Решение № 5548 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15505/2009 г.

Решение № 5548 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15505/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Нели Димитрова Найденова от гр. София, чрез адв. Седефов срещу решението от 25.09.2009 г. по адм. д. № 2969/2009 г. на Административен съд - София - град, 23 състав, с което в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е отхвърлена жалбата и срещу Заповед № РД-22-010/1.04.2009 г. на зам.-областния управител на София - област. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е приел, че ЗОСОИ предвижда срок за подаване на искания за обезщетение по отношение на лицата, имащи качеството на ответник по уважен иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Счита, че такъв срок не се предвижда и в ЗОСОИ е налице празнота по отношение на срока. Съдът неправилно е приел, че лицата по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ са идентични с тези по чл. 9, ал. 4 пр. първо във вр. с чл. 9, ал. 3 ЗОСОИ, защото в първия случай е посочен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи, а във втория случай е предвидено исканията за обезщетение, направени по време на процеса да бъдат разгледани след приключването му. И след като ЗОСОИ не предвижда срок за предявяване на вземането за обезщетение, то счита, че са приложими общите правила на облигационното право - чл. 110 ЗЗД, според който правото да се получи изпълнение на дадено вземане се погасява с 5-годишния срок от възникване на основанието за плащане. Ответникът - Областен управител на София област не е взел нито писмено, нито устно становище. Прокурорът от ВАН счита, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е приел, че жалбоподателката Найденова към приемането на чл. 9 /ДВ, бр. 9/2000 г./ е имала качеството на лице по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ, което е страна по висящо дело по чл. 7 ЗВСОНИ и съгласно чл. 9, ал. 4 пр. първо във вр. с ал. 3 е могла да предяви искането си за обезщетение в 2-месечния срок от влизане в сила на решението, с което предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ е бил уважен. В конкретния случай срокът е до 18.06.2007 г., който срок е преклузивен и с изтичането му се погасява материалното субективно право за обезщетение. Фактическия извод за крайния срок съдът е направил от окончателното решение на ВКС по гр. д. № 3105/2005 г., влязло в сила 18.04.2007 г., с което е оставена без уважение касационната и жалба срещу решението на СГС, с което е отменено само за 1/4 ид. част решението на СРС-31 състав по гр. д. ) 1532/1993 г. и е оставено в сила същото в частта, с която е уважен искът по чл. 7 ЗВСОНИ срещу жалбоподателката за 3/4 ид. части от процесния апартамент. Заявлението на Найденова за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи е с вх. № от 29.12.2008 г., при което съдът е приел, че е предявено след изтичане на преклузивния двумесечен срок. Съдът се е произнесъл и по оплакването за нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и чл. 6 от ЕКЗПЧ и е приел, че няма нарушаване, защото правото на гледане на делото от независим безпристрастен съд по никакъв начин не е било накърнено. Постановеното решение е законосъобразно. Спорният по делото въпрос е дали лицата, имащи качеството на ответник по висящи дела по чл. 7 ЗВСОНИ, по отношение които предявеният срещу тях иск е уважен, е следвало да предявят искането си за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи по реда на чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ в 2-месечния срок от влизане на решението в сила и дали в ЗОСОИ е налице празнота по отношение на срока за тази категория лица. Отговор на въпроса дава действащият чл. 9, ал. 3 и 4 ЗОСОИ /нов - ДВ, бр. 9 в сила от 1.02.2000 г./, с който фактически се създава /въвежда/ нов - допълнителен срок по искания за обезщетение по чл. 5, ал. 3 по отношение висящите дела по чл. 7 ЗВСОНИ. Нормата на ал. 3 визира исканията за обезщетение по чл. 5, ал. 3, по които има висящи дела по чл. 7 ЗВСОНИ да се разглеждат след влизане на решението в законна сила. Ал. 4 на чл. 9 ЗОСОИ конкретизира, че предявяване исканията за обезщетение по чл. 6 може да стане в двумесечен срок от влизане на решението в сила и то се отнася освен за лицата по ал. 3 на чл. 9 и до тези, исковете на които по чл. 7 ЗВСОНИ са отхвърлени с влезли в законна сила решения след 22.11.1998 г. Т. е. с двете алинеи са обхванати двете категории лица - тези, които са ответници по висящи дела по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, искът срещу които е уважен, така и ищците, на които искът по чл. 7 ЗВСОНИ е отхвърлен. Нормата на чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ предвижда жилищни компенсаторни записи да получават и лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7 ЗВСОНИ, ако не са получили обезщетение по § 3 от с. закон. Следователно ЗОСОИ е уредил напълно въпроса за сроковете за подаване на искания за обезщетяване от лицата, които са имали висящи процеси по чл. 7 ЗВСОНИ, по които са били ответник или ищец, при това им е предоставен нов, допълнителен двумесечен срок от влизане на окончателното съдебно решение за подаване на исканията за обезщетяване по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ. Срокът по чл. 9, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗОСОИ е различен от общия 1-годишен срок от влизането на закона в сила по чл. 6 ЗОСОИ за подаване на искания за обезщетяване. Разглежданият 2-месечен срок за исканията за обезщетяване по чл. 5, ал. 3 е създаден именно в полза на лицата, които имат висящи дела по чл. 7 ЗВСОНИ, поради което исканията им се разглеждат в 2-месечен срок от влизане на решението в сила, т. е. от приключване окончателно на делото. С изтичането обаче на съобразения с приключване на този иск срок по чл. 9, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗОСОИ се преклудира субективното им право на обезщетение, защото към момента на приемането на чл. 9 /ДВ, бр. 9/2000 г./ страната е имала качеството на лице по чл. 5, ал. 3 в контекста на висящия процес по чл. 7 ЗВСОНИ. По факта, че двумесечният срок спрямо влязлото в сила решение на ВКС от 18.04.2007 г. изтича на 18.06.2007 г., а заявлението до административния орган е заведено с входящ номер от 29.12.2008 г. спор по делото няма. При това следва, че на спорния въпрос АССГ е отговорил правилно и няма основание за друг правен резултат. Жалбоподателката е пропуснала преклузивния двумесечен срок за подаване на искането си за обезщетяване по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ като лице, имащо качеството на страна по висящо производство по чл. 7 ЗОСОИ. Развитите в жалбата съображения за прилагане на общите облигационни правила - тези на чл. 110 ЗЗД могат да се реализират в общото исково производство. При тези съображения и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,