Решение № 14779 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2009 г.

Решение № 14779 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Николай Борисов Симеонов от гр. Пазарджик, чрез пълномощника му адв. В- Стоянов от АК Пазарджик, срещу решение № 301 от 11.06.2009 г., постановено по адм. дело № 811/2008 г. от Административен съд Пазарджик. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Министерството на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощниците си дават подробно мотивирани становища за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба на ищеца Николай Борисов Симеонов е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С решението, чиято отмяна се търси, съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователни, предявените срещу Министерството на правосъдието обективно съединени искове за присъждане на обезщетения по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които той е оценил на 5 000 лева. За да постанови този резултат е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Твърденията му, че е претърпял неимуществени вреди в следствие действия и бездействия на затворническата администрация са останали недоказани. За да мотивира този извод съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели - Арнаудов и Топалов, също пребивавали в следствения арест гр. Пазарджик и изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" в затвора гр. Пазарджик, както и на показанията на св. Г. Георгиев, в качеството му на служител на МП - Следствено арест Пазарджик. Приел е за обективни и верни депозираните заключения на допуснатите съдебно-икономическа и съдебно-психиатрични експертизи, които са установили че през посочения от ищеца период в затвора гр. Пазарджик не е имало недостиг и еднообразие на храна, редовно са доставяни вестници и списания, килиите и спалните помещения не са били пренаселени и същите са съответствали в санитарно-хигиенно отношение на изискванията. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че липсват законово-изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което не може да се ангажира отговорността на държавата. Решението е правилно. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В жалбата си касаторът не обосновава сочените от него касационни основания. Обобщено твърденията му се свеждат до неоснователен отказ на съда да събере всички поискани от него и относими към спора доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Тези твърдения са неоснователни. Неоснователно е възражението за недопускане на експертиза от лекар-диетолог. При положение, че съдът е разпитал по делото двама свидетели изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" в процесния период, както и един от администрацията на мястото за лишаване от свобода и тримата дават непротиворечиви показания по повдигнатия в исковата молба въпрос за количеството и качеството на храната в Затвора гр. Пазарджик съдът правилно е отказал назначаването и на експертиза при най-общо твърдение на ищеца, че "храната бе лоша и в недостатъчни количества". От доказателствата по делото не се установява Симеонов да е имал нужда от специална храна, предписаната с оглед здравословното му състояние. От разпита на свидетелите се установява безпротиворечиво, че храната и в следствения арест и в затвора гр. Пазарджик е била разнообразна, доставяна три пъти дневно и в задоволителни количества. Съгласно чл. 31 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН - отм. ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г.) лишените от свобода имат право на безплатна храна по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, като храната трябва да бъде достатъчна по химически и калориен състав. Ищецът изразява субективните си възприятия на храната, доставяна в следствения арест и затвора, но не твърди нарушение на изискването на чл. 31 от ЗИН (отм.). Възражението, че съдът е следвало да допусне оглед на килиите на следствения арест също е неоснователно. Този отказ е бил подробно аргументиран и не е необходимо мотивите на решаващия съд да бъдат отново повтаряни. Съгласно чл. 173 от ППЗИН (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) на настанените в следствените арести се осигуряват: 1. самостоятелно легло и спални принадлежности; 2. безплатна храна; 3. ползване на лекарства и диетична храна по предписание на лекар; 4. по възможност - пряк достъп до дневна светлина, температура 18 - 24 градуса, осветление, вентилация или климатизация, самостоятелна стая, жилищна площ от 4 до 6 кв. м, санитарен възел и други условия за поддържане на лична хигиена и спазване на санитарните изисквания. Престоя на открито е в рамките на един час и се провежда в специално определени места в района на следствения арест. Няма данни администрацията на следствения арест да е нарушила тези свои задължения. В конкретния случай съдът е изпълнил задълженията си по чл. 171 от АПК и фактите по делото са напълно изяснени. При служебната проверка настоящият състав не намери съществени нарушения на процесуалните правила, поради което намира касационната жалба за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,