Решение № 1021 от 31.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Монделийз България Продакшън ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Р. Плетньова, против Решение 44 от 12.01.2022 г. на Административен съд София - област, постановено по адм.дело 1223/2019 г., в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ 0086/28.05.2019 г., издаден от инспектор в Дирекция Местни данъци и такси при Община Своге. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на АУЗ, поради неспазване на изискванията за форма на акта, на административнопроизводствените правила и поради несъответствие с материалноправните разпоредби. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция Местни данъци и такси при Община Своге, чрез процесуалния си представител адв. Цветкова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор, писмени бележки и становище в открито съдебно заседание. Претендира разноски в размер на 1 760 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна, поради следното: С решението, в обжалваната му част, съдът е отхвърлил жалбата на Монделийз България Продакшън ЕООД срещу Акт за установяване на задължение /АУЗ/ 0086/28.05.2019 г., издаден от инспектор в Дирекция Местни данъци и такси при Община Своге, в частта с която на дружеството са определени задължения за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 8 272,95 лв., ведно с лихви в размер на 2 191,60 лв. и за такси за битови отпадъци в размер на 24 457,04 лв., ведно с лихви в размер на 6 144,43 лв. Осъдил е дружеството да заплати разноски в размер на 2 495 лв. За да постанови този резултат решаващият състав е счел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила, като в горепосочената част е спазен и материалният закон. Съдът е посочил, че обстоятелствата, въз основа на които органът по приходите е издал оспорения акт, са установени при извършена по служебен ред проверка на подадените от ДЗЛ декларации по чл. 14 от ЗМДТ, относими към проверявания период 2014 г. 2018 г., представени от ДЗЛ счетоводни документи, актове за собственост и възложената строително-техническа експертиза от 24.04.2019 г. на вещото лице Л. Митриков. Констатираните при проверката обстоятелства са отразени подробно в протокол 001/28.05.2019 г., в който са материализирани и изчисленията на органите по приходите, въз основа на които с оспорения акт са установени задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО. С Възлагателно писмо изх. 55/10.04.2019 г. директорът на Дирекция МДТ при Община Своге на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК е възложил извършването на строително-техническа експертиза за установяване на процесните подобрения. С Покана изх. 55-3/25.04.2019 г. на основание чл. 103, ал. 1 ДОПК дружеството е поканено в 14-дневен срок да отстрани констатирани въз основа на строително-техническата експертиза от 24.04.2019 г. несъответствия чрез подаване на нови декларации относно установени подобрения в недвижимите имоти на дружеството на адрес гр. Своге, [улица]. Изискано е и да се представят заверени копия на аналитичните ведомости на ДМА /земи и сгради/ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. В отговор от 13.05.2019 г. дружеството е посочило, че не са налице основания за подаване на декларации за отстраняване на несъответствия, тъй като визираните обекти не съставляват подобрения. Решението е неправилно постановено. Нормата на чл. 106 ДОПК предвижда възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация по чл. 105 ДОПК - декларация, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК корекциите се извършват, когато се установят обстоятелства, които засягат основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК. В този случай се издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията и се съобщава на лицето. Съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. В конкретния случай, Акт за установяване на задължения 0086/28.05.2019 г., издаден от инспектор в Дирекция Местни данъци и такси при Община Своге, първоначално е бил издаден на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК, след което с Акт 0086-1 за поправка на грешка в Акт за установяване на задължения (АУЗ) 0086/28.05.2019 г. правното основание за издаване на акта е променено на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Изр. 3 и 4 от разпоредбата предвиждат, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. В конкретния случай обаче е била извършена ревизия за същите задължения и на същото основание констатации от техническа експертиза за извършени подобрения в имота, за периода 01.01.2012 г. 31.12.2016 г., като издаденият РА 461-616/26.07.2017 г. е бил прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение 2 от 01.02.2019 г. по адм.д. 8/2018 г. на АССО. След което, вместо задълженията да бъдат установени по съответния ред в ново ревизионно производство, е започнало производство по издаване на процесния АУЗ. Нормата на чл. 103, ал. 1 ДОПК гласи, че подателят на декларацията се поканва в 14-дневен срок от получаване на съобщението да коригира декларацията си, като една от хипотезите е при установяване на несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица и администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация, извън случаите на чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК. Следователно законът изрично е ограничил данните, въз основа на които в производството по извършване на служебни корекции в подадените декларации органите по приходите могат да установяват несъответствия в декларацията. Това са данните, получени от трети лица и администрации, които са декларирани или подадени, въз основа на предвидено в закона задължение за подаване на декларации и информация. В случая органите по приходите обосновават несъответствие между подадените декларации и спорни обстоятелства, за установяването на които е била назначена техническа експертиза, като в резултат на това определят задължения за ДНИ и ТБО. Следователно преценката за правомерното или неправомерното недеклариране на спорните подобрения в недвижим имот на дружеството засяга основанието на публичното задължение, което подлежи на установяване в ревизионно производство. Нарушението на процесуалните правила е съществено и има за последица нищожност на оспорения АУЗ. Административният акт е нищожен и не поражда целените от него правни последици, винаги когато административният орган не разполага с компетентност за издаването му. В процесния случай с оспорения АУЗ, издаден в производство по служебна корекция на подадена декларация, органът по приходите е установил по отношение на Монделийз България Продакшън ЕООД задължения за ДНИ и МДТ, които не са резултат от несъответствия в подадената декларация. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по установяване на допълнителни задължения, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. В случая по реда за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗ, се определят задължения, които подлежат на установяване с ревизионен акт, от орган с правомощия по чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 119, ал. 2 АПК. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност за органа - издател и на това основание обосновава нищожност на акта. С оглед на изложеното решението, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ 0086/28.05.2019 г., издаден от инспектор в Дирекция Местни данъци и такси при Община Своге, е неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което оспореният АУЗ бъде прогласен за нищожен. На основание чл. 173, ал. 2 АПК, вр. чл. 160, ал. 5 ДОПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК в Дирекция Местни данъци и такси при Община Своге. При този изход на спора на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на 8 544,54 лв., представляващи 3 416,02 лв. остатък до пълната претендирана сума пред първата инстанция и 5 128,52 лв. разноски за касационната инстанция. Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необосновано и неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,