Решение № 7942 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16813/2013 г.

Решение № 7942 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16813/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Виторио Маринов Мърцев, чрез пълномощника му адв. П. Тодоров, срещу Решение № 614 от 04.11.2013 г., постановено по адм. дело № 550/2013 г. от Административен съд Пазарджик. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт или обезсилването му като недопустим. Ответната страна - Областна дирекция на МВР - Пазарджик, не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иска на Виторио Мърцев срещу ОД на МВР - Пазарджик с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. С исковата молба ищецът е претендирал ответникът да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, представляващи адвокатски хонорар по договор за правна помощ, заплатен във връзка с оспорването на Наказателно постановление № 001272 от 21.06.2011 г., приключило с неговата отмяна - Решение от 23.10.2012 г. по НАХД № 389/2012 г. по описа на Районен съд Велинград. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая липсва една от комулативно изискуемите предпоставки, визирани от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно пряка причинна връзка между отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление и заплащането на адвокатското възнаграждение по воденото НАХД. Това е така, тъй като вредата не произтича пряко от незаконосъобразния акт, а е опосредена от процеса по обжалването му. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая е налице пряка и непосредствена причинна връзка, тъй като ако не беше издадено незаконосъобразното наказателно постановление, ищецът не би го оспорвал пред съда, ерго не би ангажирал адвокатска защита и не би заплатил уговорения хонорар. Това тълкуване е логично, но не е вярно. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. На първо място следва да се посочи, че в производството по оспорване на наказателните постановления пред първата инстанция въпросът с разноските не е уреден законодателно (вж. ЗАНН). Субсидиарно в това производство се прилага НПК, където е предвидено при оправдателна присъда Държавата да не заплаща разноските, сторени от подсъдимия. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г., постановено по ТД № 7/2008 г. от Общото събрание на колегиите на ВАС административните съдилища също не присъждат разноски в производството по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Тоест, при съдебното оспорване на наказателните постановления разноски, вкл. и за адвокатски възнаграждения, не се присъждат. На второ място, дали страната в административно-наказателния процес ще ангажира адвокатска защита или не е въпрос на упражняване на правото му на защита. При сключването на договор за правна защита и съдействие обаче между защитника и упълномощителя възниква облигационно отношение. Ето защо не може да става въпрос за вреди по смисъл на специалния закон. На трето място, дори да се приеме, че в имуществената сфера на жалбоподателя е настъпила негативна промяна, която не би настъпила, ако не е бил издаден незаконосъобразен акт, т. е. е налице "вреда", то тази вреда не е пряка и непосредствена последица от акта на административно-наказващия орган, а е последица от водения по инициатива на жалбоподателя процес. Ето защо, като е отхвърлил иска първостепенния съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение