Решение № 1800 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10623/2013 г.

Решение № 1800 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10623/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Спасов Танчев от гр. София против Решение № 9118/20.06.2013 г. по адм. д. № 2892/2013 г. на Върховния административен съд, състав на шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-22-141 от 26.09.2012 г. на министъра за здравеопазването. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда за мотивираност на административния акт, позовавайки се на бланкетно посочени норми и фрази, без същите да бъдат конкретизирани съобразно индивидуалния случай. Налице е неразбиране и смесване на понятия като "симптоматично" и "палиативно" лечение. Посочва също, че липсват отговори на съществени за предмета на административния спор въпроси, както и че експертните заключения към преписката са необосновани и ненаучни. По изложените от него съображения моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора като отмени оспорената заповед. Ответникът - Министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител в писменото си възражение и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № РД-22-141/26.09.2012 г., издадена от министъра за здравеопазването на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, с която е отказано да се предостави на Кирил Спасов Танчев -заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването- лечение в чужбина, в това число за провеждане на всички необходими изследвания, оперативни, палиативни и други мероприятия, за транспорт, престой, придружител и други. С обжалваното решение ВАС е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 34, ал. 3 от цитираната наредба като съдържаща всички реквизити. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателят за нарушение на административно производственото правило за мотивиране на издадения административен акт. За да постанови решението си по същество, съда е приел въз основа на доказателствения материал, че за необходимото лечение на Танчев няма конкретен метод, приложим в чужбина, който не е възможно да бъде приложен у нас. Така постановеното решение е правилно. Във връзка с изясняването на основния спорен въпрос по делото, а именно: заболяването на Танчев - карцином на ректома с локален рецидив и метастази в белите дробове и черния дроб- проведено ли е в страната лечение в пълен обем по всички съществуващи методи, приложими за лечението на лицето; съществуват в чужбина методи за лечение на подобни случаи- съда е назначил и изслушал съдебно-медицинска експертиза. Експерт д-р Ваня Бонева- е категорична- с изключение на гама- нож и кибер-нож- техники на стереотактично лъчелечение/ за които няма апаратура в страната/ -всички останали методи са приложими при съответните показания в Р България и са алтернатива именно на липсващите техники гама- нож и кибер-нож. За да потвърди административния акт, съда е възприел и заключението на експерта, че в конкретния случай на Кирил Танчев лечението е персонализирано спрямо степента на дисеминация на онкологичното заболяване, напредналата възраст и сериозните придружаващи соматични и психични заболявания, както и при липса на установени и съществуващи методи на лечение в чужбина, неприложими в страната ни- не е налице материално правното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г. за заплащане на лечението в чужбина. Несъстоятелно е твърдението, че съществуващите в чужбина техники -гама- нож и кибер-нож, за които няма апаратура в България- е достатъчно основание за изпращането на касатора за лечение в чужбина. Именно анализа на целият доказателствен материал - обосновал решаващият извод на съда, че е проведено заместващо лечение на Танчев и изпращането му в чужбина, в конкретиката на цялостното му здравно и психично състояние - няма да има по- добър ефект. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд-Петчленен състав на втора колегия