация по чл. 10, параграф 2, буква "г" от Директива 2004/38/ЕО от И. С. с дата 04.09.2019 г., за това, че осигурява жилище и финансова издръжка на дъщеря си Л. И. по време на пребиваването в Република България. Представена е и нотариално заверена декларация от И. К. по чл. 20 а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства, с която декларира, че е съгласна лицето Л. И. да бъде адресно регистрирано и да ползва посочения в декларацията имот, нейна собственост, на основание нотариално заверен договор за наем, сключен между нея и от И. С., приложен по делото. Към административната преписка е представено и извлечение от банкова сметка /експозиция на клиента И. С. /, с налично салдо 6 993. 00 лева. Административният орган е постановил отказ за издаване на виза, приемайки че апликантът не е доказал качеството член на семейство на гражданин на ЕС. П. документи и декларираните устни данни не доказват убедително целта и условията на пътуването, както и че не са представени надеждни доказателства за наличие на стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка. В хода на съдебното производство е изискано и представено становище от Държавна агенция "Национална сигурност" от извършената съгласувателна процедура по заявлението за издаване на виза, в което е посочено, че агенцията не разполага с данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност. По искане на ответника е задължена и Главна дирекция "Гранична полиция" да представи справка относно влизанията и излизанията от Република България на И. С., както и за престоя му в страната. Изрично е отбелязано в справката, че след 1.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР /АИС "ГК"/, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания за тази категория лица. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза, тип "С" е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и на процедурните правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че е доказано качеството на член на семейството. Посочил е, че видно от обявения за безспорен факт в съдебно заседание на 08.12.2020 г. - молителката е дъщеря на канещия. В тази връзка на страните са били дадени указания от състава и ответната страна е заявила, че не оспорва това обстоятелство. За същото е била представена и в административното производство нотариално заверена декларация. Допълнително данни не са били изискани извън представените документи вкл. и тези за самоличност. Съдът е приел още, че са налице достатъчно доказателства, от които е видно, че лицето има достатъчно доходи за издръжка. Посочено е, че към преписката е представено извлечение от банкова сметка от "Асет-банк", видно от което по сметката си С. има 6988 лв. към 02.09.2019 година. Съдът е счел, че в действителност в отказа е посочено, че не е доказано лицето да има редовни и стабилни доходи, както и че не са достатъчни, но следва да се има предвид, че дали средствата са достатъчни е въпрос на субективна преценка. Канещият има наето жилище в [квартал], заплаща наем, има сума в банка, която няколкократно надвишава минималния месечен доход, поради което може да се направи извода, че с оглед престоя на дъщеря му- има средства, които да са достатъчни. Според съда, няма изискване в закона тези средства да имат източник трудово или друго ежемесечно постъпление т. е. да има характер на редовни. Също използвания израз стабилни доходи – отново има некоректно приложение. Преценката дали канещият има доходи или не – е с оглед това да се направи извода, че основните нужди на молителката по време на престоя й могат да бъдат посрещнати от канещото лице. Представените доказателства водят до констатацията, че това е така. Останалия довод в отказа – че не доказва убедително целта и условията на пътуването –съдът е приел, че няма самостоятелен характер и е именно с оглед направените конкретни фактически изводи. Така постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно е тълкуван приложимия материален закон и е необосновано, тъй като правните изводи не съответстват на действителното фактическо и правно положение. Административният съд неправилно приел, че процесният отказ е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза е посочено правното основание– чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, както и кратко описание на мотивите - "Качеството член на семейство на гражданин на ЕС не е доказано. Представените документи и декларираните устни данни не доказват убедително целта и условията на пътуването, както и че не са представени надеждни доказателства за наличие на стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка.. " Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателката Л. И. е поканена от И. С. /баща на апликанта/ гражданин на Великобритания, като са приложени покана - декларация по образец, договор за наем, декларация, че ще осигурява жилище и издръжка на дъщеря си и банкова сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС № 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 г., към поканата-декларация, изготвена от физическо лице за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Република България, се изготвя по образец съгласно приложение № 3, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи: декларация за имотно състояние на канещото лице и удостоверение за доходи, издадено от местоработата на канещото лице, или копие от данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за предходната година с вх...дящ номер от съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Тези документи не са надлежно представени, поради което правилно административният орган е приел, че е налице правно основание за отказ за издаване на виза по чл. 10, ал. 1, т. 17, защото не е убедително и достоверно доказана целта и условията на заявеното пребиваване за престоя на касатора. На следващо място, първоинстанционният съд е следвало да съобрази и да извърши проверка на представените доказателства в административната преписка с тези представени в хода на съдебното производство. Видно е, че датата на подаване на поканата е 05.09.2019 г., а на 06.09.2019 година канещото лице е напуснало Република България, което е установено от представената справка на Главна дирекция "Гранична полиция" и няма данни да е влизало отново в Република България. Настоящата инстанция намира за основателен и довода на касатора, че поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта не е доказано по несъмнен начин. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото. Само фактът, че е налице договор за наем, декларация за издръжка на апликанта и банкова сметка, не може да докаже наличие на социална и лична ангажираност на канещото лице. От съществено значение е и обстоятелството, че апликантът за виза не е доказал, че канещото лице реално пребивава на територията на Република България, а негова е била доказателствената тежест, поради което не е ясно как и по какъв начин той ще бъде издържан от него. Ето защо се явява и обоснован довода на касатора, че представените документи и декларирани устни данни не доказват убедително целта и условията на заявеното пребиваване, както и че липсват доказателства за притежавани необходими средства за издръжка по време на заявеното пребиваване и напускане на страната. Съдът не споделя доводът на ответника по касация, че недопускането на територията на страната на член на семейство на гражданин на държава-членка на ЕС, обективирано в отказа за издаване на виза, противоречи на свободното движение на хора на територията на общността и нарушава правото на семеен живот по чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС. В чл. 45, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз е посочено, че в съответствие с Договорите правото на свободно движение и пребиваване може да се предоставя на гражданите на трети страни, които пребивават законно на територията на държава-членка. За да е налице тази хипотеза следва Л. И. законно да пребивава в България, т. е. да е изпълнила условията за получаване на виза съгласно общностното и националното законодателство. От друга страна с отказа за издаване на виза не може да се приеме, че е нарушено това нейно право, доколкото тя е свободна да избере която и да е държава-членка, в която да се присъедини или да придружи баща си, като например Великобритания, чийто гражданин е той. При преценка на правото на лицето на семеен живот, следва да се изведе заключение, че съгласно чл. 8, ал. 2 КЗПЧОС отказът за издаване на виза не представлява потенциално нарушение на основното й право на семеен живот, доколкото не се установяват такива отношения с баща й, които могат да бъдат накърнени. Както бе посочено за Л. И. не е налице ограничение, което да препятства събирането й с баща й, в която и да е друга държава, нито на територията на Република България, след обаче като изпълни нормативно установените изисквания. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил отказа за издаване на виза, поради наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне като неоснователна на подадената жалба. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в общ размер на 170 лева, представляваща платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение