Решение № 8666 от 15.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител гл. юрк. Д. Георгиев срещу решение 478 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело 181/2023 г. от Административен съд Кюстендил, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., с изх. 02-100-2600/3035 от 15.11.2022 г. в частта, с която е извършено намаление и е наложена санкция за наддеклариране и за бракувани животни в размер на 3 911. 60 лв. и ДФЗ е осъден да заплати на ПИ ЕНТ ЕН БРАДЪРС ООД сумата от 740 лв. разноски по делото. В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалвания акт поради неправилно тълкуване на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна - ПИ ЕНТ ЕН БРАДЪРС ООД със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Невестино, представлявано от управителя Н. П., чрез адв. Г. Димитров, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първостепенния съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на основанията по чл. 146 и чл. 168 АПК и е направил обосновани и верни правни изводи. Настоящата инстанция в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено, че касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на наведените в нея касационни основания, е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Кюстендил е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., с изх. 02-100-2600/3035 от 15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е извършено намаление и е наложена санкция на ПИ ЕНТ ЕН БРАДЪРС ООД за наддеклариране и за бракувани животни в размер на 3 911. 60 лв. От анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства съдът е установил, че на 29.05.2019 г. оспорващият земеделски производител е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. /четвърта от поетия агроекологичен ангажимент/ по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", в което е декларирал, че отглежда 64 броя животни /говеда/ в животновъден обект 2539-0015 по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол /ЕЖСК мляко/, към което е приложена Таблица с породата на животните и ушните им марки. Представена е подписана от жалбоподателя декларация за запознаване с определенията за нередност от същата дата; копие от "Зоотехнически сертификат" или "Сертификат за произход" за говеда, биволи, овце, кози и свине и е удостоверил, че не представя документ/и за загуба на животни. Установено е още, че след извършване на административна проверка на заявлението в базата данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) административният орган не е установил животни с ушни марки BG36007322, BG360028281, BG36026365, BG36028297 и BG36035528 в животновъдния обект на търговското дружество. С уведомителното писмо, предмет на оспорване жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020 г., е извършено намаление и е наложена санкция за наддеклариране и за бракувани животни. Като мотив за редукцията е посочено, че кандидатът не е предоставил в ДФЗ документи, съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба 7, които да удостоверят причината за загубата на липсващите 5 броя говеда с посочените идентификатори (ушни марки). С оглед изясняване на спора съдът е изискал от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ Кюстендил справки от Интегрираната информационна система ВетИС на БАБХ, от които е установил, че на 02.04.2019 г. дружеството е депозирало уведомление за умрели животни в ЖО, в което се сочи, че са установени липсващи 5 броя животни - говеда с ушни марки BG36007322, BG360028281, BG36026365, BG36028297 и BG36035528 . По делото е приложена подадена от дружеството декларация за клане/умиране на място на животно от 03.04.2019 г., в която се сочи, че в животновъден обект 2571-0061, собственост на жалбоподателя, не са налице 5 броя говеда с посочените ушни марки, "които са убити от диви животни, като същата е приета от ветеринарен лекар, обслужващ обекта на жалбоподателя и жалба с вх. КН-2353 от 29.04.2020 г., депозирана от дружеството до директора на ОДБХ Кюстендил, с която е заявено, че животните са налични и се иска възстановяването им в ИИС ВетИС на БАБХ. Представено е и доказателство за извършена съвместна проверка на ДФЗ с ОДБХ Кюстендил, а именно Констативен протокол от 05.05.2020 г., съгласно който при извършената проверка на място в животновъден обект 2539 0015 в [населено място], общ. Кюстендил, собственост на дружеството-жалбоподател е установено наличието на говеда с ушни марки BG36007322, BG360028281, BG36026365, BG36028297 и BG36035528 към датата на проверката. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно тълкуване на материалния закон и неговата цел. В подкрепа на този си извод съдът се е позовал на събраните по делото доказателства, от анализа на които е установил, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане 29.05.2019 г., съгласно ветеринарномедицинско свидетелство BG 2019-024264 от същата дата, процесните 5 бр. говеда са придвижени от животновъден обект 2539-0015, находящ се в [населено място] до животновъден обект 2571-0061, находящ се в [населено място] /и двата обекта са собственост на дружеството/, както и че същите са налични към датата на извършване на проверката на място - 05.05.2020 г., съгласно Констативен протокол от същата дата, а на 11.05.2020 г. са били възстановени Интегрираната информационна система ВетИС на БАБХ във връзка с жалба с вх. КН-2353 от 29.04.2020 г. на дружеството. Въз основа на това е приел, че изложените в мотивите на оспорвания акт фактически обстоятелства не кореспондират на събраните по делото доказателства, вследствие на което изводите на ответната страна са необосновани и незаконосъобразни и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и е събрал релевантните за правилното решаване на спора доказателства, като ги е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това е изложил обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК без да е необходимо да ги повтаря. Неоснователно и немотивирано е възражението на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В определението, с което делото е насрочено в открито съдебно заседание съдът е конституирал страните, разпределил е доказателствената тежест и е дал конкретни указания на всяка една от тях. Проявил е инициатива при събирането на относими за правилното решаване на спора доказателства. Ето защо с действията си не е нарушил принципа за равнопоставеност, нито правото на защита. Страните са участвали активно в процеса на изясняване на спора, събиране на доказателства и излагането на тезите си. Неоснователно също така се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и ги е анализирал, като е отделил спорните от безспорните. Въз основа на този анализ е обосновал своите правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание. Не се споделя също възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Основанието за редукция на заявената финансова помощ в случая са нормите на чл. 17, ал. 2, т. 4 /земеделските стопани декларират по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и не са предоставили в ДФЗ РА документи съгласно чл. 43, ал. 1/ и чл. 43, ал. 1 от Наредба 7/2015 г., в която норма законодателят е посочил 4 различни хипотези: 1. становище за негодността на животното от съответната развъдна организация или ИАСРЖ с препоръка; 2. болест или смърт с представен аутопсионен документ от официален ветеринарен лекар; 3. смърт на животното, вследствие от нападение на хищници, доказан с документ, издаден от държавно горско стопанство и 4. кражба, доказана с документ, издаден от МВР. От събраните в хода на процеса писмени доказателства, необорени от ответната страна по съответния ред, е доказано по безспорен начин, че нито една от визираните в чл. 43, ал. 1 от Наредба 7 хипотези не е налице за конкретния земеделски производител, при което не се налага същият да предоставя документ за клане, продажба, смърт или кражба в установения в нормативния акт 80-дневен срок от подаване на заявлението. Обосновано и законосъобразно съдът е кредитирал представените писмени доказателства, оборващи изводите на административния орган за нарушение по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 4 и чл. 43, ал. 1 от приложимата наредба. На основание горното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно, поради което същото ще следва да се потвърди. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна. Инкорпорираното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски е основателно, но не са приложени доказателства за техния размер, поради което искането не следва да бъде уважено. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение