Решение № 5263 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2018 г.

Решение № 5263 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 79/05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 6629/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22220416007118-091-001 от 23.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 668/02.05.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че по делото е приета техническа експертиза, според която превозното средство е лек автомобил, предназначен за превоз на пътници. Счита, че неправилно съдът е основал изводите си единствено на свидетелските показания на бивш служител на дружеството и на отразената в свидетелството за регистрация категория N 1. Твърди, че при липса на счетоводни документи следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗКПО и с РА правилно е извършена корекция на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение с начислените разходи за амортизации. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Адара - М" ООД, гр. С., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22220416007118-091-001 от 23.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., с който на "Адара - М" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 745,01 лв. по фактури № 1003035942/05.08.2014 г., № 0001035400/30.09.2014 г., 1035447/14.10.2014 г. и № 218491/28.10.2014 г., издадени от "ТМ АУТО" ЕООД и са извършени увеличения на финансовите резултати на предприятието за 2014 г. и 2015 г. съответно с 1 185,58 лв. и 2 569,62 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди "Адара М" ООД е извършвало продажби на мебели по поръчка в търговски обект в гр. С. На приходните органи са представени договор за продажба на автомобил № 865/30.09.2014 г., приемо - предавателен протокол, свидетелство за регистрация на "Т. Я. хибрид" като товарен автомобил категория N 1, фактура № 1003035942/05.08.2014 г. и фактура № 0001035400/30.09.2014 г. Според депозираните писмени обяснения от управителя на дружеството, автомобилът се ползва като служебен в рамките на гр. С. за посещение на клиенти за снемане на размери по поръчки, за закупуване от доставчици на аксесоари за мебелите и дизайна. Посочено е, че автомобилът е хибрид и се движи частично на електричество, поради което зареждането с гориво е много малко и за неговото закупуване не са събирани бележки. Не са съставяни и пътни листове или други документи за използването на автомобила. В хода на ревизията е възложена СОцЕ, със задача да установи предназначението на превозно средство "T. Y. H." с ДКН ***, както и да конкретизира конструктивните особености на автомобила. Съгласно заключението автомобилът е пътнически, хомологиран от производителя като автомобил от категория M1G. Впоследствие автомобилът е преоценен и категоризиран с национален сертификат, издаден от "TUV NORD" и разполага със свидетелство за регистрация като товарен автомобил. Основанието за прекатегоризирането е свалянето на предпазния колан на средната задна седалка. Заключението на оценителната експертиза е, че превозното средство е лек автомобил, предназначен за превоз на пътници. Същата е оспорена от жалбоподателя в първото съдебно заседание. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че няма данни автомобилът да е използван за извършване на дейности, посочени в чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Съобразявайки приложимите разпоредби на ЗДДС и предвид дефиницията на понятието "лек автомобил", съдържаща се в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, ревизиращият екип е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 745,51 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС. Органите по приходите са счели, че на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО следва да коригират финансовите резултати на дружеството за 2014 г. и 2015 г., тъй като активът - лек автомобил "T. Y. H." с ДКН ** не носи икономическа изгода и поради това не следва да се признават за данъчни цели начислените разходи за неговата амортизация Анализирайки събраните доказателства поотделно и в съвкупност първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните се свежда до приложимостта на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. ал. 2 от ЗДДС, обусловена от заключението дали закупеният от "ТМ Ауто" ЕООД от страна на "Адара -М" ООД автомобил "Т. Я. хибрид" е лек или товарен. В този контекст съдът е съобразил, че процесният автомобил е снабден от "TUV NORD" -областна служба Хановер със сертификат N 1, въз основа на който контролните органи, осъществяващи регистрацията на превозните средства, са го регистрирали като товарен по смисъла на чл. 149 от ЗДвП. Отчел е, че съгласно цитираната практика на ВАС, при дълготраен материален актив, чийто полезен срок на експлоатация е поне 5 години, необхванати от ревизирания период, този актив може да бъде използван за последващи облагаеми доставки, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период. Позовал се е още и на тълкуванията на СЕС, обективирани в Решението от 16.12.2012 г. по дело С -118/11 СЕС, съгласно което придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно Ч на механизма на приспадане. Предвид заприходяването на автомобила в счетоводните регистри като ДМА, съдът е приел, че е налице намерение на дружеството да използва автомобила за икономическата си дейност. Приел е, че съгласно обясненията на управителя на дружеството и на практика автомобилът се ползва като служебен за посещение на клиенти за снемане на размери по поръчки, за закупуване от доставчици на аксесоари за мебелите и дизайна. Поради това е достигнал до извода, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и за ревизираният е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ТМ Ауто" ЕООД. Този извод е мотивирал съдът да приеме, че не са налице основания за преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО чрез непризнаването за данъчни цели на осчетоводените разходи за амортизации на автомобила за 2014 и 2015 г., с оглед на което и в тази му част ревизионният акт следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС сочи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Легалната дефиниция на понятието на "лек автомобил" се съдържа в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, според който лек автомобил е автомобил, в който местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Според изречение второ от същата норма не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност на регистрираното лице. В случая, основният спор между страните е правен и се концентрира върху въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС съобразно характеристиката на процесния автомобил. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че придобитото МПС попада в първото от двете изключения на разпоредбата, тъй като за същия е представено удостоверение за регистрацията му като товарен категория N1. Несподелима е тезата на касатора, че решаващият състав неправилно е игнорирал заключението на експерта по проведената СОцЕ и е кредитирал издаденият сертификат за съответствие, съобразно който автомобилът е от категория N1 - товарен. Изложените в този контекст мотиви са в унисон с практиката на ВАС и напълно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Съдът обосновано е приел, че поради сходство на фактическия състав следва да бъде съобразено тълкувателно приложимото Решение на Съда на Европейския съюз по дело № С - 118/11. След като процесният автомобил е осчетоводен в дружеството като дълготраен материален актив и се използва в икономическата му дейност, заприходен е в счетоводните му регистри като ДМА и извършваните с него дейности са свързани с работата на ревизираното лице, то не е налице основание за непризнаване на начислените за него разходи за амортизация и преобразуване с тях в посока увеличение на финансовите резултати на предприятието за 2014 и 2015 г. Като е достигнал до същия краен правен извод е и отменил РА в обжалваната му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение