Решение № 11640 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на БИМ АГРОЕООД, чрез адв. Е. Митова, съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], срещу Решение 38/21.03.2023 г. на Административен съд /АС/ Търговище, постановено по адм. дело 50/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на оспорващото дружество срещу Уведомително писмо/УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. 02-250 - 2600/1380 от 11.03.2022 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/, и касаторът е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба са наведени съображения за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно е прието от административния съд, че уведомителното писмо е мотивирано. Според съда като мотиви следва да се приемат докладите от проверките на място и становището на Зам. -изп. директор на ДФЗ, но такова становище няма, а по делото е постъпило придружително писмо от 11.04.2022 г., изготвено от процесуалния представител на ответника, с което административната преписка е изпратена до съда. Недопустимо е мотивите да се допълват след приключване на процедурата по издаване на оспорения административен акт. Неправилно съдът е допуснал съдебно - техническа експертиза, която се преценява от касатора като излишна, тъй като процесното УП не съдържа никакви фактически основания за издаването му. На следващо място се излагат съображения за неправилно установена фактическа обстановка по делото. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба от адв. Митова, с която поддържа изложените в касационната жалба доводи, няма доказателствени искания и моли касационната инстанция да отмени УП в обжалваната му част, като върне преписката на адм. орган за ново произнасяне. Ответникът по касация Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юриск. Т. Станкова, депозира отговор по касационната жалба, с която оспорва същата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. От фактическа страна АС - Търговище е установил, че БИМ АГРО ЕООД е регистриран земеделски производител с УРН 454894. На 14.05.2020 г. дружеството е подало заявление за подпомагане за 2020 г. /форма за юридически лица/, с което е заявил искане за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане на съответните площи. На 11.03.2022 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което са оторизирани и изплатени част от сумите, заявените за подпомагане за 2020 г. На 13.08.2020 г. заявителят е подал сигнал до РУ - Омуртаг за възникнал пожар на 25.07.2020 г. в землищата на селата Семерци, Добротица и Пиринец, община Антоново, във връзка с което е била извършена проверка, материалите по която са изпратени по компетентност на Районна прокуратура/РП/ - Търговище- Териториално поделение/ТП/ - Омуртаг. На 14.11.2022 г. е постановен отказ от РП - Омуртаг- ТП-Омуртаг за образуване на досъдебно производство. На 01.09.2022 г. е била извършена проверка на терена на опожарените площи от служители на ДФЗ, при която е установено, че същите са били разорани. В хода на съдебното производство е допусната и изслушана съдебно - техническа експертиза/СТЕ/. От заключението на вещото лице се установява, че общият брой на заявените парцели е 813. На 25.07.2022 г. е възникнал пожар в землищата на [населено място] и [населено място], при който са били засегнати 6 парцела, стопанисвани от жалбоподателя. На тези парцели е била извършена проверка на място на 04.09.2022 г. Съдебният експерт е приел, че след извършване на адм. проверки и проверките на място ДФЗ е определи като недопустими за подпомагане по схеми и мерки площи от заявените такива поради една причина - наличие на наддекларирани площи. Вещото лице подробно е описало размера на тези площи. Посочено е в основното заключение, че 107,56 ха /площ по СЕПП/ са в слой Опожарени площи, а в допълнителното заключение вещото лице констатира, че ДФЗ не е приел опожарените площи за форсмажорно обстоятелство и тези 107.56 ха са изключени в окончателната калкулация в УП. Налице е несъответствие между данните от Доклада за проверка на място Кръстосано спазване ДТИ частични - 2020 с посочени в забележка 107.56 ха опожарени площи и посочени номера на БЗС с данните от приложеното в делото придружително писмо. Съдът е възпроизвел в решението си подробно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ. За да отхвърли жалбата срещу обжалваното уведомително писмо, съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване нормата на чл.59, ал.2 от АПК. Посочил е, че в оспореното уведомително писмо не са изложени фактически и правни основания за издаването му, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в намаляване на сумите за подпомагане, но такива се съдържат в Докладите за извършени ПнМ и дистанционни проверки на площи по различни схеми и мерки, по които е кандидатствал ЗП, както и в становище на Зам.-изпълнителния директор от 11.04.2023 г. Касационната инстанция споделя като правилен извода на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но намира за неправилен направения такъв за мотивираност на същото. Не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-250-2600/1380 от 11.03.2022 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия /причината за частичния отказ за подпомагане/ е установена едва в хода на съдебното производство. Мотивите на съда са неправилни. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба 5/2009 г./ е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. От доказателствата, събрани по делото е установено, че подпомагането е намалено поради изключването на процесните 107.56 ха от специализирания слой ПДП, за съответната кампания, но това уточнение е направено едва в хода на съдебното производство и същото не попада в приложното поле на посоченото по - горе тълкувателно решение. В съпроводителното писмо с изх. 01-251-1100/76 от 08.04.2022 г за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е инкорпорирано становище от процесуалния представител на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по- горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да се отмени. Уведомително писмо изх. 02-250-2600/1380 от 11.03.2022 г. в обжалваната му част /с която по заявената от БИМ АГРО ЕООД схеми/мерки е отказана субсидия и е извършено намаления за кампания 2020 г./ следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на изискванията за форма, и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна. Касаторът претендира разноски за двете съдебни инстанции. Списък на разноските е представен и пред двете съдебни инстанции, от които за първата инстанция, както следва: 10 770.00 лв. - договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат/договор за правна защита и съдействие от 27.02.2023 г./, държавна такса пред първата инстанция - 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 500 лева и за касационната инстанция в размер на 1 200,00 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат/договор за правна защита и съдействие от 16.10.2023 г./ и държавна такса в размер на 1223,47 лева. Основателно е възражението за прекомерност на ответника по касация, направено в хода на първоинстанционното производство по отношение на претендирания хонорар в размер на 10 770 лв. Същият следва да бъде намален на 5 000 лв., предвид предмета на делото и извършените от процесуалния представител на жалбоподателя процесуални действия. По отношение на претендирания адвокатски хонорар от касатора за касационното производство, възражението за прекомерност, направено от ответната страна, е бланкетно. Същото е неоснователно, още повече, че изплатеният хонорар е в размер, близък до определения минимален такъв в чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение 2 - ро от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение