Решение № 167 от 30.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2005/2014 г.

Решение № 167 от 30.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2005/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Р. Б. срещу тази част от Решение № 663 от 09.04.2014 г. по гр. д. № 727/2014 г. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната жалба на Е. Б. срещу тази част на Решение № 8355/11.12.2013 г. по гр. д. № 4550/2012 г. на Софийски градски съд с която искът му с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД срещу ЗК [фирма] е бил отхвърлен за сумата над 10000 лв. и до предявения размер от 30 000 лв. В частта с която искът е бил уважен за сумата до 10 000 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила. В касационната жалба се сочи основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Касаторът, чрез процесуалния си представител сочи, че неправилно въззивният съд е приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, както и че е нарушил чл. 52 ЗЗД при преценката какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Искането е за касиране на решението на САС в обжалваната част и присъждане на обезщетение в претендирания размер. Ответникът по касация ЗК [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса дали с влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ се преклудира спора по наличието на допринасяне за настъпване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в последващо производство между същите страни за вреди от ексцес. Като взе предвид становищата на страните и извърши по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е частично основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД за сумата 30000 лв. Ищецът Е. Б. е пострадал при ПТП на 24.04.2009 г. При управлението на мотоциклет по [улица]в посока от [улица]към [улица], бил ударен от л. а. "Голф", който при неправилно предприета маневра за ляв завой му отнел предимство. Били са му причинени телесни увреждания, като за неимуществени вреди, предявил иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на виновния водач. Било му присъдено обезщетение в размер на 30000 лв. с влязло в сила решение по гр. д. № 4817/2009 г. на Софийски градски съд. Разглежданият в настоящето производство иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД произтича от твърдението на Б., че е налице влошаване на здравословното му състояние - ексцес. Допълнителните болки и страдания търпял, поради направените му през 2010 г. и 2011 г. две операции по подмяна на поставен остеосинтезен материал на счупената при ПТП лява раменна кост. Ответникът по иска ЗК [фирма] е оспорил наличието на ексцес, като тезата му е, че се касае за последващ, планиран етап от лечението на Б. и този предстоящ етап е бил овъзмезден с обезщетението, присъдено в предходното производство. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 10 000 лв. Събрал е доказателства относно механизма на ПТП и е приел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на САС е счел, че справедливото обезщетение за Б. би следвало да бъде 20000 лв. Приел е, обаче, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен, поради това е потвърдил крайния извод на първоинстанционния съд относно размера на обезщетението. По поставения правен въпрос. Както бе посочено по-горе, в предходното (основното производство) по чл. 226, ал. 1 КЗ не е било прието наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - наличието на вина от страна на пострадалия за настъпването на пътно-транспортното произшествие от което са произлезли вредоносните за него последици. Поради това, въпросът установяване на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и по-конкретно, чия е вината за настъпване ПТП е преклудиран и той не може да бъде пререшаван в последващото производство за ексцес. В производството по чл. 51, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 226, ал. 1 КЗ, предмет на установяване друг фактически състав - влошаване състоянието на увредения и причинната връзка на това влошаване с увреждането за което е била ангажирана отговорността на застрахователя в предходното производство. По отношение на него, би било възможно застрахователя да направи възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД но само по отношение отговорността за ексцес - дали увреденият е допринесъл за новите последици от увреждането, ако такива са налице. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос е: С влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ с което е установен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, се преклудира спора за допринасяне на за вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В последващо производство по чл. 51, ал. 1 предл. 1 ЗЗД между същите страни или правоприемниците им за вреди от ексцес, възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само по отношение на ексцеса. По същество. В рамките на настоящето производство, възражение от страна на застрахователя, че Б. с поведението си е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние не е било направено. Общото възражение на застрахователя е било, че такова влошаване не е налице и искът по чл. 51, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. Поради това, в частта, досежно основателността на иска, спорът е преклудиран. Висящ пред ВКС е само спорът за размера на обезщетението. Становището на настоящия съдебен състав е, че сумата 10000 лв. е достатъчна да обезщети пострадалия Б. за търпените неимуществени вреди - болки и страдания, произтичащи от направените две операции за подмяна на поставен остеосинтезен материал на счупената при ПТП лява раменна кост. Обстоятелството, че в мотивите си съставът на САС е посочил глобално обезщетение в размер на 20000 лв. е без значение, доколкото тази сума не е присъдена, поради което и не сме изправени пред хипотезата на reformatio in pejus. С оглед на това, въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила, а касаторът ще следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.